- Г-жо Дариева, кампанията е в разгара си. Какво видяхте досега?
- Кампанията е в разгара си, но видимо най-ярко се разпалват страховете в обществото. Вместо дебат и конкуренция на идеи, на платформи за бъдещето на страната политиците спорят има ли или не заплаха за сигурността и колко ще поскъпнат горивата и стоките в магазините. Темата за инфлацията започва да доминира в дневния ред на хората и в кампанията. Около повишаването на цените ще се въртят и разговорите на великденската трапеза, а това ще повлияе на решението на избирателите дали и за кого да гласуват седмица по-късно.
Избягва се прекият лидерски диспут. Търси се директна връзка с избирателите чрез срещи и обиколки по места, както и чрез самостоятелни интервюта в традиционните медии и онлайн формати. Този консервативен подход е с цел предпазване от грешки. Докато лидерският дебат е проява на политическа отговорност, чрез биографичните интервюта се подменя смисълът на политическата журналистика. Вместо да се обсъждат законодателни инициативи и бюджет, разговорът се върти около личностни характеристики - жизненият път на дадения кандидат, как се е формирал характерът му, какви са силните и слабите му страни. Това е своеобразна таблоидизация на политиката.
Динамиката на кампанията е много различна по места. Някъде е сравнително спокойна, но има и райони, където се стига до по-остра конфронтация. Примерите от последните дни са от Пловдив и Симеоновград. Това ще доведе до значителни разлики в резултатите за формациите, както и до различна дистанция между първите две коалиции по места. При посещението си в Плевен Румен Радев се фокусира върху защитата на историческата памет и така емоционално ангажира местните. Това повишава очакванията за представянето му в региона.
- А какво очаквате да се случи до края на кампанията?
- Кампанията става най-интензивна във финалната права. Именно тогава са и най-острите нападки между опонентите. Нападението е ефективно, когато опонентът няма време да отвърне на удара или времето за реакция е малко. До края на кампанията не се очаква разместване на върха. Освен ако не се случи нещо извънредно. Искам да обърна внимание на един относително нов елемент в тази кампания. С навлизането на изкуствения интелект се появяват опасни методи за въздействие – т.нар. дийп фейкс, които бързо могат да нанесат непоправими щети върху репутацията на всеки кандидат. Всякакви изненади са възможни.
- Как според вас се справя служебният кабинет и ЦИК с организацията на изборите?
- С действията си служебният кабинет показва, че когато има воля и желание, се намира и начин. С организирането на честни избори и с борбата срещу купуването на гласове е ангажиран целият кабинет, а не само МВР. Всеки министър следи, в рамките на ресорните си правомощия, държавният ресурс да не се използва за партийна агитация. Координационният съвет за вота към МС от своя страна синхронизира дейностите между различните държавни институции. Големият въпрос обаче е дали акциите на МВР могат да възстановят доверието в изборния процес, защото това е фундаменталният проблем. Съмненията в честността на вота са основателни доколкото проверката на КС преди година показа, че освен купен и контролиран вот се подменят гласове, манипулират се преференции и дори изчезват и доказателства. Отговорността да оправдаят обществените очаквания за честен вот е споделена между МС, ЦИК и самите партии, които участват в изборите чрез членовете на секционните комисии, застъпниците и наблюдателите. От начина, по който всички тези 3 страни се справят, зависи както активността, така и дали следващата законодателна и изпълнителна власт ще встъпи в мандата си с доверие или със съмнения.
- Тези постоянни акции на МВР оказват ли влияние върху мобилизацията на избирателите?
- Последните години в проучванията на „Насока“ редовно мерим интереса към различните елементи на кампанията. Регистрираме трайно висок интерес към мерките, които гарантират честността на вота. От тях се вълнуват над 2/3 от избирателите. Наред с мотивацията да се подкрепи определена партия очакванията за честността на вота са значим фактор, който стимулира по-висока активност. Последните няколко вота демонстрираха как се развива тази тенденция, макар и с обратен знак. Ерозията на доверието в изборния процес при сгъстения електорален цикъл от 2021 г. насам засили усещането, че всеки път нещата се повтарят, не е важно как се гласува, а как се брои.
