Атанас Петров записа името си в историята на българския волейбол, след като изведе националния отбор за девойки до 19 г. до световната титла на първенството в Хърватия и Сърбия. 48-годишният треньор разкри специално за читателите на „Телеграф“ подробности за големия успех.
- Г-н Петров, когато преди година поехте този отбор, вярвахте ли, че може да надградите от европейската титла?
- Беше доста голяма отговорност. Имаше въпросителни дали ще може да го направим. Аз познавах тези момичета и бях сигурен, че ще направим добро класиране. Разбира се, беше малко прекалено още тогава да се мисли за световна титла, но всички вярвахме, че ще направим добро класиране, и въпросът беше колко напред ще може да стигнем.
- Момичетата споделиха, че решаващият двубой е бил този с Бразилия (3:1) на четвъртфиналите. Тогава ли разбрахте, че може да постигнете нещо голямо?
- Говорихме си още на Балканиадата, след като я спечелихме. Защото там надиграхме на два пъти Турция, които са много сериозен отбор. Тогава им казах, че това е началото на нещо голямо. Мисля, че там си повярвахме. На самото световно тръгнахме трудно. След това при първата победа с 3:2 гейма над САЩ, които бяха сочени за най-добър отбор на първенството, разбрахме, че нещата са наистина сериозни и можем да се сборим за титлата. Иначе мачът с Бразилия (3:1) беше най-добре изиграният волейболно и тактически мач от нас на първенството. Направо ги премазахме. Нашите момичета буквално изригнаха. Изиграха мача перфектно, с много волейболни аргументи. Имаше едно притеснение на полуфинала срещу Турция (3:2). Защото в рамките на един месец ги победихме три пъти. Отговорността да не се издъним точно срещу тях в битката за финала малко понатежа. Направихме доста грешки, от притеснение, бих казал. В крайна сметка се преборихме и в този мач, който беше наистина много труден за нас и с характер успяхме да го затворим.
- Беше ли по-освободен във финала нашият отбор заради това, че излизахме срещу действащия шампион САЩ, който беше фаворит?
- От тази гледна точка наистина нямаше напрежение, имаше желание за доказване и раздаване. Видяхме, че е възможно, защото вече ги бяхме побеждавали. Знаехме, че са добри и ще ни бъде трудно, но момичетата си вярваха прекалено много, за да може някой да ги спре.
- Споменахте характер, дух, сърце. Тези качества ли бяха в основата на успеха?
- На етап, в който достигаш до борбата за такъв трофей, те са решаващи. Волята, характерът, емоционалната стабилност на игрището – можеш да разгърнеш потенциала си. Иначе ще останеш само перспективен – и дотам. До голяма степен това е така, защото първите четири отбора бяхме с доста поизравнени възможности. Всички се бореха, но ние искахме повече победата и като че ли нашите момичета издържаха психически и успяха да се преборят чисто емоционално.
- Докъде могат да стигнат във волейбола тези момичета?
- Имат много големи заложби, за да достигнат високо ниво. Първо, говорим да играят за добри клубни отбори, за високо индивидуално ниво и разбира се, впоследствие и в женския национален отбор. Защото всичко е стъпаловидно. Не трябва да се прескачат етапи, а да се извърви този път. Сега трябва да им дадем време. Те са момичета, които с много труд са постигнали успехите.
- Отборът ни е уникален и с нещо друго – три от основните състезателки са по-млади.
- Това наистина е за отбелязване, защото при тези момичета една година е голяма разлика. А ние имаме три, които изнесоха голяма част от важните мачове, с две години по-малки от най-големите, които играеха в тази възраст. И въпреки това те блестяха и показаха много грамотна игра. Става въпрос за Калина Венева, Дарина Нанева и Една Тодорова, които са родени през 2009 г. Представете си тези момичета след две години колко много ще са надградили и каква голяма разлика ще правят. Калина взе индивидуална награда за най-добър посрещач, а Дарина бе сред топ блокировачите и според мен не й дадоха награда, за да оставят нещо и за другите отбори. От осем награди ние взехме пет. Но тя (Нанева – б.а.) заслужаваше много повече, защото направи невероятен шампионат.
