К ой би повярвал, че малко повече от век, след като жени са допуснати за първи път на олимпийски игри, сега те са равни на броя на мъжете?
Именно в Париж, когато градът за първи път приема най-голямото спортно събитие през 1900 г., дамите правят своя дебют. Тогава те са само 22, а сега са 5250. При първата си поява на олимпийската сцена жените са едва 2,2% от общо 997 участници, като се изявяват само в тениса, ветроходството, крикет, езда и голф (спортове, смятани за подходящи и щадящи за нежния пол). Досега Париж е бил домакин на две издания на модерни Летни олимпийски игри – през 1900 и 1924 г.
Запомнени
Първата жена участничка изобщо е Елен дьо Пурталес. На 22 май 1900 г. швейцарската графиня триумфира с отбора по ветроходство на страната си. Завинаги в историята остава и мелничарската дъщеря Шарлот Купър, която на 11 юли печели тенис турнира и става първата индивидуална олимпийска шампионка. Освен това 29-годишната британка носи още едно отличие на страната си, тъй като със сънародника й Реджиналд Дохърти триумфират и при смесените двойки. Бронз на сингъл и микс взима американската красавица Марион Джоунс-Форкуар, която по-късно се изявява като цигуларка, преводач на либрета и за кратко управлява оперен театър в Ню Йорк. Баща й е сенаторът от Невада Джон Пърсивал Джоунс, един от основателите на град Санта Моника. Другата му дъщеря Джорджина също играе тенис на игрите в Париж 1900.
Колкото до Купър, която на 26 г. оглушава, в блестящата си кариера вдига пет пъти купата на „Уимбълдън“. Доживява до 96, като и двете й деца са тясно свързани с тениса – синът й Рекс е дългогодишен вицепрезидент на „Ол Инглънд Клъб“, а дъщеря й Гуен върти ракетата на „Уимбълдън“ и US Open.
Забравена
Не по-малко любопитен е животът на Маргарет Абът от Чикагския голф клуб, която е първата американка с олимпийска титла. Вместо медал през 1900 г. тя получава позлатена порцеланова купа. Майката на Маргарет - Мери Абът, също участва и разделя седмото място. Двете са първите и единствени майка и дъщеря, които някога са се състезавали на едно и също олимпийско събитие. Самата Маргарет никога не разбира, че е била част от олимпийските игри, а не от обичаен голф турнир, за който е научила от обява във вестника.
Това е така, защото надпреварата се нарича „За наградата на град Компиен“, където се провежда. Всъщност Маргарет е пристигнала във френската столица през 1899-а, за да изучава изкуство под напътствията на Огюст Роден и Едгар Дега. Историческата й победа тъне в забвение, докато професорът от Университета на Флорида Пола Уелч не започва през 70-те да изследва историята на игрите. След 10 г. проучвания тя се свързва с едно от четирите деца на Абът, която тя ражда от писателя Финли Питър Дън. Синът на Маргарет – Филип Дън, който става два пъти номиниран за „Оскар“ сценарист, пише в „Голф Дайджест“ през 1984 г.: „Не всеки ден научаваш, че майка ти е била олимпийска шампионка, 80 години след случилото се. Самата тя ни беше казала само, че е спечелила шампионат по голф в Париж".
Началото
Много от медалистите на вторите модерни игри не разбират, че са участвали в тях. Причината е, че те се проточват цели 5 месеца, а домакини на проявите в 19-те спорта от програмата са 4 френски града. Церемонии по откриване и закриването няма, а за условни дати, в рамките на които са се състояли игрите, се смятат 14 май и 28 октомври. На призьорите не връчват медали, а купи, портмонета и дъждобрани.
Участват 24 държави, България не е сред тях. Целта на идеолога на игрите Пиер дьо Кубертен е да привлече публика покрай Световното изложение в Париж. Французите не са съгласни организатор да е МОК и директор на оргкомитета става президентът на Световното изложение Алфред Пикар. Много от състезанията не носят името „олимпийски“, а се наричат „международни шампионати“ или конкурси на „изложението“. Кубертен обикаля различни страни и кани все повече и повече спортисти. Още тогава баронът обаче се противопоставя на предложението да бъдат включвани и жени. Всеобщото мнение е, че това би било „скучно, грозно и неправилно“.
Барон дьо Кубертен вярвал, че жените трябва да спортуват, но не и пред публика.
По този повод Olympics.com обяснява: „От днешна гледна точка всяко възражение срещу жените е немислимо, но в края на XIX и началото на XX век социалните нрави са били напълно различни и противопоставянето срещу това жените да се занимават професионално със спорт, да посещават колеж и да гласуват било културна норма“.
Промяната
За самия Кубертен, който е израснал в патриархално общество и живее според рицарския кодекс, защитата на достойнството на жените е основен приоритет. „Ако някои дами искат да играят футбол или бокс, позволете им, стига събитието да е без публика, защото зрителите, които се тълпят на такива състезания, не са там, за да гледат спорт“, уверява баронът през 1928 г.
Въпреки позицията си той никога не е заставал директно на пътя на жените и е оставял решенията на Организационния комитет във всеки град домакин. По време на неговото председателство на МОК броят на жените нараства 6 пъти - от 22 на 135 в Париж 1924, където за първи път се появява девизът „По-бързо, по-високо, по-силно“. Участват 44 държави, а България изпраща 24-ма спортисти, сред които поручик Крум Лекарски и ротмистър Владимир Стойчев в конния спорт. За първи път тези игри носят името „летни”, тъй като същата година във френския курорт Шамони са се състояли първите зимни игри.
