В ероятно всеки зрител на биатлона се пита как изящно момиче като Лора Христова показва такава издръжливост и сила при бягането?
„Когато обуя ските и сложа пушката на гръб, превключвам на спортен режим, така да се каже. В себе си имам много хъс и търпение, които ми помагат да издържам на тежките натоварвания“, отговаря героинята за България, която записа поредица впечатлящи резултати на олимпийските игри. Бронз на 15 км, 11-о място в спринта и 7-о в преследването, а днес й предстои последната битка – в масовия старт.
Големия си прогрес в стрелбата звездата ни си обяснява с много тренировки както с оръжието, така и ментални. Психиката и настройката за нея са от изключително значение.
Хармония
Влюбва се в своя спорт от пръв поглед, когато е 11-годишна и майка й Теодора я води на стадиона. Дотогава ходи на балет и благодарение на строгата си преподавателка свиква с дисциплината и придобива грация.
„За мен биатлонът винаги е бил нещо, което правя със страст – признава Лора. - Имам късмета да работя своето хоби. Сблъсквала съм се с неуспехи и тежки моменти, в които съм забравяла защо съм започнала, и съм губила мотивация. Именно в тези моменти съм проявявала характер, постоянство и дисциплина. Защото невинаги всичко е розово. Сега се намирам в хармония със себе си и всеки ден се забавлявам, вършейки любимото си “нещо”, споделя развълнувана Христова, която веднага след пробива си на 15 км в Антхолц обобщи своята философия за спорта и живота така: „Светът ми винаги е бил хубав и сега също е прекрасен“.
Въпреки че е родена в София, Христова израства в Троян, където по нейните думи „всяко второ дете тренира биатлон“. „Запалих се, защото биатлонът съчетава два коренно различни спорта и това го прави много интересен за мен. В семейството ми няма спортисти, но аз не съм помисляла за друго, откакто открих биатлона“, уверява Лора, която е поредният талант, изкован в прочутата Троянска школа.
Първият й треньор Цветан Цочев се гордее: „Много леко бе да работя с нея. Бързо свикна с натоварванията и си спомням, че още тогава непрекъснато ми казваше, че това е нейният спорт и иска да стане шампионка“.
Германската легенда Волфганг Пихлер, потвърждава, че освен с умения тя впечатлява с дисциплина: „Ако й кажа да бяга 50 км сега, тя ще бяга“.
Самата Лора добавя любопитен щрих по темата. „Преди да започна да се занимавам със спорт, бях страшно недисциплинирана. Биатлонът ми даде много и тази отговорност, от която всеки подрастващ има нужда при изграждане на основите в характера. Разбира се, имам своите слабости, но благодарение на спорта почти във всеки аспект от живота си проявявам дисциплина. Вярвам, че позитивната нагласа към живота ми носи и успехи в биатлона“.
Дух
Подходът на Христова към резултатите се обръща през февруари 2022 г. Тогава изживява едновременно най-трудния, но и най-важния момент в кариерата си. По време на световното за младежи и девойки в Солт Лейк Сити е дисквалифицирана в спринта заради техническа грешка на стрелбището и не стартира в преследването. „След този случай обаче започнаха най-щастливите ми моменти. Той ме накара много да се замисля и да променя нагласата си към състезанията. Безкрайно съм благодарна на съдбата, защото тогава тръгнах прекалено пренавита и притеснена. Вече съм си казала, че няма да гледам резултата, а просто ще се стремя да давам най-доброто от себе си“, категорична е Лора, която в САЩ все пак печели бронз с щафетата заедно с Валентина Димитрова и Стефани Йолова.
В националния отбор най-добрата приятелка на Христова е Мария Здравкова. Благодарение на нея се справя с носталгията по дома. „Най-трудните моменти са тези, в които си далеч от семейството и приятелите за толкова дълго време“, отчита Лора, която се радва на голямо и любящо семейство.
