Д иана Петкова е най-добрата българска плувкиня в момента. Преди около месец тя записа огромен успех, участвайк в два финала на европейското първенство по плуване в малък басейн в Отопени, Румъния. Първо тя се класира шеста във финала на 100 м съчетано плуване в третия ден от европейското първенство в 25-метров басейн отново в Отопени. В дебюта си в Топ 8 българката финишира за 58,95 сек. След това пък завърши осма във финала на 50 метра бруст. Българката записа резултат от 30:24 сек. 23-годишната пловдивчанка бе гост в студиото на "МачКаст", където разкри интересни подробности от своята кариера.
- Здравей, Диана! Ти постигна историческо класиране за българското женско плуване в Румъния. Два финала на Европейско в малък басейн. Разкажи повече подробности? От времената на Таня Богомилова не сме имали такива резултати?
- Ами, изключително съм горда с това, което постигнах. Особено след като имах малко по-трудно лято. Даже отказах състезания. Състезавах се единство на националното ни състезание и след това си взех много дълга почивка. Много хора около мен всъщност не бяха сигурни дали трябва да си взимам такава почивка, но аз ви доказах на себе си, че трябва да слушам тялото си и това как се чувствам. И още веднага след като поднових подготовката си края на август месец, вече се чувствах много по-добре. Още на първи състезания с университета ми в Америка вече показах доста добри резултати. И може би най-важното за мен или това, което всъщност направи разликата на това състезание, че аз нямах абсолютно никакви очаквания. Може би единствено към 100 съчетано. И то повече, защото много обичам да плувам дисциплината. Не е толкова, какво точно ще се случи. Там съм и уверена, че дори и медал мога да взема. Но всичко друго, особено 100 бруст, много ме изненада и след това вече нещата почнаха да се подреждат. Aко бях подходила с по-голяма увереност, можеше да има и още един финал на 100 бруст.
- Как протича подготовката и изцяло в Америка ли ще се подготвяш?
- Ами, това може би по-скоро в движение го решаваме. В зависимост от това, как се получат нещата. Със сигурност ще съм в Америка до края на март месец. И след това има състезания и там на голям басейн, на които мога да покрия норматив. Но вече зависи от това дали ще има възможност там да плуваме на голям басейн. Нямам точно ясна идея и съм готова и да сменям местоположението на подготовката в зависимост от това също как се чувствам. Понякога пък ми липсва вкъщи и искам да се прибера и да съм си сред роднините и с приятелите ми.
- Завърши на двата финала осма и шеста, което е изключително постижение. На единия полуфинал първоначално си била дисквалифицирана, а след това е последвало преразглеждане и няколко часа не е било потвърдено твоето постижение. Може ли да разкриеш малко подробности за този момент? Това повлия ли ти по някакъв начин?
- Много ми повлия, изключително много. Голям урок беше за мен. Не ми се случва за първи път, което е най-интересното. Преди две години в Абу Даби, по същия начин бях дисквалифицирана на същата дисциплина, но в сериите. Там по-бързо се случиха нещата. Те ме дисквалифицираха и веднага след това ме върнаха в класирането, но пак ми повлия много и съответно на полуфинала плувах доста по-зле. Но там имах само няколко часа, за да се събера до полуфинала. Сега вече залога беше доста по-голям. Сега вече беше финал, пък и както казах, аз съм много уверена в тази дисциплина и може би това е дисциплината, в която съм най-добра. Първият ми финал на такова голямо състезание можеше просто да не се случи. Ситуацията беше такава, че те ми дисквалифицираха и обикновено, ако си направил нещо нередно, някак си го осъзнаваш това нещо. Още докато плуваш, си казваш: „Ей, тук нещо направих“. При мен нямаше такова нещо. Аз спрях, пипнах стената, даже вече беше минало интервюто, прибирах се да разпускам и гледам, че още няма излезли официални резултати на моя полуфинал. При което гледах на един телевизор, че ме дисквалифицират. Нямах идея за какво. Това беше голям срив и благодарение на Федерацията, които много бързо реагираха, наистина абсолютно всички, беше преразгледано. До няколко часа, след толкова рев от моя страна, ме върнаха в класирането и плувахме девет момичета на финал, което също беше много интересно.
- Супер, че така се е получило, защото влизаш в историята на българското женско плуване. Много силно поколение се заражда, особено за жени. Ще разкриеш ли повече подробности, как се случат нещата?
- Всъщност е много добре това, че има конкуренция. Аз винаги ще го казвам, че без конкуренцията няма как да си добър. Това се случва и при нас. Ние дърпаме напред и, може би, една от друга се гледаме и всеки иска да е най-добър. Нямаше да спортуваме и нямаше да ходим на такива големи състезания, ако не искахме да сме най-добри. И това е нещото, което ни води напред. Така смятам аз. Много е хубаво това, че плуването се ражда на ново.
- А в какви отношения си с Габриела Георгиева? Разбирате ли се?
- Да, разбираме се. Нямаме абсолютно никакви проблеми. Плуваме и в различни дисциплини, в които, всъщност, няма никакви допирани точки, дори за Олимпиадата. Тя си има едната силна дисциплина, а аз имам друга силна дисциплина. По никакъв начин не ни се пресичат пътищата, но със сигурност има конкуренцията. И не знам другите как я приемат за мен. Аз винаги съм се радвала, винаги обичам да се състезавам. Дори не е толкова и да печеля състезанието, а това което на мен ми носи удоволствие.
- Какво са за теб Олимпийските игри?
- Олимпийските игри са мечтата на абсолютно всеки един спортист. Това е върха, който можеш да постигнеш в кариерата си. Разбира се, след това вече говорим за финали и за медали на Олимпиада. Аз вече съм била един път. Не си поставям фикс идеи. Смятам, че когато си поставиш фикс идея и се стремиш само към едно нещо, ако то се провали, изглежда все едно цялата ти същност се проваля. Много бих се радва да участвам на втори Олимпийски игри. Това е голяма гордост и винаги се съседни гърди напред, че можеш да кажеш, аз съм олимпиец.
- Как се почувства като разбра, че ще ходиш в Токио?
- Не мога да кажа, че това беше изненада за мен. Може би е изненада за хората около мен, защото никой не очакваше. Аз до последно бях човека най-далече от норматива, никой не очакваше, никой не даваше големи надежди за това, още повече не се знаеше на коя дисциплина ще се случат нещата. Разбира се, еуфорията беше голяма в началото. Много се зарадвах. Много се зарадваха всички, просто защото, както ви казах, никой не го очакваше.
Диана Петкова с фланелка на "МачКаст" (вляво)
- А промени ли се нещо от Токио до сега?
- Променят се нещата. Както казах лятото не съм плувала на никакви състезания. Може би направих крачка назад, за да може да направя две напред след това.
- Коя е Диана Петкова в живота? Как минава твоето ежедневие?
- Плуването си е неизменна част от мен, но аз съм студентка в Америка и уча интериорен дизайн, което няма абсолютно нищо общо с плуването. Няма как да си фокусиран само в едно нещо. Интериорният дизайн е наистина голяма страст за мен. Аз не очаквах и чак така да ми хареса, но вече като започнах да уча нещата се промениха. Вече съм трета година студентка и много ми харесва, въпреки че отнема изключително много време и този семестър даже ми беше много тежко. Училище, плуване, спане и ядене.
БОГОМИЛ РУСЕВ
ПЕТЪР-ДЕЛЯН ИВАНОВ
