К азват, че няма изцяло щастлив дом, докато не се чуе тропането на малки крачета. Е, Кралския клуб е истински късметлия. И не толкова защото печели, а за начина по който го прави и, разбира се, с ресурса, който притежава.
Треньорът Алваро Арбелоа само за 9 седмици работа отприщи най-мощния поток от таланти в първия отбор. Към млади, но вече изпитани в боя играчи като Арда Гюлер, Франко Мастантуоно, Дийн Хаусен и Гонсало Гарсия и Раул Асенсио, вече се наблюдава и израстването на юношите на клуба Тиаго Питарч (18 години), Дани Янес (18), Хорхе Честеро (19), Виктор Валдепеняс (18), Диего Агуадо (19), Сесар Паласиос (21) и Мануел Анхел (22).
Този поток с марка „Фабриката“ (б.а. школата на Реал) напомня на легендарната Петорка на Ястреба от 1983 година, водена от Емилио Бутрагеньо. В нея бяха още Мичел, Мартин Васкес, Санчис и Мигел Пардеса, които спечелиха общо 16 трофея с Реал. От всички тях обаче само Санчис вдигна Шампионската лига и то два пъти.
Сега изглежда, че изцяло испански и уверени играчи от „Фабриката“ вървят по същия път. Без съмнение, лидер на тази група е Тиаго Питарч. Когато беше сменен срещу Елче в събота, „Бернабеу“ стана на крака и го аплодира и това е достатъчно красноречиво. Янес пък достави центриране по конец на главата на Хаусен за 3:0, а съотборниците едвам не го удушиха от радост.
Арбелоа, който също тръгна от „Фабриката“, е категоричен, че за Реал предстоят най-добрите години. „Мисля, че мога да умра щастлив благодарение на такава нощ. След мача разговарях с Янес и Агуадо. Те бяха първите момчета, които започнах да тренирам в нашата академия, когато бяха на 13 или 14 години. Да им дам шанс на „Бернабеу“ е сбъдната мечта за мен. Толкова съм щастлив и горд. Почти ми напомни какъв беше Реал с Петорката на ястреба. Сигурен съм, че Емилио, който беше там на трибуните, също е много горд. Не става въпрос само за това как вкарахме головете, но и за играта ни“, заяви просълзеният Арбелоа след двубоя с Елче.
Това, което прави цялата история още по-приятна за феновете, е фактът, че „Фабриката“ бе запустяла години наред. Карвахал и Начо заиграха окончателно през 2013-14 г., но освен Лукас Васкес, никой друг след тях не се е утвърдил като основен играч в първия отбор досега. Това са 12 години без продукция. Изведнъж обаче Реал не просто счупи тази мрачна прокоба, но се вмести в младежката революция около всички велики европейски клубове. Достатъчно е да споменем Сени Маюлю (ПСЖ), Макс Дауман (Арсенал), Кенан Йълдъз (Ювентус), Ленарт Карл (Байерн) и естествено Ламин Ямал в Барселона. Такива вече има и Реал. Революцията на Арбелоа прилича на Барселона под ръководството на Пеп Гуардиола. Той наложи Педро и Серхио Бускетс от юношите в сезон, в който каталунците спечелиха требъл.
Арда Гюлер, който не е продукт на „Фабриката“, но е основен играч на Реал, е категоричен, че възрастта не е от значение, когато се бориш за трофеи в този клуб: „Може да съм срамежлив и резервиран извън терена, но вътре, знам, че възрастта няма значение. Там всички сме еднакви. Не знам точно какво се случва с мен, когато изляза, но приемам различна личност – влизам в режим на воин“.
„Важно е да има възпитаници на академията в първия отбор на Реал. Не само заради таланта, но и за ДНК-то, което предават на всеки дошъл отвън. Дано в бъдеще, който и да бъде треньор, винаги да виждаме възпитаници на нашата академия в първия отбор", си пожелава Арбелоа.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
