Т ова е една невероятна история от три части за това как един шотландец остава без пукната пара, след като изтича договорът му с Мъдъруел, отива на безнадеждни проби с Борусия (Дортмунд), но подписва с тях през 1996 г. и стигна до европейския футболен връх. В Дортмунд още помнят Пол Ламбърт, макар че остава в клуба само година, през която записва 64 мача. През 1997 г. роденият в Глазгоу футболист подписва със Селтик. Като треньор води Астън Вила, Норич и Ипсуич. Щастлив е с четирите си деца и втората си жена Кара, както и с двете кучета от породата ''Малиноа'' и множеството кокошки в двора на дома им край Нотингам.
Начало
Но нека да се върнем в началото на историята за шотландския халф, който печелеше по 500 паунда на седмица, но успя за 12 месеца да достигне до трофея в Шампионската лига.
„Мъдъруел имаше страхотен отбор. Стигнахме до третото място, а през 1995 г. се класирахме втори, след Рейнджърс. Един от моите съотборници Роб Макинън си уреди трансфер в Твенте. Питах го как успя, а той ми отвърна, че работата свършил някакъв човек Тон ван Дален.”
Договорът на Ламбърт изтича през 1996 г. Тогава той няма телефон, интернет, нито собствен агент. Възможностите за продължаване на кариерата му не били кой знае какви.
„Просех пари от мама и татко. Ние (Ламбърт и жена му - б.а.) бяхме останали без пукната пара, така че изборът да не подновя договора с Мъдъруел си беше чисто тото. Висях и чаках, но този Тон така и не се обаждаше. Междувременно Мъдъруел бяха стартирали предсезонната си подготовка. Обадих се на един от играчите, с който бяхме приятели – Били Дейвис. Казах му, че няма да почвам с отбора и няма да подписвам. Инструктирах го да каже на треньора, когато пита за мен,че съм нещо болен. Докато Били лъжеше, се обади Тон да отида за проби в Амстердам. Нямах идея за кой клуб. Само ми каза, че ще ме чака на летището с табелка с моето име. Ако самолетът закъснееше или пропуснех табелката – всичко отиваше по дяволите. Но аз пристигнах и Тон каза, че първо ще ме пробват в ПСВ Айндховен. Кариерата ми беше на такъв етап, че щях да приема каквото и да било от Австрия, Люксембург или където и да било, така че ПСВ си беше оферта. Не се получи. Треньорът Дик Адвокаат реши да ме пробва на крилото, но аз никога не съм играл там. Все пак Ван Дален успява да му уреди още едни проби, този път в Борусия (Д).
Заслуга
Всъщност заслугата не била изцяло на Ван Дален. Треньорът Отмар Хицфелд познавал качествата му. Той го бил забелязал по време на мача срещу Мъдъруел от първия кръг за турнира на УЕФА през 1994 г. Ламбърт го впечатлил с безкрайна упоритост и чувство за перфектно позициониране.
„Казах на генералния мениджър по онова време г-н Майер, че Мъдъруел не знаят къде съм. Той отвърна, че не е проблем. Тогава му казах, че нямам никакви пари. Той ми набута в ръката 200 марки и каза, че ако подпиша пробен договор, ще му ги върна, ако пък се проваля, парите си остават за мен. Така в един ден на сутринта ме изгониха от ПСВ, а следобед тренирах с Борусия. В отбора на Хицфелд по онова време бяха половината национали, които бяха станали европейски шампиони с Германия през 1996 г. Качих се на рейса и до мен сяда Юрген Колер, а от другата страна беше Анди (Андреас Мьолер) и Матиас Замер, който беше спечелил „Златната топка”.
Късмет
Пробите са успешни. Тогава проработва и късметът. Едно от новите попълнения – Пауло Соуса, който е купен от Ювентус за 7 млн. паунда, се контузва и Ламбърт получава шанс да стигне до титулярната единайсеторка на Хицфелд. Дебютира във втория кръг срещу Дюселдорф. „Това беше един от онези мачове, в които всичко ти се получава. Бихме 4:0, аз вкарах два гола, а феновете скандираха името ми. Не можех да повярвам, че аз играех, а Ридле и Соуса бяха резерви. Първо си помислих, че съм едно обикновено момче от Мъдъруел, което е попаднало там случайно и за кратко. После си казах, че ако трябва ще убия някой ш*****к, но ще остана в отбора. Скандирането на тълпата ме беше направило неуязвим”.
Дортмунд завършват трети онзи сезон, но правят фурор в Шампионската лига. На полуфинала през 1997 г. отстраняват Ман Юнайтед с две победи по 1:0. На финала ги чака Ювентус, а на Ламбърт се пада задачата да пази Зинедин Зидан. Той не само опазва французина, но и асистира на Ридле за първия гол при гръмката победа 3:1 на Борусия.
„Хората казваха, че съм опазил Зидан, но истината беше, че излязохме и победихме всички заедно като отбор. Аз хванах номера на Зидан. Той те подпира с рамо, когато тръгва да финтира и винаги стои далече от топката, но заплахата не е самата топка, а точно Зидан. Признавам, че два-три пъти успя да ме размине, но все пак, той е брилянтен футболист. След финала Ювентус искаха да ме купят, Бекенбауер ме попита дали искам да ида в Байерн, но аз не исках да ходя никъде. Имах си всичко“.
Проблем
Тогава обаче се разболява синът му.
„За първи път го забелязахме още в Глазгоу. Наричат го фебрилен припадък. Една вечер вдигна температура и го взехме при нас в леглото. Тогава се сгърчи и припадна. Държах го и не знаех какво да правя. Жена ми отиде да повръща. Получи още един припадък в Глазгоу. Тогава го спаси случайна жена, която имаше медицински познания. Казаха ни, че ще израсте с болестта, която била характерна за малките деца“. Следващият припадък идва след финала за Шампионската лига. Ламбърт решава да напусне Германия, да се върне в Шотландия, за да се грижи за сина си. В Борусия са в шок. Всички в клуба го молят да остане. Феновете вдигат плакати с молби да не си тръгва, но той е непреклонен. Напуска през ноември, само шест месеца след спечеления европейски финал. Въпреки краткия си, но златен престой, той и до днес е обичан в Дортмунд. Миналата година получава официална покана да посети клуба. Посрещат го повече от хиляда човека.
„Минаха 30 години, а те още ме помнеха, мамка му.” Не го е забравил и Зидан. Когато Ламбърт станал треньор, той минал през Реал да се види с Карло Анчелоти, който излязъл за минута и се върнал със Зидан. „Не съм говорил с него след финала. Не съм от тези, които си разменят фланелки, но като ме видя в стаята, подскочи като ужилен и само успя да каже – „О, майка му стара!”.
Майкъл Бътлър, The Guardian