От олимпийската история се вижда, че включването на жените напредва много бавно след оттеглянето на Кубертен през 1925 г. Тогава той напомня на колегите си, че великото движение, което е създал, е изградено върху всеобхватна етика: „Олимпийските игри са глобални. Всички хора трябва да бъдат допуснати без дебат". На игрите в Амстердам 1928 обаче едва 10% от участниците са жени, а три десетилетия по-късно – в Рим’60, те са нараснали само до 11%.
Анита Дефранц, бивш вицепрезидент на МОК и защитник на правата на всички спортисти, но особено на жените, отбелязва нищожния напредък на жените до Монреал’76, където тя печели бронз в гребането. Легендарната американка отчита, че въпреки добавянето на женско гребане и баскетбол в Монреал дамите съставляват само 21% от спортистите. Процентът им значително нараства до 34% в Атланта’96, за да достигне 48% в Токио и пълно равенство в Париж 2024, където обаче възникна нов казус с двете боксьорки, които миналата година се провалиха на тестовете за тестостерон и определяне на пола.
Неуморимата Милиа проправя пътеката, почетоха я на откриването
Един от най-трогателните моменти от церемонията по откриването беше почитането на знакови фигури на жени с огромен принос в борбата за равноправие между половете.
Статуите на 10-те французойки, които бяха показани на целия свят, ще останат да красят улиците на Париж. Сред тях се откроява името на Алис Милиа (1884-1957), която е сред пионерите на идеята дамите да попаднат трайно в олимпийската програма. За съжаление усилията й никога не са били наистина признати и не й донесли слава, но въпреки това тя има ключова роля в женското спортно движение.
Алис Милиа
Революция
Родена през 1884 г., едно от петте деца на собственици на бакалии в Нант, Алис се омъжва за своя съгражданин Жозеф Милиа през 1904 г. в Лондон. Бракът им продължава само 4 години, до смъртта на Жозеф. На Острова обаче Алис научава английски, който много помага за бъдещата й мащабна дейност. Когато в навечерието на Първата световна война се завръща в родината си, тя се е запалила по гребането, плуването и хокея на трева. Нейни каузи стават включването на жените в международни състезания и признаването на постиженията им наравно с мъжете. През 1919-а Милиа настоява дами да участват в атлетическия олимпийски турнир, но получава отказ.
Противопоставяйки се на позициите на Пиер дьо Кубертен, младата французойка организира през август 1922 г. първите женски Олимпийски игри по лека атлетика на стадион "Першинг" в Париж. Целта й е нежният пол да може да се състезава във всички дисциплини. Пред погледа на общо 20 000 зрители се изявяват представителки на 5 държави. Счупени са 18 световни рекорда.
Отборът на Великобритания на откриването на първите женски игри в Париж през 1922 г., които били като световно по лека атлетика за жени.
По това време Милиа ръководи Международната спортна женска федерация (FSFI), в чието основаване участва през 1917 г. Благодарение на непрекъснатото лобиране от нейна страна и на други спортистки, дамските дисциплини постепенно са интегрирани в международните прояви. От МОК са раздразнени, че Алис е използвала думата „олимпийски“ за своите игри и в крайна сметка допуска дамите до 5 дисциплини от лекоатлетическата програма в Амстердам 1928 (срещу 22 за мъжете). Именно там Милиа става първата жена съдийка на мъжко атлетическо състезание. По-късно тя прекръства своето събитие на „Световни женски игри“, като през 1936-а те се преливат в световните първенства, организирани от Международната федерация по лека атлетика (IAAF).
Футбол
Куриозното е, че Милиа изиграва историческа роля и в още един спорт. През 1920-а тя събира женски футболен отбор от Париж, с който заминава за Великобритания. От името на Франция там тимът играе със знаменития състав Dick, Kerr’s Ladies FC и това става първият международен мач по женски футбол.
Алис се опитва да запази FSFI жива, ала крехкото й здраве и трудностите с намирането на финансиране я принуждават да подаде оставка като президент. Малко по малко тя избледнява на спортната сцена, връщайки се към работата си като преводач. Умира през 1957 г., но постепенно паметта за огромното дело на Милиа е възродена и името й носи гимназия в 14-и район в Париж. На 8 март 2021-ва нейна статуя е поставена до тази на Кубертен в централата на Френския олимпийски комитет. На Милиа бе кръстена и еспланадата пред новата зала „Порт дьо ла Шапел“, която приюти олимпийските турнири по бадминтон и художествена гимнастика.
Дамите са донесли 63 титли за България
Ивет Горанова
От общо 230 медала, спечелени за България на зимни и летни игри, 63 са донесени от жени. Последните 6 бяха завоювани в Токио – сребро на Антоанета Костадинова в стрелбата, злато на Стойка Кръстева в бокса, бронз на Тайбе Юсеин и Евелина Николова в борбата, както и злато на каратистката Ивет Горанова и ансамбъла по художествена гимнастика.
В настоящия ни отбор жените пак са повече от мъжете – 25 срещу 21, както беше и в Токио.
Таня Манова
