П онякога един съперник може да бъде най-точният тест за качествата ти. Университатя Крайова не просто застана на пътя на Левски в Европа. Румънците показаха нивото, което трябваше да бъде преодоляно, за да стане ясно докъде е стигнал този отбор. И отговорът е категоричен – Левски вече е много по-зрял тим.
Отстраняването на Университатя е успех, който трябва да бъде оценяван през призмата на футбола, а не само през емоцията от крайния резултат. „Сините“ спечелиха не защото съперникът им е бил слаб, а защото в ключовите моменти показаха по-добра организация, по-голяма дисциплина и по-ясна идея как да играят тези мачове.
Хулио Веласкес подготви двубоите с много точен план. Левски не се опита да се надиграва безразсъдно с отбор, който има индивидуална скорост и качество в предни позиции. Вместо това испанецът заложи на компактност между линиите, контрол върху зоните около наказателното поле и бързи преходи след отнемане на топката.
Това беше ключово. „Сините“ успяха да ограничат едно от най-силните оръжия на Университатя – атаката на свободните пространства. Когато румънците опитваха да ускорят играта, Левски не се разкъсваше, а запазваше структурата си, а това принуждаваше съперника да търси по-трудни решения.
В същото време Левски показа различно лице с топката. Отборът не разчиташе само на директни действия, а умееше да задържа притежанието, да изкарва съперника от позиция и да атакува в моментите, когато се появяваха пространства. Именно тази комбинация между търпение и вертикалност направи играта на „сините“ много по-трудна за разчитане. В тази връзка особено важна е ролята на халфовата линия. Сержиньо донесе в състава нещо, което на този отбор му липсваше – контрол. Португалецът не просто участва в разиграването, а задава ритъма. Той умее да забави играта, когато това е необходимо, но и да ускори атаката с едно подаване напред.
До него Бурас е двигателят на отбора. Силата му в единоборствата, физическото присъствие и способността му да покрива голям периметър дават баланс между двете фази на играта. След ситуацията с картоните на двамата, които едиствено можеха да играят на десния фланг в защита – Алдаир и Серафимов, Дон Хулио пак трябваше да вади нещо от ръкава. Направи го с Алекс Сентейес, който е другият пример за футболна интелигентност.
Фактът, че в първите седем мача на Левски е играл на четири различни позиции, говори много. Но по-важното е, че на всяка една от тях изпълнява ролята си с необходимата дисциплина. Такива футболисти дават на треньора възможност да променя мачове, без да губи стабилност.
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ ВЪВ VBOX
Людмил Христов
