П резидентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Георги Павлов даде интервю за предаването „Спорт и музика“ по БНР. В него той коментира възможността Божидар Саръбоюков да стартира и в скока на височина на изминалото световно първенство в зала в Торун (Полша), където бронзовият медал беше спечелен с 226 см, а българинът спечели титлата на държавното първенство с 228 см.
„С оглед на резултата от държавното първенство – ако го беше повторил, това щеше да е медал – да, можеше. Но отговорът е не. Не е минавало през акъла нито на него, нито на треньора му да участва в още една дисциплина, при положение че той беше водач в ранглистата на скок дължина. Той направи уникален сезон – спечели бронзов медал от световно първенство и подобри тридесетгодишен рекорд в скока на дължина. Би било неразумно да участва и в скока на височина. Световното първенство в зала има една особеност – провежда се само в рамките на три дни. Това не е като състезанията на открито, които продължават 7–8 дни.“
Европейското първенство в Бирмингам през август е следващата голяма цел за националния ни отбор.
„Все още текат квалификациите. Знаете, че световните и европейските първенства са с нормативи, които се определят от съответно европейската и световната централа. Те са много високи и затова казвам, че леката атлетика е най-конкурентният спорт. Това е организацията с най-много страни членки в света. Конкуренцията е изключително жестока и самото участие е успех. Надяваме се, с това младо поколение и с добрите резултати във всички дисциплини, да имаме рекорден брой участници. Но независимо колко ще бъдат, не е важно количеството, а качеството – какво ще постигнат. Сега започват лагерите. Нашата работа като федерация е да осигурим условия – атлетите да могат да заминат и да се готвят там, където желаят, да имат възможност за възстановяване и да създадем необходимата среда за подготовка. Тази година е наситена с много шампионати и, дай Боже, да имаме повече медали и призови класирания.“
Павлов говори и за осигурените заплати на част от най-елитните ни атлети.
„Това е заслуга както моя, така и на хората около мен – Управителния съвет и служителите на федерацията. Ние сме екип и това, което обещахме при встъпването ни, започваме постепенно да изпълняваме. Основното, което обещах на атлетите, беше да им осигурим някакви заплати. Те са много скромни, но все пак са доход, който да им даде спокойствие – особено за тези, които завършват училище. Това беше голям проблем в нашата атлетика. През годините след комунизма, когато всички бяха на щат и можеха спокойно да тренират до края на кариерата си, ситуацията се промени. В последните десетилетия, веднага след завършване на училище, родителите казват: или започваш работа, или се отказваш, защото не изкарваш пари от леката атлетика.“
За Павлов едно от задължителните неща в мандата му е осигуряването на постоянен дом за леката атлетика.
„Откакто съм във федерацията, по стечение на обстоятелствата, но и благодарение на предишния министър на спорта, през миналата година бяха задвижени доста проекти. Публикувах информация, че предстои изграждането на 12–13 писти в страната. Това е рекорд за леката атлетика – никога не е правено. Друг е въпросът, че средствата са осигурени, но общините – бенефициенти – тепърва трябва да проведат обществени поръчки и да изберат изпълнители. Надявам се скоро да можем да открием десетина нови съоръжения из страната.
Лошото е, че мечтаният дом за леката атлетика все още остава само мечта – не само за мен като президент, а и за цялата българска атлетика от десетилетия. След промените постепенно пистите в София и в страната започнаха да изчезват. В столицата има 24 спортни клуба, а за най-достъпния и масов спорт – „царицата на спортовете“ – няма дом, няма стадион, няма зала, където да се води целогодишна подготовка и да се развива този спорт. Това е основна мисия. Ще ходя, ще търся, ще настоявам. Трябва да намерим терен. Готов съм, ако се наложи, със собствени средства да започнем проектирането, защото навсякъде ми казват: „Покажи готов проект и кажи колко ще струва“. Ако намерим терен, ще направим проект и след това ще търсим финансиране.“
