С танимира Петрова се завръща на ринга. Две години след петото място на Олимпийските игри в Париж, една от най-успешните боксьорки в историята на България, отново слага ръкавиците. Преди 13 месеца тя роди своя син Лазар, а сега се готви с националния отбор за жени за участие на Европейското първенство в София (15-26 септември).
Две седмици преди началото на шампионата, световната и 4-кратна европейска златна медалистка даде интервю за БФ Бокс, в което говори за завръщането, за новата си роля на майка и за целите, които си поставя.
- Станимира, колко голямо е вълнението ти преди завръщането на ринга?
- Много! Никога не съм правила толкова дълга пауза без тренировки и мачове. Определено се вълнувам. Първото ми качване на ринга ще бъде директно на Европейското първенство и бих казала – едно добро начало (смее се).
- Когато влезе отново в залата за пръв път, след като роди Лазар, усети ли онази позната тръпка? Или беше като нещо напълно естествено?
- В началото не го усещах толкова вълнуващо, по-скоро беше нещо естествено. В първите дни просто исках да сваля килограми, защото не можех да се понасям в този си вид. Това ми беше първата мотивация да се върна в залата. Истинската тръпка я усетих, когато отидох на Белмекен. Отидох на лагер, далеч от малкия и стандартното ежедневие в последната година - чистене, готвене, смяна на памперси. Беше ми странно, казах си „пак съм на лагер, пак старата игра“. Хем е същото, хем изобщо не е така. Едно дежавю.
- Минаха ли две години като един миг?
- Може би, да. Честно казано, много ми е „готино“. Никога не съм се чувствала толкова щастлива на тренировка. Починах си и сега е много яко. Искам да се насладя на момента, докато имам сили ще тренирам и ще се раздавам. Докъде ще стигна вече никой не може да каже.
- Публикува снимки в социалните мрежи, в които показа невероятна форма. Как успя?
- Честно казано и аз съм изумена от себе си. Не мога да повярвам (смее се). Моите планове бяха по-различни - исках да се върна официално на ринга през 2027-а, докато сега просто да вляза в прилична форма, защото свалих 30 килограма. Не съм имала мечти отново да достигна до големи върхове. Но в началото на годината си говорихме с г-н Инински, че мога да го направя на Европейското първенство. Каза ми, че всяко завръщане ще бъде тежко, без значение къде. И е прав, защото догодина са квалификациите за Олимпийските игри и е по-добре голямата тръпка да я изживея сега, пред наша публика, за да мога за квалификациите вече да съм го преодоляла. Тогава ми каза да си избера 54 или 57 килограма. В онзи период изобщо не съм си представяла, че мога да сваля на 54, мислех че ще бъда на 57 или 60, защото бях около 74 килограма. Не знам как го направих, защото не съм се ограничавала и от храна. На Белмекен направих първи двуразови тренировки. Тренирах 5-6 пъти на седмица, защото с малко дете няма време. Действително, не очаквах да вляза толкова бързо във форма. Не съм в онзи ритъм от Париж, но съм възхитена спрямо онова, което бях преди година.
- Как се усещаш в залата? Забравила ли си как се случват нещата?
- Е, със сигурност има отвикване. В началото не виждах ударите, задъхвах се, но с всеки следващ ден ставах по-добре. Ще издържа. Не само ще издържа, но смятам и да успея.
- Следва и логичният въпрос – как си представяш завръщането си?
- В момента изобщо не мисля за резултати. Искам да изляза и да усетя как се чувствам. Да усетя пак тръпката. Мисълта, че малкият и семейството ми ще са в залата, е много вълнуваща. Лазар за пръв път влезе в залата на Белмекен, майка ми го докара на една тренировка. Не успя да ме познае с каската, само по гласа. След това едно момче излезе на ринга с червена каска и той му се усмихна, помисли че съм аз, но като разбра че е друг, заплака (смее се). Първата му среща с бокса беше много забавна. Не мога да кажа, че имам очаквания. Със сигурност не отивам да ме победят, а да победя. Но ми е трудно да посоча златен медал или нещо друго.
- Домакинският фактор как ще ти се отрази?
- В България винаги е положителна атмосферата и усещането у дома е несравнимо. Не знам дали погледите на хората в мен ми влияят чак толкова. В интерес на истината, когато започнах лагера си казах „страхотно, има други момичета, към които ще са насочени очакванията, аз ще си стоя кротко в ъгъла“. Но бързо се промени всичко, когато започнаха писанията, че се връщам. Сега искам да се концентрирам върху подготовката и първенството, другото остава настрана.
- Пета европейска титла, как ти звучи?
- В момента дори настръхвам. Г-н Инински ме мотивира с думите „малкият лично ще ти сложи медала на врата, само се върни“. Това би било наистина уникално. Но пак казвам – не искам да си слагам такива очаквания и да се товаря по този начин.
- При всички положения обаче завръщането ти е с мисъл за Олимпийските игри в Лос Анджелис 2028. Ще успееш ли да преследваш тази цел, съчетавайки ролята на майка?
- Определено ще бъде много трудно. Само мисълта, че трябва да се разделя с малкия за дълги периоди, направо е убийствена. Беше ми много трудно на Белмекен в първите две седмици. Тук може, но в чужбина няма как да дойде с мен. Но аз имам пример, в лицето на Злати Чуканова, която дори и в момента си гледа детето сама и успява. Тя ми е истински мотиватор, че е възможно. Връщам се за Лос Анджелис, един последен опит. Дай Боже да се получи.
- Гледаш ли на тези Олимпийски игри като към нещо недовършено, или ще го караш по-спокойно?
- Засега по-спокойно, но с течение на времето амбициите ще станат по-големи. Дано напрежението не е толкова огромно. Имам с какво да го разсейвам в момента, защото дори да съм уморена от тренировка, когато се прибера и го видя, забравям за всичко. Той ще ми помогне, сигурна съм.
