З а повечето футболни фенове голямата новина от вечерта беше дубълът на Кристиано Роналдо срещу Узбекистан. Португалската суперзвезда отговори на Меси, Мбапе и Холанд с два гола при разгромното 5:0 и гръмко обяви: „Завърнах се!“. Но в Хюстън истинската история беше друга. Узбекистан е единственият представител на Централна Азия на Мондиал 2026 и участва за първи път в историята си на световни финали. А феновете на тима превърнаха това участие в истински празник, независимо от резултатите.
Още ден преди мача срещу Португалия стотици привърженици се събраха в парк в Хюстън. Атмосферата напомняше повече на национален фестивал, отколкото на футболно събитие. Възрастни жени в традиционни носии, деца с топки, музика на руски и узбекски език и огромни количества от прочутия ташкентски пилаф. Любопитното е, че празникът не беше само узбекски. Сред присъстващите имаше фенове от Киргизстан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан и дори руснаци, живеещи в САЩ. „Защо се учудвате? Узбекистан никога не е бил чужда държава за нас. Те са наши братя. Ако ние се бяхме класирали, щяха да ни подкрепят по същия начин“, обясни фен от Бишкек.
На следващата сутрин празникът продължи още по-мащабно. Още в седем часа сутринта феновете се събраха отново, а само два часа по-късно започна шествие към стадиона.
За закуска бяха приготвени около 70 килограма пилаф. Готвачите разпалили огньовете още в два часа през нощта. „Не е чак толкова много – само за около 700 души. Надяваме се да стигне за всички“, шегуваха се организаторите. След това започна истинският карнавал. Начело вървяха коне, следвани от автомобили и автобус с музиканти. В един момент от високоговорителите прозвуча и добре познатата песен „Катюша“, която мигновено бе запята от множеството.
Хиляди хора изпълниха улиците на Хюстън. За град, известен с това, че почти никой не се придвижва пеша, гледката беше впечатляваща и привлече вниманието на местните жители. „Никога не съм изпитвал подобно нещо. Това е огромна гордост за страната ни. Дори в Деня на Ташкент няма такава атмосфера“, призна привърженик, който е похарчил близо 5000 долара за пътуването си до САЩ.
На стадиона узбекските фенове създадоха невероятна атмосфера въпреки тежката загуба с 0:5. Най-емоционалният момент настъпи в 29-ата минута, когато Азизжон Ганиев отбеляза гол. Попадението по-късно беше отменено, но това не помрачи радостта на феновете. „Аз вече изживях тези емоции. Никой не може да ми ги отнеме“, каза привърженик с узбекското знаме на раменете си. След последния съдийски сигнал по трибуните нямаше отчаяние.
„Да, загубихме тежко. Но ние сме тук. На световното първенство. Утре пак ще се събудя щастлив, защото Узбекистан е сред най-добрите отбори в света“, каза друг фен. В самия Узбекистан Мондиалът вече е национално събитие. Държавният глава дори премести началото на работния ден от 9:00 на 10:00 часа за първия мач на отбора, за да могат хората спокойно да гледат срещата.
Училища, компании и медии се включиха в еуфорията около националния тим. „Преди на световни първенства подкрепяхме само нашия съдия Равшан Ирматов. Сега гледаме собствения си отбор срещу Португалия. Това е нещо невероятно“, обяснява местният журналист Давлат Умаров. За него и милиони негови сънародници Мондиал 2026 е много повече от футбол.
Това е възможност светът да научи повече за Узбекистан. А съдейки по атмосферата в Хюстън, страната вече печели много повече от точки.