Сърце
Нейната леля Богомила Христова разкрива, че племенничката й била смела и безстрашна от малка. „Освен това е много артистична, непрекъснато се записваше в различни роли и беше много изобретателна. Тъй като дядо й е застраховател, веднъж бързият й ум роди следната фраза: „Тихо, че сега ще застраховат Дядо Коледа - разказва през смях Богомила и сериозно допълва: - Тя е моята първа племенница, слабост ми е и имаме много топла връзка, но без да я хваля, мога да кажа, че е много мъдра, осъзната и дисциплинирана за възрастта си. На нея винаги може да се разчита. Отговорна е за България, за българския спорт, мисли не само за себе си и отбора, а мащабно – за всички наши спортисти“.
Своите 5 стотинки по темата дава и Пилхер: „Ако се появи проблем в отбора, тя винаги иска да намери решение, толкова е добронамерена“.
Не по-малко горда е и бабата на биатлонистката по бащина линия – Теодора. „Аз се грижа за нея, откакто беше на годинка. Успях да я науча на самостоятелност, да помага в кухнята. Може да готви всичко, даже аз я закачам: „Лорче, ти ме надсвири“. Майсторка е и на тортите, на баниците и на задушения гювеч по троянски“.
Бащата Христо се занимава със сушени плодове. „Даже създаде нов продукт: здравословни енергийни бонбони от сушена слива и парченца лешник, оваляни в кокос, които нямат никаква добавена захар. Много бих искала и аз да му помагам, но не ми остава време, защото съм целогодишно по лагери“, доверява момичето, чийто по-малък брат Иван също започнал с биатлона, но сега се изявява успешно под баскетболния кош.
„Майка ми работи в Германия, но често се прибира заради мен и брат ми – разказва Лора. - Аз също ходя при нея – в градчето Опенау в Шварцвалд. По принцип предпочитам планината пред морето, където за 3-4 дни ми омръзва. По тази причина бях скептично настроена към плувния курс от НСА, но тази седмица край Несебър много ми хареса. Може би, защото постоянно се занимавахме с различни спортове. Запознах се с доста нови хора и доста добре ми повлия. Трудно ми е да съчетавам биатлона с обучението си в НСА, но успявам да наваксвам“, казва Лора, която донесе първия олимпийски медал след бронза на Ирина Никулчина през 2002 г. - година преди самата Христова да се роди.
Красота
Тя описва като магичен момента, в който единствената ни олимпийска шампионка в зимен спорт Катя Дафовска я награждава в Анхолц. „Скачах така на подиума, защото за мен този медал е като златен, със същата тежест“, уверява Лора, която на почетната стълбичка чува от идола си думите: „Браво, хубавицата ми“.
Това, че е красива, помага ли за нейната популярност като спортист? „За мен това е добър бонус, но не е най-важното. Мечтая да постигна всички цели, които съм си поставила като спортист, а също да бъда удовлетворена от себе си и да имам здраво семейство. Всички тези глезотии като фризьор, маникюр, шопинг определено ме разсейват от спортната среда, в която живеем. Харесвам разходки и пътувания на нови места и споделеното време с приятели на по кафе например“.
На въпроса дали еуфорията покрай олимпийския й пробив я уморява, Христова отговаря с типичната си зрялост: „Не позволявам на нищо странично да ми влияе. Не допускам чуждите вълнения в себе си и гледам да си върша работата като професионалист. Засега искам да се фокусирам върху настоящите моменти и да ги изживея. После ще мисля за следващата си мечта“.
Най-точните сини очи на биатлона: Кръстословиците ми помагат да мисля
Рекордните пети олимпийски игри на Владимир Илиев се оказаха най-успешните за годеницата му Милена Тодорова, която завърши четвърта в спринта в Антхолц и се представи страхотно с щафетата.
За световния вицешампион от 2019-а това ще е последната олимпиада, тъй като на 17 март ще навърши 39 години. Половинката му Милена, която е с 11 г. по-млада от него, тепърва ще разгръща кариерата си. В последните две години спортът за тях се превърна в истинско семейно дело, защото на 30 октомври 2023 г. на бял свят се появи дъщеря им Ивайла.
„Все още не сме говорили за кариерата на Владо след спорта на 100% - призна Милена пред „Телеграф“. - По-добре да мине сезонът и да бъдат нещата по-спокойни. Има няколко варианта, които той обмисля, но след сезона ще ги обсъдим вече сериозно и като семейство, и като път в кариерата, защото при едно такова решение трябва всички да се чувстваме добре, и най-вече детето“.
