Б ебето Тайсън се родило недоносено и тежало едва половин килограм. “Беше толкова мъничък, че имах чувството, че ще ми се събере в шепата. Докторите твърдяха, че вероятно няма да оцелее и ще умре. Тогава им казах: „Не, той е воин. Ще порасне и ще стане два метра, ще тежи 100 кила и ще бъде шампион”, спомня си бащата Джон Фюри, който пусна на пазара своята автобиография „Фюри взема властта”.
„Сън“ публикува част от изповедта на 59-годишния бивш боксьор, който сега е горд баща и се наслаждава на успехите на двете си момчета – Тайсън, известен като Циганския крал, и Томи. По-успешният – Тайсън, снощи се би срещу Франсис Нгану в Рияд (С. Арабия), а през декември ще се изправи на същото място срещу Александър Усик.
Никога няма да забравя нощта, когато се роди Тайсън. Беше август, а до термина на жена ми имаше цели седем седмици. Амбър беше губила от аборти други бебета преди него. Затова, когато разбрах, че ражда, излязох от работа и отидох направо в болница „Уайтъншоу” в Манчестър. Беше ужасна нощ. Валеше като из ведро. Светкавиците и гръмотевиците не спираха. Тайсън се роди недоносен. Казах на доктора: „Това момче е специално, усещам странно чувство като пеперуди в корема си”. Когато някой ром ти каже, че усеща пеперуди в корема – най-добре го послушай и му повярвай, това чувство не може да се сбърка.
Хроничните здравословни проблеми продължиха през първите четири години от живота му. Често вдигаше много висока температура, от която се унасяше и халюцинираше. Привиждаха му се лъвове, демони и чудовища, които го разкъсват. Трябваше да го потапяме във вана с лед, за да падне температурата.
Инцидент
Един ден го взех с мен на разходка на голф игрището. В един момент видях президента на клуба, който вървеше към мен, ръкомахаше и викаше нещо. Реших да го пресрещна. Взех Тайсън, тръгнах и реших да прескоча една локва, но се подхлъзнах на калта и стоварих всичките си 100 килограма върху крака на детето. Чух как костта изпращя като суха съчка. Грабнах го на ръце и го отнесох вкъщи. Той целият трепереше от болка и тихо плачеше. Съпругата ми Амбър беше бясна и вдигна чутовен скандал. Крещеше ми: „Как можа да счупиш крака на собственото си дете? За нищо не ставаш”. И беше абсолютно права. Като баща бях пълен провал.
Заведохме го в болница и го оперираха по спешност. Няма да забравя какъв огромен пирон му сложиха. За мен няма нищо по-лошо на този свят от това да причиня болка на детето си.
През следващия месец и половина кракът на Тайсън беше в гипс. Той обаче бе много активен и не спираше да пълзи из къщата. За щастие това беше последният травматичен момент. Оттам насетне детството му беше безоблачно.
Джон Фюри се радва на успехите на порасналото си и заякнало момче Тайсън.
Знак
Беше на 11, когато реши, че ще стане боксьор. Това изобщо не ми хареса и не го подкрепих в избора му, но той беше непреклонен. Намери някакъв салон и започна да тренира. Когато тръгна на училище, беше огромен в сравнение с другите деца. По-големите го подиграваха и закачаха, но за разлика от мен той беше дисциплиниран и още в ранна възраст се научи да контролира гнева си.
Вярвам в свръхестественото. Помня лятото на 1969-а. Шест години по-рано, докато продавали килими и чукали от врата на врата, врачка погледнала братовчед ми Оуен и казала на баба ми: „Не го пускай да ходи до морето – там ще умре”.
И така, шест години по-късно с нашите бяхме отишли до Йоркшир по работа до една ферма за плодове. Един ден пред къщата се събра огромно ято от врани, бяха над 100. Беше като „Птиците” на Хичкок. „Това е знак, смъртта ще вземе някой от нашите“, изрече татко, който много добре усещаше нещата.
Шумът беше непоносим. Но в един момент всичко утихна и птиците се разпръснаха. След половин час видяхме самотна полицейска кола, която се задаваше по пътя – като от отвъдното. Ченгето спря пред нас и ни каза, че на 20 километра оттам, на брега на морето, е станала катастрофа, в която е загинал братовчед ми Оуен.
Грешник
Моето семейство е много религиозно и вярата е част от мен. Когато за първи път влязох в затвора, трябваше да лежа 11 години за нанасяне на телесна повреда. Сбихме се и другият загуби окото си. Не обвинявах никого за съдбата си. Сам си бях виновен. Бях грешник, но Исус не ме изостави и аз винаги го следвах.
Една вечер, на втората година от присъдата, Тайсън ми се обади и ми каза, че малкият му син Принс, който бе едва на една година, е приет в болницата с менингит. Положението било тежко и лекарите твърдели, че го изпускат. Казах му: „Синко, преди години и за теб казваха, че умираш. Това са глупости. Той няма да умре. Обади ми се утре сутрин”.
Боксьорът и любимата му Амбър са многодетни родители.
Върнах се в килията, седнах на кушетката и отворих старата Библия. Четях, думите сякаш подскачаха по страниците, а буквите блестяха като златни. Помолих се: „Господи, днес имам нужда от твоята подкрепа. Но не за мен, а за моя внук. Той страда. Моля, подкрепи го и дари го с най-доброто за него“. Тогава съм задрямал. Изведнъж очите ми се отвориха широко. В края на кушетката видях мъжка фигура. Не виждах лицето му, но познах Исус. Той ми каза: „Всичко ще бъде наред”. Почувствах радостта с цялото си тяло. Все едно бяха отменили присъдата и пак бях на свобода. Беше 4,00 сутринта. В 6,45 се обадих на Тайсън да питам дали всичко е наред с детето. Чух от него: „Ти беше прав, татко. Някъде между 3 и 4 часа той прескочи трапа. Сега е добре”.
От този момент нататък времето летеше и така и не разбрах кога ми е изтекла присъдата.
Джон Фюри
