А лександра Фейгин говори за читателите на в. „Телеграф“ броени дни преди заминаването си за европейското по фигурно пързаляне в Талин (Eст), за което се подготви на лагер в Русия с някои от местните звезди. Въпреки че на 22 декември навърши 19 години, на крехките й плещи лежи голямо предизвикателство – да се пързаля за България на игрите в Пекин, започващи на 4 февруари.
- Александра, с какво настроение започваш сезона пред дебюта ти на олимпийски игри?
- С голямо нетърпение, тъй като ми предстои най-важното състезание в цялата ми спортна кариера. За съжаление в края на миналия сезон ми се наложи да си оперирам лявото коляното, защото капачката ми излизаше и имаше вероятност това да се случи в най-неподходящия момент. Възстановяването не беше никак лесно, макар че се надявах на това. От септември започнах да набирам форма за новия олимпийски сезон.
- Да стигне до олимпиада със сигурност е мечта на всяко момиче, което започва да се занимава с фигурно пързаляне. Какъв е първият ти детски спомен от допира с леда и кога разбра, че този спорт е твоята съдба?
- Спомням си как карах на зимната пързалка на Славия и кънките ми убиваха, защото не са удобни обувки. За мен беше много интересно, защото учих нови неща, но не беше никак лесно. Аз обаче обичам предизвикателствата и красотата на този спорт, затова съм го и избрала.
- Разкажи ни малко повече за семейството ти, има ли други спортисти в него? На кого си кръстена и харесваш ли си името?
- Моят баща Алексей е тренирал кънкобежен спорт в Русия, а по-късно и хокей за любители на Славия. Иначе съм кръстена на дядо ми, който също е Александър. И да, естествено, че си харесвам името, все пак моите родители са преценили, че то ще ми отива. Фамилията ми е еврейска, но не означава нищо.
- Родена си в руско семейство в Йерусалим, но от 3-годишна живееш в София. На кое място се чувстваш у дома си?
- Като мой дом чувствам България. Тъй като тук реално съм израстнала и започнала да уча и да тренирам. От Израел нямам никакви спомени, защото съм била прекалено малка.
- Какви програми подготвихте с треньора ти Андрей Лутай за Пекин и кой ти помогна за хореографията?
- В края на миналия сезон с моя хореограф Никита Михайлов, който е от Русия, поставихме две нови програми. Кратката е под музиката на ,,Чарли Чаплин” и играя сляпата продавачка на цветя от „Светлините на града“, а волната - под ,,Жар птица” на Игор Стравински. И двете програми са много интересни и най-ценното са акцентите в тях.
- Ти ще си първата българска индивидуална фигуристка на зимни игри от 24 години насам. Тежи ли ти тази отговорност или олимпийският лед дава криле?
- По никакъв начин не ми тежи, а обратното - кара ме да се чувствам горда от себе си, че след толкова много време аз ще представя България на Зимни олимпийски игри. За класирания не мисля, защото за мен е най-важно, че стигнах до тук, до своята мечта.
- Кое е най-голямото ти оръжие на леда – характерът, трудолюбието, талантът или нещо друго?
- Аз просто съм супер трудолюбива и постоянна, не обичам да оставям нещата недовършени и същото така съм максималист. Не обичам да ми е лесно и за една малка грешка се връщам, за да я поправя, защото мразя да допускам грешки.
- Как възприемаш прогреса и доминацията на руските фигуристки през последните години? Допълнително ли те мотивират или донякъде стряскат конкуренцията?
- Като цяло е добре, че с голяма скорост фигурното върви нагоре, но заедно с това става още по-сложно за всички нас.
- Какво е най-хубавото нещо, което ти даде фигурното пързаляне? Сигурно всеки ден се налага да стискаш зъби, защото от 10 сутринта до 6 следобед си на леда?
- Най-вече ме възпита като човек и ми дава страшно много за моето личностно развитие. Аз съм самостоятелна и мога да се справям сама при различни ситуации. Естествено, че има и лишения, най-вече за свободното време, но аз съм избрала този път и ще се лишавам от каквото е нужно, само и само да постигам, своите цели.
- Записа ли вече университет и как виждаш бъдещето си?
- В момента съм първи курс в НСА и уча за треньор по фигурно пързаляне. За бъдещето още не знам какво ще стане, тъй като съм се фокусирала върху спортната си кариера.
- Изкушават ли те социалните мрежи или ги държиш на разстояние?
- Социалните мрежи с нищо не ми пречат, дори ми помагат да се разсейвам, за да мога да си отпочина от мислите си за спорта
- Коя е любимата ти книга?
- Имам любима писателка - Агата Кристи. Обожавам всичките нейни криминални книги и постоянно си ги купувам. Най-любимата ми книга обаче е "Крадецът на Книги” от Маркъс Зюсак. Невероятна е и много увлекателна.
- Обичаш бързите коли и рисуването – с какво друго разпускаш?
- Да, обичам да рисувам и да карам, моята червена принцеса (смее се). Като цяло обичам да излизам с приятели и да пътувам.
- Какво си пожелаваш за Новата година?
- Най-вече здраве, без контузии и да съм обкръжена от верни и добронамерени хора, с които да си разменяме само позитивна енергия.
Таня Манова
