П о време на скорошен разговор с висш ръководител на клуб от Висшата лига, той сравни една от ключовите тенденции на трансферния пазар това лято с рекламната индустрия в Обединеното кралство през 90-те години на миналия век.
„Никой никога не е бил уволнен, купувайки телевизионни реклами по време на „Коронейшън Стрийт“, каза той, визирайки най-дълго излъчваната сапунена опера в страната по ITV. Той визираше изпитаните, тествани и уважавани продукти, които рядко се разочароват.
Във всеки случай принципът е за минимизиране на риска чрез възприемане на най-традиционния и надежден път. Въз основа на това лято се смята, че чрез привличането на играчи от Висшата лига, клубът действа с най-малък риск и е най-вероятно да постигне желаните си резултати.
Доказателствата са поразителни в летните разходи на 20-те отбора от Висшата лига за играчи, които са били регистрирани през миналия сезон в клубове от елита на Англия, включително футболисти от вече играещите в Чемпиъншип Уест Хем, Уулвърхемптън и Бърнли.
Клубовете от Висшата лига бяха похарчили 3,6 милиарда паунда (4,9 милиарда долара), като 1,7 милиарда паунда от тях (2,3 милиарда долара) бяха похарчени за играчи, които бяха във Висшата лига през миналата кампания. Това е сума, който надминава всички предишни трансферни прозорци на едно първенство. В шестте летни прозореца между 2017 и 2022 г. средните разходи на Висшата лига за играчи, регистрирани в клубове от Висшата лига за предходния сезон, бяха 418,2 милиона паунда, което означава, че сме наблюдавали сравнително четирикратно увеличение това лято.
Следователно сме свидетели на значително пренареждане на трансферния пазар, за което има както обяснения, така и последствия.
През последните години, въпреки че клубовете от Висшата лига инвестираха огромни суми в спортните си операции, харчейки щедро за модели на данни, скаути, спортни директори и анализи, се отчита, че физическата активност и интензивността на Висшата лига изискват покупката на играчи със значителен опит в първенството.
За ръководителите и треньорите, особено тези в най-големите клубове, натискът за незабавни резултати важи най-силно. Тотнъм и Манчестър Юнайтед бяха сред отборите, които видимо привличаха доказани футболисти във Висшата лига. В петте летни прозореца между 2020 и 2025 г. на „Олд Трафорд“ купиха само един играч от конкурент във Висшата лига - Мейсън Маунт от Челси. Последва поредица от грешки, по-специално от италианския и нидерландския пазари (Расмус Хойлунд, Джошуа Зиркзее, Андре Онана, Дони ван де Беек, Антони, Тирел Маласия), които накараха в клуба да преосмислят плановете си и да дадат приоритет на местния пазар. Така през последните два летни прозореца „червените дяволи“ подписаха с 8 футболисти, като само Сене Ламенс дойде от различно първенство (Антверп, Белгия). Тотнъм бе дори още по-решителен, като всичките му 10 нови играчи през това лято бяха закупени или преотстъпени от клубове от Висшата лига, които му струваха почти 400 милиона паунда. При Челси те бяха 5 от 8 (Морган Роджърс, Максенс Лакроа, Емилиано Мартинес, Дани Уелбек и Джордан Хендерсън). В тази връзка има определени позиции на терена, където „доказан във Висшата лига“ е по-предпочитаният избор, поне в няколко клуба от Голямата шестица. Вътрешният халф е една от тях. Манчестър Юнайтед купи трима полузащитници за 148 милиона паунда от съперници от Висшата лига. Арсенал привлече Бруно Гимараеш от Нюкасъл за 75 милиона паунда, Манчестър Сити похарчи над 240 милиона паунда за Елиът Андерсън и Енцо Фернандес, а Тотнъм хвърли 185 милиона паунда за Сандро Тонали и Матеус Фернандес. Както Арсенал, така и Челси преди това, похарчиха над 100 милиона паунда, за да подсилят халфовата си линия с опитни състезатели от Висшата лига като Деклан Райс и Моисей Кайседо респективно. Разбира се, това си има и своите критици и изключения. Ливърпул, Фулъм и Борнемут, например, пазаруваха от чуждия пазар. Нюкасъл привлече 9 футболисти, от които само Нико Гонсалес имаше опит в Англия - Манчестър Сити. Съндърланд подписа с общо петима, като четирима от тях бяха акостираха от чужбина.
Това, което видяхме в този прозорец, показва, че Висшата лига вече до голяма степен управлява вече собствената си икономика, разменяйки пари между собствените си клубове, а не с останалите европейки отбори. Това е логичен резултат от тенденциите в медийните права в европейския футбол, където международните телевизионни договори на Висшата лига са станали по-малки от тези на Испания, Италия, Франция и Германия. Резултатът е, че най-ценните (и нежелани) футболисти на Висшата лига сега са до голяма степен са непродаваеми никъде извън Англия.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
