Т ова е историята на една голяма любов – не само между членовете на едно семейство, но и на същото това семейство към ските.
Тази седмица новина №1 е подобреният от Микаела Шифрин женски рекорд по победи в Световната купа – 85. С него американката вече диша във врата на Ингемар Стенмарк, който със своите 86 спечелени старта между 1974 и 1989 (46 на гигантски и 40 на слалом) е най-титулованият алпиец. Днес тя завърши втора в слалома в Шпиндлерув Млин и остава само на един успех от рекорда на Стенмарк. Самият швед смята, че Мики ще стигне много по-далеч от него и ще вземе поне 100 победи.
Срещата
Появата си на бял свят Шифрин дължи на срещата между своите родители в медицински център в Масачузетс. През лятото на 1985-а съдбата събира там 31-годишната изгряваща звезда на анестезиологията Джеф Шифрин и 25-годишната медицинска сестра в интензивното отделение Eйлийн, която намира лекаря за „брилянтен, весел и любопитен, с решение на всеки проблем“.
Двамата се женят и се преместват във Вейл, Колорадо, където през 1992-а се ражда синът им Тейлър, а през 1995-а и Микаела. Децата носят ските в кръвта си, защото Eйлийн от съвсем малка кара заедно с тримата си братя и сестра на пасище в планината Грейлок. Там има два влека, родителите на Eйлийн режат със сърпове тревата и подготвят склона за сняг. Децата носят подръчна екипировка – дънки, кожени ботуши и се покриват с черни торби за боклук, когато вали. В колежа обаче не позволяват на Ейлийн да се състезава професионално и тя се отказва от спорта. Джеф, бивш състезател на ФИС от Ню Джърси, обаче избира Аспен за първата им ваканция и възражда любовта й към ските. Разбира се, предават уменията си и на своите наследници, а ги записват в клуба на Вейл, чак когато са на 9 и 7 г.
„Запалих се покрай брат ми, а на 12 вече бях по-добра от мама и татко“, спомня си Мики, но колкото по-бърза става тя, толкова повече родителите й се опитват да я приземяват. Не й дават да поглежда резултата си на таблото след нейните все по-престижни победи. Не й позволяват да празнува на пистата. „Това е грубо и неуважително“, казват й те, да не говорим, че е загуба на време.
Правилата на Джеф
Основните правила на Джеф са: „Бъди добър с хората. Мисли преди да действаш. Забавлявай се”. Всеки ден повтаря на децата си: „Наслаждавай се на целия процес и не мисли за резултатите“. Мики дебютира за СК малко преди 16-ия си рожден през 2011 г. и заради крехката й възраст, родителите преценяват, че някой от тях трябва да пътува с нея.
„Все пак тя имаше и още да учи, така че бяхме длъжни да я подкрепим. Съпругът ми бе лекар и доцент в университета на Колорадо, изкарваше повече, така че избрахме мен. Останалите момичета й казваха: „Никога не бих търпяла мама край себе си, това ще ме подлуди“. Аз обаче се грижех за Микаела винаги да има домашна супа и за дистанционното й обучение“, разказва Ейлийн, която е едновременно ментор, треньор, мотиватор, готвачка и медицинска сестра, най-добър приятел и майка.
Зад тях неизменно е Джеф, който се грижи за болежките на дъщеря си, за дома (семейството построява нова къща с 5 спални в Колорадо), върши цялата организационна работа около кариерата Мики и винаги е на линия да заснеме паметните й моменти. Те почват да се редят един след друг – световни и олимпийски титли, победи за Световната купа, кристални глобуси…
През 2019-а Шифрин прави нещо нечувано – става първата в историята със 17 победи за СК в един сезон и първата, вдигнала големия кристален глобус, този на Супер Г, на гигантски и на слалом в един сезон, преминавайки историческата граница от 1 млн. швейцарски франка, заработени през един сезон. Освен това с 41-ия си успех на слалом чупи рекорда на Стенмарк по най-много спечелени стартове в дисциплината. Увенчава всичко това и със световните титли в слалома и на Супер Г от Оре.
Мики, Ейлийн и Джеф щастливи заедно с кристалните глобуси през 2017 г.
Удари
През лятото обаче Шифрин се разделя със своя приятел – френския скиор Матийо Февр, като посочва като причина напрегнатите им графици. През ноември умира любимата й баба Нана, майката на Ейлийн, която остава да скърби вкъщи вместо да придружи Микаела в Европа. Когато обаче тя регистрира 17-о място в Куршевел през декември – слабо за защитаващата трите си световни купи алпийка, майка й се притичва на помощ. И резултатът е налице, тъй като Шифрин се качва на подиума в 7 от следващите 10 старта, печелейки 4.
Нейната серия достигна кулминацията си в последната седмица на януари 2020 г. на трудната писта в Банско. Пред погледа на баща си Микаела триумфира в първите си две скоростни състезания за сезона – спускане и Супер Г, като така излиза на попозишън за четвърти пореден кристален глобус.
„Банско беше единственото място, където Джеф винаги е искал да види Микаела да се състезава“, твърди пред „Аспен Соджърнър“ Ейлийн.
След като напуска пиринския курорт, семейството си подарява почивка на езерото Гарда в Италия, където 18 г. по-рано Джеф и Ейлийн са отишли да карат сърф. „Спомняхме си за тези дни, докато се разхождахме край водата. Радвахме се, че Джеф е с нас, а планът беше да се съберем след 5 седмици“, споделя жена му.
Докато Микаела тренира във Фолгария, тя получава обаждане от брат си Тейлър (бивш университетски шампион по ски, а днес успешен компютърен специалист), който й казва, че с майка им трябва да се приберат незабавно. Докато поправя покрива на къщата, Джеф е паднал върху цимента и въпреки бързо пристигналата линейка, издъхва в болницата на 2 февруари. Съпругата и дъщеря му успяват да се сбогуват с него.
Искрата
Следват кошмарни месеци, през които двете се утешават взаимно, всички спортни състезания са отменени заради коронавируса, а идва и контузия в кръста за Мики. Треньорът й Майк Дей издава, че минава цяла година преди да види отново състезателната искра в очите на възпитаничката си. Със сигурност за това допринася връзката й с норвежката звезда Александър Аамод Килде.
За връзката си с нея Аамод Килде казва: „Прекарваме си великолепно заедно, а това, че тя е скиорка, е просто бонус. Рекордът й е нещо умопомрачително, но тя обича ските и й харесва да става по-добра. Психическата й настройка е различна и това я прави брилянтен атлет“.
„Скръбта не се преодолява. С мама лежахме на дивана и се утешавахме взаимно. Нямаше с кого просто да се помотаем следобед или да отидем на кино, кой да се погрижи за нас. Татко бе нашата скала“, признава Микаела, която един ден иска да учи медицина като него, а 220-те дни годишно на сняг вече й тежат. Тя обаче има още рекорди пред себе си, което изисква пълна отдаденост от нея и майка й: „На 63 съм по-заета от всякога. Зрението ми се влошава, паметта също, ставите ме болят“.
„Да, но аз не мога да си представя, че ще завърша кариерата си без мама. Първия път, когато тя не бе с мен, паднах и травма на коляното ме извади за месеци. Може би съм суеверна, но е невъзможно е да се опише всичко, което тя прави за мен“, казва Мики, а трите завета на баща си е изписала върху своята каска: „Бъди добра с хората. Мисли преди да действаш. Забавлявай се”.
Шифрин е влюбена в следобедната си дрямка. „Още щом се събудя, си представям как ще поспя следобяд и не ме интересува нищо друго. Аз съм професионален поспаланко“, твърди звездата.
