Левски изигра едно от най-трудните си гостувания през сезона, а именно това на стадион „Александър Шаламанов“ срещу добрата стара Славия. „Сините“ успяха да стигнат до обрат след попадения на Армстронг Око-Флекс и Хуан Переа. Подобна битка няма как да мине без жертви, а в такива се превърнаха Мехди Мубарик и Никола Серафимов. Първите две въпросителни падат около състоянието на двамата играчи и по-скоро върху срока за тяхното възстановяване. След като Левски не привлече футболист в последния момент, то сега Веласкес разполага само с Димитров и Макун в центъра на защитата за предстоящите евромачове.
Другите въпросителни, които по-скоро могат да се нарекат притеснителни, са в играта на две от новите попълнения – Давид Кусо и Алекс Сентейес. Двамата бяха изключително неубедителни с представянето си. Анголското крило бе безопасна игла в атака, а по-лошото е, че ограничаваше офанзивните прояви на Алдаир, който без съмнение щеше да се справи по-добре. Сентейес пък от своя страна бе дупката в защита. Той бе напълно загубен през целия мач, а този негов спад започна още в Атина. Сентейес направи така, че Емил Стоев да изглежда като Еден Азар от периода му в Челси, а това бе и черешката на тортата от лошото представяне на испанеца.
Очаквано Левски доминираше в мача и имаше пълен контрол върху събитията. Затворената формация и структура на Славия успя да намали максимално възможностите за опасност пред вратата на Андонов. Малкото разстояние между играчите не позволи да се търсят Сержиньо и Бала в полупространствата, а когато бяха намирани бързо, бяха затваряни от играчи на „белите“. Нужно е и да се споменат смените през първото полувреме. Левски на няколко пъти прави вътрешни рокади с позицията на Търдин. Това до голяма степен повлия на „сините“ и на начина им на игра, тъй като не успяха да влезнат в ритъм, който да вдигне темпото и да направи Левски опасен, какъвто го познаваме. Макун влезе неподготвен и трябваше да търси оптимално представяне в хода на срещата, а в 52-ата минута след сбъркан пас успя до такава степен да вбеси Веласкес, че да хвърли бутилката си в земята. Едва 4 минути по-късно дойде и ключовият и кризисен момент за Левски след попадението на Стоев.
АНТОНИО ЗАХАРИЕВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