- Какво ви накара да започнете работа с националките до 19 г., след като преди две години изведохте мъжкия отбор на Нефтохимик до титлата в първенството?
- Доста години съм работил с националните гарнитури, по-голяма част при девойките, и реших, че с опита и познанията ми мога да бъда полезен. Настина са едно много добре поколение и аз още от самото начало си вярвах, че ние можем да постигнем нещо голямо. Мислех си за медали със сигурност. Да си призная, световната титла беше прекалено много, но си мечтаехме всички. Реших, че може да направим нещо, и се съгласих да поема отбора и да работим заедно. Иначе през по-голямата част от кариерата си съм бил дамски треньор. Аз съм треньор от 25 г., може би 15 от тях съм работил с жени и девойки. Последните години работя повече с мъже. Харесва ми да сменям, да работя и с двата пола. Различните аспекти на работата ме разнообразяват и мотивират. Така надграждам и като треньор.
- Каква е спецификата в работата с двата пола?
- Различно е, най-вече от ментална, психологическа гледна точка. Подходът трябва да е различен. Жените са много трудолюбиви, много по-отговорни в процеса на подготовка. На мач обаче са доста емоционални, трудно управляеми. С мъжете е малко по-трудно в тренировъчния процес. Имат по-голямо его, по-висока самооценка. Но пък по време на мачовете изкарват по-голям процент от възможностите си. Технически и тактически има още по-големи разлики. Мен ми е интересен точно този аспект – менталният, да бъде по-задълбочен. Моята идея винаги е била колективът да е на първо място. Но пък да се поддържа добра атмосфера в отбора, е доста трудоемко и всяко действие е важно.
- Разбрахме, че момичетата са доста отговорни с хранителния си режим.
- Аз съм впечатлен, защото те за два месеца подобриха много физическото си състояние. Говорим не само като килограми, но и чисто функционално. Това се дължи на строг режим – не само на трениране и хранене, но и на почивка. Много отговорни момичета във всяко отношение. И знаеха, че всяко едно малко нещо е много важно – и го мислеха, и го следяха. Затова и обърнахме внимание на тези неща, защото всички малки детайли са важни накрая да се постигне такъв резултат. Хванах ги да си разменят рецепти. Те си говореха какво си правят за ядене вкъщи, какво си приготвят сутринта и за през деня – нещо специално, здравословно. Такива разговори имаше постоянно. Да, разнообразието, което имахме в хотела, беше много добро, защото те можеха да спазват режима си на хранене. Те и от тази гледна точка са надраснали връстниците си.
- Сигурно е доста интересно да се работи с тях, дори и когато не става въпрос за волейбол?
- Постоянно се случват някакви забавни неща, че дори и изцепки. Те все пак са деца. Доста се забавляваме с тях. Интересен беше процесът на работа.
- Разбрах, че сте забравили купата в хотела след спечелването на Балканиадата в Тирана?
- Да, има и такива детски работи. Спечелили сме някаква купа там, тръгваме и след 2 км в рейса някой от щаба се сети, че я няма. Връщаме се и купата стои оставена на рецепцията. Можеше да стигнем до България и тогава да се сетим (смее се). Сега се шегувахме да не забравим и купата от световното, че тя по-трудно се печели.
- Как може да се използва този интерес, който генерирате след тези успехи?
- Основното е да запалим колкото се може повече деца да се занимават със спорт като цяло и специално с волейбол. В чужбина също се вижда, че при постигането на такива резултати съответният спорт има подем. И на клубно ниво, и при подрастващите в следващите години се забелязва подем и резултатите се повишават. Интересно ми е да видя дали това ще се случи в България. Важно е повече деца да се запалят по волейбола и залите да са пълни. Така ще се създаде конкуренция при всички възрасти и за колегите ми в националните гарнитури ще стане още по-трудно да избират най-добрите.
Иво Цукев
