Невяна Владинова бе гост в студиото на „МачКаст“, в което разказа повече за завършилото световно първенство по художествена гимнастика в Рио. Вицепрезидентът на федерацията коментира представянето на нашите момичета, нейната лична победа, с която стана представителка на атлетите към Международната федерация по гимнастика (ФИГ), както и за личния си живот.
- Как си, Неви? Аклиматизира ли се вече след завръщането от Рио де Жанейро?
- Наспах се. За щастие сме свикнали да се адаптираме бързичко. От гледна точка на това, че вече не играя гимнастика, няма никакво значение дали съм аклиматизирана. Важно беше децата да бъдат в кондиция. Те успяха. Относно световното – ние го считаме за успешно, разбира се, за нас винаги може още. Ние сме максималисти. Винаги може още. Много голяма конкуренция. Имаше много участници, рекорден брой – 77 държави мисля, че бяха. Никога не сме имали толкова много на световно първенство. Много от тях попаднаха във финалите. Стилияна Николова направи много силен многобой, завоюва сребърен медал, който й е първи в многобоя. Голям успех. Ева Брезалиева завърши на осмо място. Тя пък направи едно от най-силните си състезание изобщо в кариерата си. Доказа, че е класна гимнастичка и заслужава да е сред най-добрите. Малко ни е тъжно за ансамбъла, защото не успяха да вземат медали този път. Но предвид цялата ситуация, европейското първенство, което беше много тежко, смяната в отбора в последния момент. Едно от момичетата играе от един месец в отбора. Нещата вървят добре и ще продължават да вървят добре. Грешката беше нелепа, но яко я нямаше, те също щяха да са сред медалистите.
- Рекорди чупи Стилияна. Тя как се чувства? Усещаш ли я още по-концентрирана, защото и тя имаше спадове в последните години?
- Виждам я много по-хладнокръвна на килима. Много по-добре успява да реагира на различни ситуации. Беше много важно за нея това състезание. След миналата година и олимпиадата имаше нужда да повярва и да види, че може да се справи с всичко. Виждам, че това я окрилява и виждам, че това я мотивира още повече, защото има още стъпки нагоре. Дано да продължава така до следващата олимпиада.
- Какво още трябва да се стабилизира в ансамбъла, за да може да дойдат и медалите?
- Просто момичетата трябва да свикнат една с друга. Те нямаха време това да стане сега. Всичко друго е направено, виждаме, че съчетанията са абсолютно конкурентоспособни, изчистени са. Класни са. Единственото, което трябва е време, за да може момичетата да свикнат като отбор, като характери една с друга.
- Разкажи повече за Рио. За теб е специално място. Колко по-различно беше за теб?
- Еднаквото в двете ми ходения беше, че бях развълнувана. И в двата пъти имах лично състезание, в което трябваше да победя или поне да се представя добре. Имах много добри спомени в Рио. Върнах се преди 9 години много въодушевена от Рио. Нямах търпение да отида пак, да видя какво се е променило и дали ще изпитам тази емоция, която беше тогава. Успях. Да, състезание беше в Олимпийския парк, не в същата зала, но съседната. Върнах се девет години назад в атмосферата на олимпиадата. Залата беше много красива, публиката беше уникална, емоционална. Освен, че много се е разраснало всичко около селото, всичко друго си е същото.
- За теб как беше? Имаше ли я тази спортна злоба. Защото, когато си на килима го усещаш много повече, но когато си от страни е различно. Искаше ли ти се влезеш?
- Не! Откакто се отказах, не искам да се връщам отново на килима. Аз се наиграх, направих каквото можах поне като състезател. Дълго време бях в големия спорт. Дори моята треньорка Бранимира Маркова в дните, които не ми се тренираше, ми казваше: „Тренирай сега, защото после ще искаш, но няма да можеш“. Е, не ми се е случвало това до момента. Може би има предвид за по-после. Но гимнастиката е толкова различна. Момичетата са много по-добри от това, което бяхме ние. Нямам място на килима в момента. Но се радвам, че въпреки това успявам да бъде част от гимнастиката.
