Г олът на Педро Поро срещу Франция бе второто му попадение на Мондиал 2026. След мача той се разплака, и това бяха сълзи на едно изстрадало момче, израснало в бедност. Момче, което отлично познава и двете страни на монетата.
„Не беше лесно. Състезавах се през целия сезон до контузията и отвътре погледнато, това са трудни моменти, но не позволявам те да влияят на мисленето ми. Винаги се раздавам на 100% и давам всичко от себе си. Въпреки че резултатите с Тотнъм не бяха това, което искахме, се борих до край. Така ще бъде и сега“, върна се назад той, секунди след победата над Франция.
51 дни след като Тотнъм оцеля Поро най-накрая намери още един повод да се усмихне. Той се превърна в герой за Испания с втория гол във вратата на „петлите“, затвърждавайки надмощието на „Ла Роха“.
„Навлязох навътре, видях Дани Олмо и знаех, че ако комбинираме това ще завърши в гол. Направих го, защото никой от техните защитници не очакваше моето включване и накрая останах сам с вратаря. Успях да запазя самообладание, въпреки че сърцето ми щеше да изскочи точно преди да стрелям. Много съм доволен от отношението на съотборниците ми, от началото до края. Франция е много труден съперник. Това е успех за целия отбор, не е само мой, той принадлежи на всички. Знаехме, че едно от нещата, които ще ни доближат до финала, е владеенето на топката. Успяхме да противодействаме на силните им страни. Днес направихме всичко, което трябваше да направим. Това е сбъдната мечта, наистина, нещо, което не можех да си представя дори в най-смелите си мечти“, обясни Поро.
Десният бек беше заменен малко преди края на мача поради болка в подколянното сухожилия и бе заменен от Маркос Йоренте, но според него травмата не е сериозна и ще бъде на разположение за финала в неделя.
Детството на Педро Поро е изпълнено с бедност, житейския му път – със страдания. Роден е през септември 1999 г. в Дон Бенито, град с по-малко от 40 000 жители в провинция Естремадура. Майката му Ева работи в супермаркет, а баща му Луис припечелвал от няколко различни места. Родителите му работили от сутрин до вечер, а малчуганът на практика е отгледан от неговите баба и дядо по майчина линия. „Имах трудно детство заради финансови проблеми и често страдахме от недоимък. Когато майка ми тръгваше за работа в 3, 4 или 5 сутринта, тя ме водеше в къщата на баба и дядо. Плаках, защото не исках да ходя там, но майка ми просто нямаше друг избор“, призна веднъж бекът.
Въпреки това Поро развива силна връзка с дядо си Антонио. Те прекарвали дълги часове заедно, като възрастният мъж го водил на тренировки и присъствал на всичките му домакински или гостуващи мачове без значение от часа или метеорологичните условия. Близки на Поро разказват как за всеки гол на младото момче, дядото давал бонбон.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
