О дмар Феро стана част от най-сензационния резултат в историята на фарьорския футбол, а само 12 часа по-късно вече беше обратно на бюрото си в офиса.

Бившият централен защитник на Форфар и Банкс О’Дее, който е израснал в Абърдийн, бе избран за Играч на мача, след като Фарьорските острови шокираха с 2:1 Чехия в квалификацията за световното първенство миналата неделя. Невероятното стана факт и това беше третата поредна победа на малките острови в квалификациите след успехи над Гибралтар и Черна гора, което означава, че все още имат шанс да се класират за плейофите.

Бизнес

Но в понеделник сутринта националът Феро, който има на сметката си 68 мача за своята страна, вече работеше в офис на фирма за обзавеждане.

„Имаше малко празненство след мача, но аз съм на 35, така че се прибрах у дома при семейството си. В понеделник сутринта бях на работа в 8,00 часа. Ние сме най-голямата мебелна компания на островите, а моята работа е насочена към бизнес сектора. Също така доставяме около 80% от изкуствените футболни настилки тук и така се чувствам още по-съпричастен към спорта, който обичам“, сподели Феро пред Sunsport.

Шансове

Все пак капитанът на тима от островната държава с население 55 000 жители е реалист и осъзнава, че трудно ще се преборят с Чехия за второто място, след като изостават с една точка преди последните мачове.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by UEFA EURO (@uefaeuro)

„Всички, разбира се, са много щастливи от резултатите, които постигаме. Знаем, че шансовете ни за класиране са малки. Преди винаги беше „рибата е в морето“, а сега чувстваме, че вече сме сложили тигана на котлона! Вярваме напълно, че можем да отидем в Хърватия следващия месец и да победим. Но трябва да сме реалисти. Чехите играят срещу Гибралтар в последния си мач, а Гибралтар са загубили всичките си срещи, така че не мисля, че Чехия ще загуби. Но въпреки всичко ще отидем в Хърватия и се надяваме да изиграем добър мач. Би било невероятно да се класираме напред до плейофите. А какво по-добро може да има от битка в директна елиминация между Шотландия и Фарьорските острови. Звучи страхотно! Получих няколко съобщения през уикенда от приятели и мои бивши съотборници от времето на периодите на престой във Форфар и Банкс O’Дее, което беше приятно. Когато достигнахме девет точки, изравнихме рекорда за най-висок актив в квалификационна кампания за световно или европейско първенство, а ние взехме, че продължихме и сега вече имаме дванадесет. Имаше моменти в групата, които бяха много важни. В Чехия загубихме 1:2 с гол в 87-ата минута. В Черна гора пък допуснахме поражение с 0:1, след като ни вкараха гол в шестата минута на добавеното време. Няма как да не се ядосваш и да се чудиш какво би станало, ако не бяхме допуснали тези голове. Едно от нещата, за които ни хвалят напоследък, е стабилната ни защита. Изиграхме седем мача в квалификациите и допуснахме само шест гола“, добави бранителят на КИ Клаксвик.

Познати

Феро отчита, че селекционерът Ейдун Клакщайн има голяма заслуга за възхода на Фарьорите, и разкрива интересния факт, че на островите всички се познават.

„Беше въпрос на време да проработят нещата и в атакуващ план и това се случи, когато победихме Черна гора с 4:0 миналата седмица.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Magni Mohr (@magnimohr)

Така изравнихме най-голямата победа в историята на националния отбор и беше фантастично, че излязох и играх в този исторически мач. В миналото сме имали треньори от Дания и Швеция, но настоящият селекционер, Ейдун Клакщайн, е фарьорец. Той беше мой клубен треньор в B36, когато спечелихме титлата на Фарьорските острови през 2015 г., а преди да поеме националния отбор миналата година, беше треньор на младежкия отбор до 21 години.

Фарьорските острови са толкова малки, че всички се познават. Асистентът на Ейдун - Атли Грегерсен - все още играе като централен защитник във Викингур и даже предстои аз да играя срещу него с моя клуб КИ във финала за Купата на Фарьорските острови на 31 октомври!“

Фамилия

Одмар е третият член на семейството си, който е играл за националния отбор, следвайки стъпките на баща си и дядо си, на които е кръстен.

„Баща ми е играл в младежката формация на Дания заедно с Михаел Лаудруп и Петер Шмайхел, но когато се върнал на Фарьорските острови, започнал да играе за нашия национален отбор. Преместихме се в Шотландия, когато рецесията удари риболовната индустрия на Фарьорите и парите и останахме без пари. Хората спряха дори да ходят на зъболекар, а това беше професията на баща ми по онова време. Затова се преместихме в Шотландия. По времето на дядо ми Фарьорските острови са играли само приятелски международни мачове - срещу острови като Оркни и Шетланд.“

Кени Макдоналд