Анге Постекглу прави отличен старт на кариерата си в Тотнъм и тимът му е на второ място в класирането, а днес ще се изправи срещу Арсенал в голямото дерби на Северен Лондон. По-важното е, че австралиецът наложи бързо атрактивен стил на игра и върна настроението сред феновете след скучния и често неприятен футбол на Конте, а преди това на Жоуриньо и Нуно Еспирито Санто.
Ето какво сподели Постекоглу пред пред Гари Линекер за предаването на „Футбол Фокус“ на Би Би Си.
За детството си като
имигрант в Австралия
Роден съм в Гърция, а семейството ми се премести в Австралия, когато бях малко дете, защото баща ми загуби бизнеса си след военния преврат. Така ние станахме имигранти в Австралия. Аз не гледам на нас като на типични бежанци, но бях само на 5, когато се преместихме. Дойдохме с кораб, нямахме нищо осигурено. По това време в Австралия търсеха работна ръка от чужбина. Баща ми нямаше професия и трябваше да започне като общ работник. Останахме в бежанския лагер известно време, докато получим къща. Като всяко момче исках да бъда постоянно с баща ми, но той постоянно работеше. Единственото нещо, което го свързваше с Гърция бе футболът и той беше от АЕК Атина. Аз самият съм роден на 2 километра от стадина на АЕК. Баща ми обичаше футбола и след това ми предаде любовта си. Нашият местен тим бе съставен от гръцки имигранти. Всяка неделя се събирахме, говорихме си на гръцки. В тези два часа баща ми се чувстваше чудесно, сякаш беше в Гърция. Вечер с него гледахме мачове, най-вече от Англия и предавате „Мач оф дъ Дей“.
За първите си
стъпки във футбола
Бях биткаджия. Играех като бек, който мразеше да играе в защита. Баща ми го усещаше и може ми нарочно ме провокираше и имаше търкания между нас понякога, защото мечтаеше да стигна до върховете. Аз имах две оферти от Гърция, но получих сериозна контузия в коляното и знаех, че няма как да стигна до най-високото за мен ниво. След това кариерата ми като футболист се превърна в прелюдия към треньорската ми кариера. Това го знаех отрано със сигурност.
За вдъхновението от
Пушкаш и Ливърпул
Дори и като играч аз бях любопитен и се интересувах от треньорската работа, разпитвах постоянно треньорите си за мачовете, защо са взели дадени решения. Дори и сега искам да знам защо нещо се е случило на терена. Станах капитан на моя тим на 22 години. Може би съм имал лидерски качества още като млад футболист, за които аз не съм подозирал. Винаги съм искал да бъда мениджър. Бях луд по футбола. Получавах списания като „Шут“ или „Рой ъд дъ Роувърс“ с 3 месеца закъснение, но ги изчитах и препрочитах целите. Бях голям фен на Ливърпул, харесвах много Бил Шенкли. Обожавах онези митични истории за съблекалнята на Ливърпул.
Още четете в днешния брой на Мач Телеграф
