Д есетилетия наред той се опитваше да оправдае завишените очаквания към него. Лекуваше напрежението с алкохол, наркотици и секс. Днес Оскар де ла Оя си задава въпроси за живота, който е живял. За себе си той още не е открил формулата на щастието. „Още се питам дали съм заслужил да бъда щастлив“, казва той. Естествено, щастието трудно се дефинира. Слава, пари, обожествяване, преклонение - тези неща ли правят човек щастлив?
Отговори
За Де ла Оя, който печели 11 титли в шест различни категории, отговорът е „не“. С днешна дата той е открил нов път за себе си. „Сега за първи път съм щастлив. Свободен съм. Мисля първо за себе си. Но понякога се питам: „Почакай, наистина ли заслужаваш да бъдеш щастлив?“
По НВО тръгва документален филм за Златното момче. В него се разказва за младеж от Източен Лос Анджелис, точно като Де ла Оя, който е притискан с тренировки да достигне до границите на човешките възможности. Той живее, за да постигне мечтите на баща си, мечтите на семейството, квартала, града, страната. Първата част от филма е заснета в черно и бяло. Там Де ла Оя говори за мрака, който се надига и те обгръща, ако живееш, за да постигаш чужди цели.
Неговият прякор винаги е бил Златното момче заради успехите, които го съпътстват още от началото на бляскавата му кариера. Той е красив като филмова звезда и е надарен с ослепителна усмивка. Но дори тези дадености са в риск да бъдат погълнати от лошите навици и пороците. Де ла Оя не е ваксиниран срещу вредното влияние. В документалната лента той разказва с подробности как се е напивал с чичовците си на семейни сбирки, преди още да е навършил 10 г. По-късно посяга към наркотиците и алкохола като спасение от „тинята на гадния живот“. Присъстват и обвиненията срещу него за блудство и сексуално насилие. Впоследствие те биват оттегляни или споровете се решават със сделки извън съда. В живота Де ла Оя е както добрият, така и лошият и злият.
„Бях подготвен за това. Много години чаках и исках този филм. Исках го заради самия себе си, за да скъсам с миналото и на 50 най-после да се смиря“.
Някои зрители сигурно ще се усъмнят дали Де ла Оя казва истината и дали неговата трансформация е реална. Сигурно е имал проблясъци на млади години, но твърди, че истинското просветление го е споходило едва сега.
Истината
„Вече не съм фалшив - казва Де ла Оя. - Вече никой не ме контролира. Сега сам определям съдбата си. Сам правя своите избори. Мисля самостоятелно. Досега бях нещо като робот. Още от
5-6-годишна възраст ме подготвяха за едно-единствено нещо - да се бия, да стана световен шампион, да стана човек, който дори не исках да бъда.“
В онези години спи поне по 10 часа на ден и ако това не му помагало да се отпусне, прибягвал към дъвки с канабис. Казва, че изнесените факти във филма не го притесняват и не се срамува от нищо. Призовава всички, които ще бързат да го съдят, поне за малко да се опитат да се поставят на неговото място. Във филма не е спестена и една голяма лъжа от началото на 90-те години на миналия век. Винаги се е твърдяло, че Де ла Оя е обещал на майка си, която е била на смъртно легло и е умирала от рак, че в нейна памет ще спечели олимпийската титла през 1992 г. Години по-късно той отрича да е давал подобна клетва. Истината е, че майка му го е спуквала от бой като малък и той изливал натрупаните гняв и ярост върху опонентите си на ринга.
Гадно
Филмът разказва и за децата. Съвсем доскоро Де ла Оя е имал безброй връзки. При някои от тях жените са забременявали, но той не е проявявал интерес нито към тях, нито към децата. Разказана е и историята на една скандална снимка. Де ла Оя позира в женски дрехи с всички атрибути от бельо и дълги чорапи до грим. Години наред той твърдеше, че кадърът е фалшив и е обработен с фотошоп, за да го злепостави. Но това е било поредната операция, за да се спаси имиджа на Златното момче. Истината е, че кадърът бил съвсем реален и истински. Преобличането в женски дрехи в стриптийз клубове бил един от начините за забавление на Де ла Оя. „Филмът разказва цялата истина, гадна, неподправена, но откровена. Точно това исках и точно от това имах нужда“, казва той.
Свободата
Истината го прави свободен. Сега той продължава да работи като боксов промоутър в собствената си компания Golden Boy Promotions, но вече е намерил баланс в живота си. Казва, че жената в живота му Холи Сондърс е най-добрият му приятел. Двамата са заедно от две години, а тя е имала ключова роля за неговото прераждане. Те са неразделни през цялото време. „Не мога да си представя, че бих прекарал нощта далеч от нея“, казва той. Де ла Оя има общо шест деца и беше женен за актрисата Майли Кориджър. Но с днешна дата казва, че е открил връзката на живота си, която толкова много му е липсвала в годините, когато се е боксирал на ринга.
„Истината е, че никога не ми е харесвало да ме удрят. Помислете си, на кое хлапе би му харесало да го удрят в лицето. Но така бях израснал и възпитан. Трябваше да правя определени неща. Живеех, за да сбъдвам мечтите на баща ми. Просто исках родителите ми да се гордеят с мен, но това определено не ми харесваше. Просто бях добър в това. Ако имаш условията и се фокусираш - ставаш световен шампион.“
Отдушник
Въпреки че боксът е бил големият шанс за Де ла Оя, той не го възприема еднозначно. Това било мястото, където да налага страховете си, гнева срещу целия свят, презрението и болката от шамарите на майка му. Но в някакъв смисъл му е действало „освобождаващо“. Без бокса щял да влезе в затвора, но освен благословия спортът е бил и неговото проклятие.
.
„Той промени живота ми, но и за един доста дълъг период, съсипа живота ми. Бях затворник в собственото си тяло с една-единствена цел - да сбъдвам чужди мечти“, казва той. Допълва, че е успял да се помири със себе си едва през четирите години, в които е сниман филмът.
Де ла Оя иска да предаде своето послание, че хората и отношенията между тях се променят през целия живот. Съжалява, че не може да бъде с майка си днес. Няма как да си простят за всичко. Той осъзнава, че й дължи много. Без нея Де ла Оя нямаше да има „онзи гняв“ от нейните шамари, който го превръщаше във вулкан от емоции, готов да изригне.
„Интересно е, че през цялото време просто исках родителите ми да се гордeят с мен. Но в същото време в мен се трупаше гняв, особено към майка ми, и единственият начин да се освободя от него беше да изляза на ринга и да смажа някого от бой.“
Пътят
Де ла Оя никога преди не е говорил за своя път и за насилието, което е понесъл, но знае, че не е единствен и съдбата на много други спортисти е била подобна на неговата. „Най-ценното е, че докато гледат филма, хората може да си казват: „Ей, това ми е познато, знам какво е, разбирам как се чувства.“
Филмът показва и последния му мач срещу Мани Пакиао. Зрителите виждат, че Пакиао има надмощие от самото начало. Златното момче понася удари, олюлява се и се връща за още. „Вече просто не ми пукаше. Казвах си: „Следващият удар сигурно ще ме убие. Смърт от нокаут, защо не?“. Но Де ла Оя не умира през онзи ден. Оттегля се, но липсата на бокса го кара да се чувства празен. Връща се отново към алкохола, наркотиците и секса. За негов късмет успява да изплува благодарение на работата по филма и срещата му със Сондърс. „Успях да намеря нов баланс за себе си. Но в съзнанието си аз си оставам боец, който не спира да върви напред и не се отказва“.
Гардиън
