Днес Борусия Дортмунд ще се изправи не само срещу Реал Мадрид, но и срещу историята. Кралския клуб не е губил финал в Европа от 41 години. Като изключим двубоя за Суперкупата на УЕФА, превърнал се от десетилетия наредв демонстративен мач без особена стойност, няма кой да бие Реал в еротурнирите, когато той излезе в директен мач за титлата. Последният, който успя да го направи е Абърдийн на финала за КНК през 1982-83.
По онова време архитектурата на европейския футбол няма нищо общо с днешните реалности. Клубовете имат право само на двама чужденци, а в Реал това са централният защитник от Нидерландия Джон Метгод и немският халф Ули Щилике. Те са прилични футболисти (Щилике дори може да мине да световна класа за времето си), но в никакъв случай не и суперзвезди, способни сами да решават мачове. Абърдийн също е много далеч от настоящето си състояние на общо-взето невзрачен отбор. Без никакво преувеличение това е най-силната генерация в историята на клуба, а мениджър е легендарният сър Алекс Фъргюсън, който тепърва ще попълва огромната си колекция с трофеи. От днешна гледна точка най-разпознаваемите имена в състава са халфът Гордън Страхън и вратарят Джим Лейтън, направили впоследствие успешни кариери. Важна фигура е и капитанът Уили Милър в центъра на защитата, но освен тях сър Алекс налага група младоци. В атака това са 20-годишните Ерик Блек и Джон Хюит, а в халфовата линия 19-годишният Нийл Купър и 21-годишният Нийл Симпсън.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
