П очти тридесет години по-късно бившият датски колоездач Бярне Рийс разбуни духовете с едно колкото брутално, толкова и категорично признание в спортен форум в Копенхаген: „Бях напълно допингиран, когато спечелих Тур дьо Франс.“
Рийс триумфира през 1996 г., като детронира спечелилия 5 пъти поред Тура испанец Мигел Индурайн.
„Знаех какво правя. Не съжалявам, защото това беше част от онова време и от една система, която всички приемахме мълчаливо“, продължи 61-годишният датчанин, зад когото на подиума останаха Ян Улрих (Германия) и Ришар Виранк (Франция). Самият Индурайн, който забави подготовката си за този сезон заради раждането на първия му син (Мигел) през 1995 г ., завърши на 11-то място на над 14 мин. зад победителя.
Рийс спечели титлата през 1996 г., точно една година след последния триумф на Индурайн. Неговата победа символизираше края на един етап и началото на друг, белязан от упадъка на шампиона от Навара и появата на фигури като Ян Улрих, Ришарк Виранк и Марко Пантани.
Самият Рийс призна през 2007 г., че е употребявал (кръвен допинг) ЕПО в продължение на години. Това, което сега изненада, не е самото признание, а тонът: директен, без угризения, без извинения.
Бярне Рийс беше един от малкото, които успяха да се изправят рамо до рамо с Индурайн в Тура, като през 1995 г. датчанинът се класира трети зад испанеца и швейцареца Алекс Цюле. Още тогава неговото представяне в планината предизвика повече от едно въпросително повдигане на вежди, припомня „Ел Мундо депортиво“.
Най-впечатляващият спомен от Тур дьо Франс 1996 беше неговата унищожителна атака в митичния баир Отакам, където той разби конкуренцията.
Днес този ден се счита за един от най-мътните моменти в съвременното колоездене. Рийс се изкачваше, гледайки към тв камерата, без видимо усилие.
Мнозина видяха в тази картина началото на „ерата на ЕПО”. Години по-късно анализите потвърдиха подозренията.
Оттогава фигурата на Рийс е спорна. Като директор на елитния тим на CSC (впоследствие Team Saxo Bank) той ръководеше имена като Иван Басо (Италия), Карлос Састре и Алберто Контадор (Испания), Фабиан Канчелара (Швейцария) и др., а името му винаги е било свързано със структури с съмнителна състезателна етика.
Неговото признание от последните дни обаче отново постави на дневен ред контраста с фигури като Индурайн, които никога не са дали положителни проби и не са били обект на официални разследвания.
В социалните мрежи феновете не закъсняха да реагират. „Всички го знаеха, но да го каже така боли“, каза един потребител.
Други, по-емоционални, поискаха официално да му бъде отнета победата в Тура, както стана със седемте триумфа на призналия, че се допингира Ланс Армстронг.
