В продължение на години във футбола се говореше за т.нар. „английски данък“ – допълнителната сума, която клубовете трябваше да плащат за местни футболисти. Сега ситуацията изглежда различно. Премията вече не важи само за английските играчи, а за почти всеки, който вече се е доказал във Висшата лига. Последният летен трансферен прозорец даде най-ясното доказателство за това. Средната цена на футболист, преминал от един клуб от Висшата лига в друг, достигна 39,4 млн. паунда. За сравнение – средната сума за играч, привлечен от чужбина, е едва 20,2 млн.
Професорът по футболни финанси в Университета на Ливърпул Киърън Магуайър нарича разликата просто „данък Висша лига“. И той вече е около 20 млн. паунда.
Английските клубове все по-често търгуват помежду си
Промяната в поведението на клубовете е особено видима при най-големите сделки. През сезон 2024/25 имаше 13 трансфера на стойност поне 40 млн. паунда. Това лято те вече са 27. Още по-показателно е откъде идват футболистите.
Преди две години седем сделки над 40 млн. паунда бяха направени с клубове от континентална Европа, а само шест – между английски отбори. Сега ситуацията е почти обърната. Трансферите за поне 40 млн. между клубове от Висшата лига са 18, докато тези с европейски отбори са девет.
Общият обем на вътрешните сделки в Англия също се е увеличил повече от два пъти. Причината според Магуайър е, че клубовете от Висшата лига вече откриват талантите в чужбина много по-рано.
„Има нова група клубове, които използват алгоритми и много сериозен международен скаутинг. Те привличат футболистите във Висшата лига, а след това големите шест купуват най-добрите от тях“, обяснява финансистът.
Перфектният пример е Карлос Балеба. Брайтън го привлече от Лил за 23 млн. паунда, а три години по-късно го продаде на Манчестър Юнайтед за 70 млн. На практика клубове като Брайтън се превръщат в своеобразна лаборатория. Те поемат риска с талант от чужбина, адаптират го към английския футбол и ако той се докаже, стойността му скача многократно.
Сделки, които са възможни само в Англия
Има и друга страна на феномена. Някои от сумите изглеждат почти невъзможни за клуб извън Висшата лига. Тотнъм плати 75 млн. паунда на Манчестър Сити за Савио. За Илиман Ндиайе Евертън получи 65 млн., а Уест Хем прибра 85 млн. паунда от „шпорите“ за Матеус Фернандеш.
Въпросът е прост – колко европейски клуба биха могли да си позволят подобни трансфери? Отговорът изглежда: много малко. През същото лято европейски клубове направиха само седем трансфера за поне 40 млн. паунда от други отбори на континента. Всички те бяха осъществени от три гиганта – Барселона, Байерн Мюнхен и Пари Сен Жермен.
Бившият председател на Борнемут и настоящ спортен адвокат Тревър Уоткинс смята, че Висшата лига вече функционира почти като отделна икономика. „Приходите са несравними с тези на останалите първенства. Много сделки вече се правят само между английските клубове, защото те са единствените, които могат да плащат тези трансферни суми и заплати“, обяснява той.
Трансферният пазар се превърна в игра на счетоводство
Зад огромните суми обаче не стои единствено спортната стойност на футболистите. Все по-голямо значение има начинът, по който трансферите се отразяват в счетоводството и финансовите правила.
Добър пример е Елиът Андерсън. Нотингам Форест го купи от Нюкасъл за 35 млн. паунда, а впоследствие го продаде на Манчестър Сити за 116 млн. На пръв поглед печалбата е 81 млн. Но счетоводно сметката е различна.
Първоначалната трансферна цена се разпределя по продължителността на договора. Когато Андерсън е продаден, в баланса на Форест остават около 21 млн. паунда от неговата стойност. Това означава, че според новите правила за разходите за състава клубът отчита печалба от приблизително 95 млн. паунда.
Тя се разпределя за период от три години – по около 31,67 млн. годишно. Точно затова огромните продажби са толкова важни. Те не просто дават свежи пари, а увеличават възможностите за бъдещи инвестиции в състава.
Богатите стават още по-богати
Новата система има и друг ефект – тя дава сериозно предимство на най-богатите клубове. Английската „голяма шестица“ – Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Тотнъм – похарчи общо 1,658 млрд. паунда за футболисти.
Останалите 14 клуба дадоха още 1,833 млрд. Разликата е, че най-големите разполагат с огромни приходи от стадиони, спонсорски договори и глобални марки. Тотнъм например използва своя стадион не само за футбол, но и за редица други спортни и развлекателни събития. За клубовете извън голямата шестица търговията с играчи е много по-важна.
Астън Вила и Нюкасъл например реализираха пет сделки за поне 40 млн. паунда, но едва след като предварително натрупаха стотици милиони от продажби.
Порто вече се конкурира с Ковънтри и Брентфорд
Нарастващата финансова мощ на английския футбол създава сериозен проблем за исторически големи клубове от други държави. Президентът на Порто Андре Вилаш-Боаш даде изключително показателен пример. „За Порто това означава, че вече не се конкурираме за играчи с Манчестър Сити или Ливърпул. Конкурираме се с отбори като Ковънтри и Брентфорд, без никакво неуважение към тях“, призна португалецът.
„Тяхната покупателна способност прави нещата много трудни за нас.“ Според Вилаш-Боаш английските клубове постепенно стават все по-доминантни и на европейската сцена. Това се вижда и от финансовите класации. В последното издание на Deloitte Football Money League цели 14 клуба от Висшата лига попадат сред 30-те най-богати в света. Само Реал Мадрид, Барселона, Пари Сен Жермен и Байерн все още могат постоянно да се конкурират финансово с английския елит.
Европа се страхува от нова инфлация
Фактът, че все повече пари остават вътре във Висшата лига, не означава непременно добра новина за останалите първенства. Причината е, че английските сделки вдигат цените на футболистите и заплатите в целия европейски футбол.
Корпоративният директор на Ла Лига Хавиер Гомес вече предупреди за ефекта. Според него английският модел води до инфлация, която постепенно се прехвърля върху Бундеслигата, Лига 1, Испания и останалите пазари.
Така се оформя парадокс. Английските клубове все по-често купуват и продават помежду си, но цените, които са готови да плащат, влияят върху всички. А разликата между Висшата лига и останалата част от Европа продължава да расте.
Някога имаше „английски данък“ за английските футболисти. Днес вече има „данък Висша лига“. И той е около 20 млн. паунда.