Сигналите за нарушения и видеонаблюдението, което разкри злоупотреби, поставиха под въпрос резултатите от гласуването. Всичко това е в основата на сериозния спад на активността у нас през последните години. На вота през април 2021 г. гласуваха 50,61% от имащите право на глас, което се равнява на малко над 3,334 млн. души. През октомври 2024 г. до урните отидоха едва 38,94%, което бе над 2,570 млн. души. Отливът на гласоподаватели възлиза на 763 654. Затова мерките срещу търговията с вот са крайно нужни, ако искаме да се възстанови доверието в изборния процес и да се повиши желанието за гласуване.
- Колко са колебаещите се, които в последния момент ще решат дали и за кого да пуснат бюлетина? Доколко те могат да наклонят везните в една или друга посока?
- Според последните данни делът на колебаещите се сред заявилите, че със сигурност ще гласуват, спада от 23% на 19%. Тези данни тепърва ще се актуализират. Въпреки кампанията почти всеки 5-и гласоподавател от тези, които планират да отидат до урните, все още не е решил коя политическа сила да подкрепи. Това създава предпоставки за размествания в крайните резултати до самия изборен ден.
Изборният резултат до голяма степен се решава от хората, които вземат решение в последните дни или дори в самия ден на вота. Това са избиратели, които не принадлежат към твърдите ядра, не се идентифицират с политическите платформи и имат ниско доверие към институциите. Именно те обаче са ключовият фактор, от който зависи колко формации ще намерят място в следващото НС.
Ако те се активизират и активността надхвърли 3 млн. – 3,100 млн. избиратели, то бариерата от 4% ще се окаже трудно преодолима за партиите, които гравитират около нея. Накратко съдбата на тези формации се решава от поведението на колебаещите се. Колебаещите се избиратели са както критични, така и скептични към досегашните управляващи и към традиционните партии. Те приоритетно адресират очакванията си към новите политически формации - „Прогресивна България“ и „Сияние“.
- Проучванията показват, че в следващото НС ще има 5 партии. Това би улеснило или би затруднило формирането на мнозинство и управленска конфигурация?
- Тенденциите в електоралните проучвания показват, че 5 формации ще имат свои представители в 52-рото НС. Ценностно те са твърде разнородни. Това затруднява конституирането на общо управление. Има и друга интрига. Тя идва от партиите и коалициите, които гравитират около бариерата от 4%. Основният въпрос е дали БСП ще успее да я преодолее. Това би увеличило шансовете за партньорство в търсене на управленско мнозинство. Прагът за влизане в НС обаче расте с активността, а БСП има ограничен ресурс за привличане на гласове. Очаквам, че и в 52-ото НС няма да има парламентарно мнозинство на една партия. Ще трябват поне три формации за квалифицирано мнозинство за жадуваните промени в съдебната власт. Все пак изненади не са изключени.
- В последните дни се коментират няколко сценария. Кой според вас е най-възможният вариант за коалиция – кабинет между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ), между първия и третия („Прогресивна България и ПП-ДБ) или кабинет на малцинството също е реалност?
- В хипотезата на 5-партиен парламент въпреки по-слабата фрагментация стабилно мнозинство трудно ще може да се формира най-вече заради ценностните различия. Ако се запазят сегашните тенденции, хипотезата за кабинет на малцинството е вероятна. Това изисква търсенето на плаващи мнозинства по различни теми и задава доста несигурна перспектива и политически хоризонт.
Предполага и диалог между мандатоносителя и останалите, както и високи политически умения. В случай че се стигне до преговори, то тогава коалиционният формат – дали ще е между първия и втория или между първия и третия – ще зависи от броя на депутатите, с които разполага първият. Ако той има 80-90 депутати, коалиционната конструкция предполага участието на втори по-голям играч. Това сочи парламентарната аритметика. Ако обаче е с повече депутати, тогава и възможностите нарастват. Затова резултатът на първия е от изключително значение.
