Франьо фон Алмен влезе в историята с трите златни медала на олимпийските игри в Милано Кортина. Швейцарецът стана шампион в спускането, отборната комбинация и Супер Г. Той е едва четвъртият алпиец с три златни отличия от една олимпиада след Тони Зайлер (1956), Жан-Клод Кили (1968) и Яница Костелич (2002). Часове след партито за третото си злато, което продължи до ранни зори, Фон Алмен даде интервю пред швейцарския „Тагес Анцайгер“.
- Франьо фон Алмен, пропуснахте ли призванието си на певец?
- Как ви хрумна това?
- Видяхме клипове как пеете силно на партито след третия медал.
- О, тези записи с телефони... Под душа пея с цяло гърло. Но е добре за всички, че се сдържам на публично място. За щастие, още не съм видял записите.
- Предпочитате ли да се радвате на такива моменти необезпокояван с приятелите си?
- Това е част от играта. В ските ние сме постоянно под вниманието на медиите, хората ни се радват и искат да бъдат заедно с нас по пътя. Но аз бих се справил и без такива клипове.
- Колкото по-дълга е вечерта, толкова повече се отпуска настроението. Става ли ви неудобно понякога?
- Когато хората пият алкохол, понякога преминават граници и губят уважение. Но засега се измъквам леко.
- Вие сте сред звездите на тази олимпиада. Притеснявате ли се какво ви чака оттук нататък?
- Любопитно ми е да видя какво ще се случи, какво ще се промени. Но аз си оставам същия, така беше и след двете световни титли в Заалбах миналата година.
- Пълна ли е пощата на мениджъра ви с оферти?
- Той ми прати снимка на входящата поща в мейла си. Доста е готино.
- Какво чакате с най-голямо нетърпение?
- Искам няколко дни почивка вкъщи, случиха се доста неща, а партито не направи ситуацията много по-спокойна.
- С какво ще се наградите?
- С много сън.
- След спускането казахте, че сте заключили златния си медал в сейф, защото ви е страх, че ще го загубите. Как ще се справите с трите медала?
- Отговорността пак е при мен (смее се). Трябва да ги прибера вкъщи безопасно.
- Казахте, че сте много разхвърлян. Къде най-добре се вижда това?
- Аз съм здравословна смесица между хаотичен и непохватен. Ако някой разлее нещо на масата, обикновено съм аз.
- В стаята ви дрехите на пода ли са?
- Опитвам се да държа ред. Но ако е прашно под леглото, тогава просто е прашно под леглото. Някои неща са по-важни за мен, други – не толкова. Например – обичам да подреждам гаража си.
- Работите по коли, харесвате класически автомобили. Откъде идва тази страст?
- От брат ми, с когото живея. Той е учил за механик на селскостопански машини и изгради колата на мечтите си от нулата. Много колеги споделят същата страст и обичат да излязат с колите си в неделя. Аз също направих първата си кола и я подготвих за път.
- Имате „Фолксваген Голф“ първо поколение. Има ли други бижута в гаража?
- Има, но няма да ви кажа какви са.
- Ако сте разхвърлян, колко добре се справяте със срещите?
- Ужас е. Да планирам нещо, да организирам срещи – много съм зле в това. За щастие, имам хора, които ми помагат.
- Закъснявате ли за тренировки?
- Не, това е ежедневие за мен, както е работата за другите хора, така че имам опит.
- Живеете необикновен живот, харесва ли ви?
- Свикнах с това, но ми харесва и когато изпразвам сака си за лятото. Иначе всичко отива в пералнята и след това веднага обратно в сака.(
- Стана ли Бормио любимото ви място, след като спечелихте трите олимпийски титли?
- От гледна точка на ски, все още е Венген. Иначе е Болтиген, родното ми място, там съм израснал, там си почивам, обичам да се прибера вкъщи и да избягам от целия шум.