- Къде се намира гимнастиката ни в момента?
- За щастие българската гимнастика е една от най-силните в света. Това не е от сега, а от много време. Трудно е да се поддържа това нещо. Гимнастиката се развила много от работата с тяло. В момента правят много сложни елементи с тяло. Опитват се да върнат и това, което беше при нас като артистичност по някакъв начин, защото се беше поизгубило в един период. А що се отнася до уредите, може би прилича повече на това, което ние правихме относно рискове и работата с тях. Но пируетите и скоковете, които в момента правят момичетата са по-сложни. И тези, които не ги могат, остават назад в класирането.
- Има ли момент, в който се чудиш дали дадено изпълнение, ти би могла да го направиш?
- Не, но се възхищавам много на тях за нещата, които правят, защо мога да оценя колко са сложни.
- Разкажи за твоята голяма победа в Рио! Ти стана представител на атлетите към ФИГ!
- Това е една длъжност към световната ни федерация, която работи в помощ на атлетите. Аз ще отговарям, разбира се, за художествената гимнастика. В мое лице те ще имат гласът към международната федерация. Ще минават през мен техните проблеми, искания, мнения, предложения. Аз ще мога да ги предлагам на техническия и изпълнителния комитет и те да бъдат взимани под внимание. Кандидатствах с план програмата, която трябва да бъде изпълнена в следващите четири години и вече съм започнала да работя по нея. Това беше по-лесната част, не го подценявам, защото това си е вид политика. Говорихме с хора. Илиана Раева също много работи за това. Успяхме да убедим хората, че аз мога да свърша тази работа. Сериозната работа започва сега, но съм мотивирана. И понеже се считам за сравнително близка до гимнастичките, за мен е много важно те да се чувстват добре. Те са тези, които реално действат в спорта, без тях спорт няма да има.
- Това ли е една голяма крачка към твоята мечта?
- Аз за втори път се опитвам да стана представител на атлетите. Всичко, което правят, е само една крачка. В момента гледам да се фокусирам към крачките, за да мога да ги изпълня на 100%.
- Какви са най-големите притеснения на гимнастичките?
- Те са свързани със състезанията и тежкия график. Дори това световно, двата квалификационни дни започваха с 9 сутринта и свършваха в 10:30 вечерта. Индивидуалните гимнастичките имаха четири състезателни дни. Това са много тежки формати. Другото е оценяването и съдийството. Когато те са показали едно, но се случва друго е много тъжно. Това е нещо, което техническия комитет се бори усилено, начело с президента Ноха Абу Шабана, но има още върху какво да се работи и това ще е дълъг процес. Но съдийството върви към по-добре. Международната федерация се опитва да вкара машинки. Но за съжаление субективното в нашия спорт много трудно ще изчезне.
- Чисто психологически как помагаш на момичетата?
- Старая се да използвам опита си. Да мога да им преразкажа и да им давам съвет, от това което съм преживяла аз. Този опит е много ценен. Аз се опитвам да ги убедя те как се чувстват, да не се отказват. В крайна сметка, не сме роботи. Всеки прави грешки. Но е много приятно да преодолееш грешката и да си докажеш, че можеш – първо на себе си и след това на всички останали.
- Имаш поглед и върху школите у нас. Как са нещата там?
- В момента художествената гимнастика е изключително популярна в България. Отдавам го на всички успехи, които имаме. Имаме над 80 клуба в цялата страна, което е страхотно. Някои от тях развиват масов спорт, което също е много добре. В момента има един набор много силни деца – набор 2012, 2013 година. Виждаме изключителен отбор, както за ансамбъл, така и за индивидуално. Разбира се, много е рано, но потенциалът е налице.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