Когато обсъждаме хипотезата отново да отидем на избори, трябва да си даваме сметка, че ако не се състави редовен кабинет, отговорността за това ще падне върху победителя от изборите и той ще понесе сериозна електорална щета. Колкото по-големи са били очакванията към него, толкова и щетата ще бъде по-голяма.
- Последните нападки между Румен Радев и Асен Василев могат ли да се окажат препъникамък пред общото мнозинство?
- Острата конфронтация създава непоносимост. Това прави сътрудничеството след изборите, ако не невъзможно, то поне много трудно. Важно е нападките да не минат на персонална основа, защото това ще задълбочи непоносимостта. Макар че, ако се вярва на народната мъдрост, у нас всяко чудо е за три дни. Конкретно този епизод може да се окаже и тактически ход. В началото на кампанията „Прогресивна България“ залагаше на сигурно. Стратегията ѝ се изчерпваше до това да не се допускат грешки. Този предпазлив подход се характеризираше и с отсъствието на конкретика и избягването на директно назоваване на опонентите, което се оказа контрапродуктивно и доведе до разочарование сред поддръжниците на Радев, особено сред онези, които очакваха по-твърди позиции по актуалните теми. Виждаме корекция на тази стратегия и втвърдяване на тона.
- Каква е печелившата позиция за ГЕРБ – да са в опозиция или да дадат подкрепа, независимо дали е явна или скрита?
- Най-голямото предизвикателство пред ГЕРБ е да останат в опозиция, каквато бяха в 46-ото и 47-ото НС. Формацията на Бойко Борисов управлява страната през значителна част от последните 17 г. Веднъж самостоятелно - между 2009 и 2013 г., после в различни коалиционни формати. След толкова години на власт ГЕРБ няма рефлекси за опозиция, а това трудно се преодолява. Устойчивостта им произтича от широката им социална база, от позициите в областните градове, от доминиращото представителство в местната власт. Именно заради позициите им в местната власт ролята на опозиция е проблематична за ГЕРБ. Кметовете разчитат на централната власт за изпълнение на своите проекти. Кметовете са повече стопани, отколкото политици. Взаимодействието им с централната власт е от ключово значение, за да направят нещо полезно за своите общини. Липсата на фискална децентрализация ги прави зависими от управляващите. Включително и заради своите 98 кметове на общини, 3-ма районни кметове и голямата мрежа от кметове в по-малките места ГЕРБ ще се стреми да бъде част от управлението.
- Все пак възможни ли са изненади и някои от малките партии също да прескочи прага за НС?
- Потенциалният успех или неуспех на формациите, които гравитират около бариерата от 4%, е функция на активността. Конкуренцията мобилизира. Очакванията са на вота да гласуват повече хора в сравнение с предишните избори от октомври 2024 г. На 19 април очакваме пред урните да излязат около 3 млн. - 3,100 млн. души. Факторите, които обуславят тази по-висока активност са появата на нов субект и събуждането на гражданската енергия в края на 2025 г.
Най-близо до бариерата от 4% е БСП. Формацията на Крум Зарков обаче е сред основните електорални донори на „Прогресивна България“. Ако активността надвиши 3 млн., то прагът за преодоляване на бариерата от 4% ще надхвърли 120 000 гласа. БСП има ограничен ресурс за привличане на гласове. Ако БСП влезе в НС, тя няма да остане на ръба. При нея ще започне възстановителен процес.
На предходните избори БСП имаше 184 361 гласа. Левицата понася значителни щети заради появата на „Прогресивна България“. За нея става критично важно дали ще успее да си възвърне между 60 000 и 80 000 гласа, които в момента отчитаме като флуидни, разколебани и пренасочени към Радев. За него тези гласове не са особено значима част от електоралния му дял, но за БСП могат да са решаващи.
- Да очакваме ли вот 2 в 1 през есента?
- Дилемата пред победителя на предстоящия вот ще бъде коалиция или тежката отговорност да прати страната на нови избори. От неговото решение ще зависи политическото му бъдеще. Т.е. развръзката е въпрос на бъдещето.
Това е тя:
- Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“
- Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания
- Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи
- Управител и основател на агенция НАСОКА
Тихомира Михайлова
