Англия срещу Аржентина е повече от съперничество. В това сблъсък има прекалено много историческа омраза в двете посоки, която не е само футболна. Мачовете между двата тима на световни първенства моментално се превръщат в класики, за които се говори с десетилетия. В тях има всичко – велики голове, скандали, червени картони и какво ли още не. Двата тима са срещали пет пъти на мондиал, като балансът е в полза на Англия, но големите победи са за Аржентина.
МОНДИАЛ'62
(Ранкагуа, групова фаза)
Англия – Аржентина 3:1
(Флауърс (Анг) 17-д, Б. Чарлтън (Анг) 42, Грийвс (Анг) 67, Санфилипо (Арж) 81)
Затишие преди буря
Първият сблъсък между тези две велики сили е най-спокойният. Той на световното в Чили през 1962 година, като е от груповата фаза. Англия бие сравнително лесно, като повежда с 3:0 с голове на Рон Флауърс, Боби Чарлтън и Джими Грийвс, а утешителният гол за „гаучосите“ е на Хосе Санфилипо десетина минути преди края.
В тази група са още отборите на България и Унгария. Маджарите я печелят, а Англия продължава напред за сметка на Аржентина заради по-добрата си голова разлика и отпада на 1/4-финалите заради по-добрата си голова разлика.
МОНДИАЛ'66
(Лондон, 1/4-финал)
Англия – Аржентина 1:0
(Хърст 78)
Корида на „Уембли“
Датата е 23 юли 1966 година, а стадионът е „Уембли“. Това е всъщност мачът, който дава началото на голямото съперничество между двата тима. Този четвъртфинал предлага скандали и корида. Единственият гол е дело на Джеф Хърст 12 минути преди края, но аржентинците твърдят, че е вкаран от засада.
В този сблъсък починалият наскоро тогавашен капитан на „гаучосите“ Антонио Ратин е изгонен 13 минути преди края за две нарушения в рамките на броени секунди. Първо той тушира арогантно Боби Чарлтън, а след това дълго време спори с германския съдия Рудолф Крайтлайн, чийто нерви не издържат и гони Ратин. Аржентинецът отказва да напусне терена и мачът е прекратен за цели 8 минути. След двубоя селекционерът на Англия Алф Рамзи е разярен, нарича аржентинците „животни“ и забранява на неговите играчи да си разменят фланелките.
„Едно е да има здрави влизания, а друго е да те дърпат за косата, да те щипят, да ти бъркат в ушите и дори да те плюят по време на мач. Те постоянно ни провокираха. Проблемът дойде, когато разбраха, че това не върви и преминаха всякакви граници. Имаше и сблъсъци в тунела след края на мача“, обясни преди 20-ина години английският национал Джордж Коен.
Смята се, че именно този мач е ускорил въвеждането на червени и жълти картони от ФИФА, които са факт на Мексико'70. Дотогава съдиите се задоволяват само с устни предупреждения, като гонят играчи по тяхно виждане в крайни случаи.
МОНДИАЛ'86
(Мексико Сити, 1/4-финал)
Аржентина – Англия 2:1
(Марадона (Арж) 51, 55, Линекер (Анг) 91)
Ръката Божия и
голът на века
За този 1/4-финал се носят легенди и вероятно всеки един футболен фен знае какво се е случило на „Ацтека“ на 22 юни 1986 година. По това време отношенията между двете страни са крайно обтегнати заради войната за Фолклендските острови.
Диего Марадона вкарва първия си гол с ръка, която не бе видяна от главния рефер Али Бен Насер от Тунис, който след мача си изми ръцете с нашия Богдан Дочев. Друг е въпросът, че вратарят на Англия Питър Шилтън позволи на много по-дребния от него Марадона да го изпревари за топката. След мача Диего каза култовата реплика: „Ако има ръка, тя е ръката Божия“.
Само 4 минути по-късно той вкара гола на века, след като премина през цяла Англия и нейните колонии, както тогава написаха световните медии. Тези два гола направиха от Марадона най-големия играч за всички времена за едни, а за други – най-големия футболен престъпник. Гениално, нали?!
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
