Париж, Пламен Вълков, наш пратеник
Бронзовият ни медалист в щангите Божидар Андреев бе на върха на щастието, след като спечели бронзовия медал в категория до 73 кг.
"Най-много се радвам, че изпълних обещанието си към тези, които ме подкрепяха и към тези, които вече не са сред нас. Благодаря от сърце на треньорите си. Сега обаче е време да си взема една дълга почивка, може и години да са", заяви след състезанието Андреев.
Отличието му е първото за мъжете ни щангисти на олимпиада от златото на Милен Добрев в Атина 2004 г и бронза на Величко Чолаков на същите Игри.
„Всичко беше перфектно, измерено до последния килограм. Искам да благодаря на треньорите, че са следили всяко едно кило, което съм свалил. Мисля, че виждате постижението, което направих с техния и моя труд“, увери Андреев.
На въпроса може ли да се каже, че за първи път е напълно здрав, той отвърна: „Не съм казал, че съм здрав. Има болежки, вдигаме тежести, винаги ще има травми. Стабилен ли си психически, нищо друго не може да те спре. Аз просто исках да взема, какъвто и да е медал“.
Божидар призна, че чувства успеха си като реванш заради тъжния момент на предишната олимпиада, когато битката с рака загуби дъщерята на Пламен Братойчев, треньор и ментор на щангиста. „На мен сестра ми е починала като малка, дъщерята на треньора ми Преслава я имах като сестра. В Токио мислех да се откажа, тогава си бях ударил рамото седмици преди олимпиадата. Но нямаше как да не си изпълня думата, защото бях обещал медал. Чак сега мога да погледна нагоре и да кажа, че успях и да се радват с мен“.