- Вторият ви дом е швейцарският тим в спускането. Говори се постоянно за страхотния отборен дух, но вие обичате и да сте сам на моменти.
- Да, това е много важно за мен. Пътуваме заедно в 2/3 от годината, така че е хубаво да имам време за себе си, особено сутринта. Предпочитам да закусвам сам. Има дни, в които не се чувствам като да сме съотборници. Всички разбират, ако не искам да съм около другите постоянно и искам да правя моите си неща.
- Обикновено делите стая с Ларс Рьощи по време на лагери. Има ли дни, в които не си казвате нито дума?
- В някакъв момент всичко е казано. Когато виждаш някого всеки ден, в някакъв момент ти писва от него. Това важи особено много за мен, когато бавно приближава пролетта. Хубаво е да имаме малко почивка един от друг през лятото, след това отново нямаме търпение да се видим.
- Как решавате конфликти?
- Рядко имаме такива. Всички сме опитни хора, можем да кажем, когато нещо ни тревожи. Може би не трябва да си тикаш лицето с нечии мюсли на закуска, ако човекът не иска да говори с други хора. Но можем да говорим един с друг, това е най-ефективният начин за решаване на проблеми.
- Има ли неща, които постоянно правите в отбора?
- Дъската за дартс никога не трябва да липсва, играем много често заедно.
- Марко Одермат остана във вашата сянка на тази олимпиада. Как го преживяхте в последните дни?
- Чувствам, че олимпийските игри са много важни за него. Разбира се, те са важни за всички ни. Той опита да направи неговото нещо, както аз опитах моето. Но можем да сме щастливи един за друг след състезания. А когато видя, че колега е депресиран, както беше с Алекси Моне наскоро, ме боли и мен. За мен беше баланс между огромна радост на финала и това, че виждам разочарован съотборник до себе си. Опитвам се да предам енергията, за да може да бъде добре вечерта.
- Одермат съперник ли е или имате приятелска връзка?
- Това е хубавото – можем да ограничим дуела до пистите. И там се състезаваме с времето, не един с друг. Това ни помага в отбора.
- Подобно на Одермат, вие също сте спонсориран от Ред Бул. Какви са най-големите предимства?
- Че мога да пътувам с частен самолет или хеликоптер. Пътувахме до Бормио с кола заради времето. Но ако мога да съм в хеликоптер два часа, вместо 6-7 часа с кола, това ми помага на енергията много.
- Заедно ли летите?
- Ако трябва да ходя някъде сам, мога да летя сам. Но след Коледа пътувахме заедно до Ливиньо – Лоик Меяр, Марко и аз, така че не всеки трябваше да ходи със свой хеликоптер. Имахме място един до друг.
- Откъде отлитате в Болтиген?
- Понякога Интерлакен е по-практично, така че карам дотам с кола. Но иначе е точно до къщата ми.
- Сериозно?
- Да, това е специално.
- Как реагират съседите ви?
- Няма много съседи, но го приемат лесно. Отнема време да свикнат. На Коледа празнувах със семейството си, обядвахме, а час по-късно дойде хеликоптер, който кацна точно до къщата. Нереално е – и за мен, и за семейството ми.
- Чувствате ли се глупаво?
- Чувствам се глупаво, да. Разбира се, това не е светът, в който съм израснал във фермата.
- Светът ви не е и червени килими, но те вероятно ще се увеличат сега. Гледате ли към това?
- Интересно е. Това са неща, които няма как да преживея, ако не бях скиор. Така че им се радвам и ги оценявам. Не беше очевидно, че ще преживея такива неща.
- Като дете този живот не ви е бил мечта, нито пък олимпиадата, не сте били фен на ските. Какви плакати имаше в стаята ви?
- Никакви, не бях фен. Взимал съм автограф само веднъж – на плажен волейбол в Гщаад.
- На кого?
- На скиорът Нилс Мани, майка ми ме накара (смее се).
