С аймън Йейтс обича Обиколката на Италия и може да му бъде простено, че някога я е мразил.
Дори в спорт, който е синоним на страданието, Джирото наказваше британския колоездач по неописуем начин. Йейтс бе фаворит за титлата през 2018 г., но два дни преди финала в Рим се срина. Болести, контузии и слаба форма му попречиха да преследва първото място през следващите 4 години.
Живот в розово
Той се завърна за тазгодишното издание след две години пауза, този път в ролята на претендент, но в никакъв случай като фаворит. Може би точно това отсъствие е накарало сърцето на Саймън да тупти по-силно и го е изпълнило с желязна решителност да спечели това красиво, но и брутално състезание. Началото за него бе в кротко, приспивно темпо, но всичко се промени в двадесетия етап, когато след яростна атака той облече розовата фланелка на водач за първи път след срива през 2018 г. Миналата неделя в Рим той пресече финала първи и с това спечели втората си голяма обиколка след Вуелтата.
Британецът ликува с трофея на Джиро д"Италия.
32-годишният Йейтс не можеше да сдържи сълзите си още в събота, когато финишира в Сестриере.
„Вложих огромна част от кариерата и живота си и трябваше да премина през много трудности в името на победата в това състезание”, успя да промълви иначе сдържаният британец.
Болест
Той остана едва осми през 2019 г., а през 2020 г. бе принуден да се оттегли, след като бе повален от коронавирус. През 2021 г. се бореше здраво до последната седмица и в крайна сметка завърши трети. През 2022 г. получи травма в коляното, след като бе замесен в катастрофа, и в крайна сметка трябваше да се откаже.
През 2018 г. Саймън носеше розовата фланелка 3 дни, взе 13 етапа, но в 19-ия етап се срина от първо на 19-о място, отстъпвайки лидерската позиция на своя сънародник Крис Фрум, който демонстрира великолепна форма и спечели първа и единствена титла в Джирото. Йейтс приключи 21-ви. Разликата във формата сега се видя при изкачването при прохода Коле деле Финестре. Преди 7 години той креташе там, а сега атакува в момента, в който видя своята възможност и остави далеч зад себе си конкурентите си Исак дел Торо и Ричард Карапас, за да завърши в крайна сметка на първото място. Впоследствие разкри, че е отделил специално внимание на това изкачване, за да „затвори главата” от 2018 г.
Но дори тогава той се е фокусирал върху етапната победа и не е помислял, че ще спечели обиколката. Саймън влезе в центъра на вниманието едва с връщането си във Финестре и с 20-ия етап. До този момент вниманието бе фокусирано единствено върху двубоя между лидера Дел Торо и Карапас. Това помогна на Йейтс да се откъсне напред.
Нов отбор, нов подход
След като приключи с отбора Скай, когато стана професионалист през 2014 г., роденият в Бъри Йейтс и брат му близнак Адам се присъединиха към австралийския отбор Orica–GreenEdge. Адам напусна в края на 2020 г. тима, който бе прекръстен на Jayco–AlUla, но Саймън остана до края на миналия сезон, когато се съгласи да намали заплатата си, за да премине във Висма.
Опитът на новия му отбор в печеленето на големи обиколки се оказа безценен за Йейтс. Холандският тим имаше на сметката си 4 приза от Вуелтата, два от Тур дьо Франс, а сега вече и две титли от Джиро след 2019 г. В последната събота талантът Уат ван Ерт получи задачата да изтегли Йейтс по изкачването и това се оказа гениален ход, който му позволи да закопае конкурентите си.
Джирото невинаги е било разочарование за Йейтс. Той има спечелени 6 етапни победи от 2018 г. насам, като успехите често бяха резултат от авантюристично каране. Този сезон беше различно. Той тихо и търпеливо си свърши работата, изчака своя шанс и нанесе удар в идеалния момент. В рамките на надпреварата Саймън нямаше по-предно класиране от трето място в отделен етап и до седмия дори се движеше извън първата десетка в генералното класиране. Той е първият колоездач в историята на Джирото след Алберто Контадор през 2015 г., който триумфира без нито една етапна победа.
Търпеливият му подход даде резултат, тъй като той бе оставил шампиона от 2019 г. Крапас да води всички атаки. Тогава дойде етап №19. Йейтс загуби много време и на финала бе видимо раздразнен. Коментира, че съотборниците му не спазват предварително съгласуваните планове и влезе в последния етап с пасив от минута и 21 секунди след Дел Торо. Изглеждаше, че Йейтс е пропилял своя шанс. Дори Адам беше срещу него. Той се състезаваше за отбора от ОАЕ Emirates-XRG и помагаше на съотборника си Дел Торо.
Но Йейтс се събра, прояви зрялост и се извини преди старта на съотборниците си, като заяви, че е бил прекалено разочарован от своето собствено представяне. След това той насочи цялата си енергия за реализацията на плана на Висма. Това, че беше едва трети, в крайна сметка му помогна, тъй като Дел Торо и Карапас се счепкаха отпред, а той се възползва от суматохата и дръпна напред. Без значение от тактиката Йейтс бе по-силен и по-умен в точните моменти.
Усмивка
Сълзите напираха в Йейтс, но те бяха изместени от широката усмивка, когато разбра, че в крайна сметка е спечелил най-желаното състезание. Тази година му предстои да влезе и в ролята на асистент. От него се очаква да подкрепи съотборника си Джонас Винегард в опита му да спечели за трети път Тура. Както казва Йейтс: „Такъв е животът, понякога дава, понякога взима”.
Ник Скелтън, ВВС