Сватба
След края на сезона за тримата предстои още една важна крачка – сватба. Годежът беше преди 3 г. в Гърция, но после дойде бременността на Милена, завръщането й в големия биатлон, ала тя мечтае да се види булка.
„Ивайла не е кръстена на никого, просто двамата с Владо харесахме това име. Първите 6 месеца аз бях изцяло с нея, Владо рядко се прибираше, помагаха ми баба ми и брат ми, но като цяло си бях сама с бебето, ходех само да карам ски на Беклемето. Тогава наистина ми беше най-трудно, но после, като влязох в ритъма на лагери и пътувания с Владо, ми стана по-леко. А и майка ми Йоана се включи, като ми взе майчинството и започна да пътува с нас. Оттогава, когато ние тренираме, тя я гледа, през останалото време заедно с Владо се грижим за нея. Тя е много послушно и добро дете, голям боец е. Не ни създава допълнителни грижи, пътуванията ги приема много добре. Не сме имали никакви проблеми и съм щастлива от това, защото ако не беше така, нямаше да продължа със спорта“, твърди Милена.
„Настройката да се справим и с детето беше много важна, когато реших, че ще направя всичко възможно да се върна. Не можех просто да се върна в някаква форма, защото знам как съм се подготвяла преди това. Така се бях настроила, че ще бъде тежко, че трябва да сме много организирани и експедитивни, и се получиха нещата“.
Как я е променило майчинството? „Научи ме, че не трябва да си перфектен. Този перфекционизъм те кара да вършиш неща, които понякога те натоварват, а няма смисъл от тях. Трябва да се фокусираш върху най-важните. Майчинството и спортът по това много си приличат“, отчита Тодорова, която миналия сезон се нареди трета в спринта в Оберхоф (Гер) и стана първата българка с подиум за Световната купа от 20 г. После страхотната й 2025-а продължи с пето място в масовия старт на световното и завърши като мечта – с втората позиция в масовия старт за СК в Поклюка.
Любими неща
„Всичкият труд и постоянство, които бях положила през годините, ми се отблагодариха. А спокойствието от майчинството, този рестарт също допринесоха“, заключава Милена, за която този сезон бе значително по-тежък заради вирусно заболяване. То толкова я измъчи, че се наложи да пропусне състезания.
Извън спорта Тодорова вижда бъдещето изцяло в родния им с Илиев Троян. „Когато не сме на лагери, винаги се прибираме, там си построихме и дом. Тежко е с тези постоянни пътувания в чужбина, където условията за подготовка са по-добри, но така остава по-кратко време за почивка вкъщи“, споделя Милена, на която не остава и никакво време за четене.
„Единствено през зимата имам по-свободно време между стартовете, но, честно казано, обичам да го запълвам, като решавам кръстословици или оцветявам някакви дребни елементи, което ми помага да се концентрирам и да мисля – разкрива синеоката хубавица, а относно тайните на храненето си обяснява: „Не спазвам специална диета, по-скоро се съобразявам кога и по колко от кои храни да ям спрямо тренировъчния или състезателен ден. Просто когато тренировките са по-дълги, хапвам повече въглехидрати сутрин, а след това повече мазнини и протеини през деня и вечерта. Обичам да пробвам местните кухни, когато сме в различни държави, няма проблеми с това, но когато сме вкъщи, обичам нашите си ястия и най-вече пълнени чушки“.
А дали се притеснява от сложния свят, в който живеем? „Не ме притеснява генерално. Човек сам избира хората, работата, пътя си и това как приема всичко, което се случва около него, така че аз се чувствам добре в моя свят. А за ситуациите, които се случват в по-голям мащаб, се притеснявам, защото под някаква форма засягат и спорта. Но аз съм концентрирана върху моята работа, надявам се хората, които са сложени на тези постове, да взимат най-правилните решения“, казва Милена, която смята, чe трите думи, описващи я най-добре, са самодисциплинирана, упорита и любяща.
Таня Манова
