Тина Мазе е най-успешната словенска скиорка и една от най-големите звезди в историята на този спорт. Има 4 олимпийски медала, от които два златни (в спускането и гигантския слалом от Сочи 2014) и два сребърни (Супер Г и гигантски от Ванкувър 2010). Четирикратна световна шампионка с общо 9 медала от планетарни форуми. Носителка на големия кристален глобус за 2012/13. В рамките на същия феноменален сезон тя поставя абсолютен рекорд (както при жените, така и при мъжете), събирайки 2414 точки и постигайки 24 подиума. Тина е една от едва седемте жени с победи във всичките 5 дисциплини от алпийските ски, и сред трите, постигали това в един-единствен сезон. Общо за Световната купа има 26 победи и 81 подиума. Заради голямо психическо и физическо изтощение сложи край на кариерата си на 7 януари 2017 г., когато кара пред родна публика в Марибор.
След това Мазе завърши педагогика и през февруари 2018-а роди дъщеря Анук от своя треньор и партньор от над 20 г. – Андреа Маси. Сега семейството живее между родната му Италия и Словения, където Тина създаде ски академия, а освен това стана коментатор на Евроспорт. Това интервю с участието на различни европейски медии е осъществено именно със съдействието на спортния канал, който наред с HBO Max предава новия сезон от Световната купа, стартирал в Зьолден. Днес и утре предстоят слаломите в Леви, които ще бъдат предавани пряко с учаситето на Алберт Попов и Калин Златков.
- Тина, всяка година чуваме, че курорти в Алпите затварят, сезонът става по-кратък, а организирането на състезания – все по-трудно. Как виждате бъдещето на ските?
- Трудно е, защото летата са много горещи, ледниците се топят и ски спортът в Европа губи своята база през лятото. Повечето клубове можеха да тренират на европейските ледници, но сега трудно намират добри условия. Затова се насочват към ски на закрито. Това е бъдещето за летния сезон, тъй като не всеки би могъл да пътува до Ушуая (Аржентина – б.р.) или Нова Зеландия за тренировки. Закритите съоръжения – като тези в Осло и Витенбург – предлагат отлични условия за подготовка на скиори. Вече имаме и закрити пързалки за кънки, така че, за съжаление, и алпийците трябва да се ориентират към тренировки в закрита среда. А що се отнася до зимата... Всяка година, когато пътуваме към Зьолден, попадаме на първия сняг в Алпите и си казваме: „Ето, зимата дойде!“. Но след това идва нов период с топли ветрове и всичко изчезва. Тенденцията е такава – снегът става все по-малко.
- Виждаме все повече словенци, които са сред най-големите звезди в своите спортове като вас, Лука Дончич, Тадей Погачар. Как е възможно малка държава, с население малко над 2 милиона души да оказва толкова голямо влияние върху спорта на най-високо ниво?
- Впечатляващо е колко много значими фигури е създала Словения през последните две десетилетия. Според мен се дължи на много добрата училищна система и на качествената работа в спортните клубове. Но това се отнася за миналото. Преди 20 години ситуацията бе различна и не означава непременно, че сега сме в добра позиция, тъй като ние сме продукт на стари навици. Днешните деца в Словения прекарват твърде много време пред телефоните и се опасявам, че резултатите в спорта може да се влошат – с изключение на онези, които са осъзнали проблема. С Дончич и Погачар израснахме преди технологиите да окажат такова влияние. Природата и спортът бяха в основата на ежедневието ни. Тази основа е толкова солидна, че словенските спортисти се развиха – само когато имаш масовост, можеш да излъчиш таланти от най-висока класа. Също така се мотивирахме взаимно. Поколението преди мен не бе от победители и аз се стремях да променя нашата нагласа, превръщайки я в манталитет на победители. Беше трудно, но успях с много упорит труд. Когато една нация започне да печели, е все едно, когато ти се усмихнеш – и аз се усмихвам; когато плачеш – и аз плача. Не намирам точната дума, но ако ти печелиш – и аз печеля. Трябва да съхраним този дух на победителя.
- Как една държава, която няма големи традиции в ските като Румъния, но все пак разполага с планини, а и с инфраструктура, може да създаде повече спортисти като вас?
- За мен беше лесно, защото от моето село произлязоха 8 олимпийци в зимните спортове – традицията вече бе създадена. Но чудесен пример, който мога да дам, е семейство Костелич от Хърватия. Имаше само един баща с една луда идея. Е, нека я наречем луда, макар че всъщност не беше такава, а напълно логична. В страна като Румъния е възможна същата концепция – да се появи някой, който притежава тези страст и желание. С нужните познания всичко е постижимо. Ще са необходими повече усилия, но успехът не идва без труд. И колкото повече усилия влагаш, по-голям е успехът.
- Какво е отражението на олимпийските медали върху живота ви?
- Олимпийският медал променя живота ти завинаги. Това е като да станеш майстор в нещо. Може би не получаваме диплома както в училище, но всъщност би трябвало – ти си олимпийски шампион, а самият път към тази титла е своеобразно училище. Научаваш толкова много за живота. И това те определя като личност. Въпросът е как умееш да го използваш – защото можеш да завършиш училище, но ако след това не използваш наученото, няма смисъл, нали? Същото важи и за пътя към олимпийската титла и всичко, което си научил по време на процеса.
- Кой беше най-трудният ви момент по този път?
- Имала съм и други трудни моменти, но се сещам за конкретен случай. Тялото ми беше напълно изтощено, а предния ден бях видяла неприятни коментари или чула да говорят неща, които не ми харесаха. Твърденията не бяха верни и реших да се противопоставя. Казах си: „Днес няма да участвам в състезанието“. Това беше изключително важен момент, защото се доверих на вътрешното си усещане. Понякога пренебрегваме чувствата си в стремежа към успех, но точно тогава могат да възникнат контузии или други проблеми – просто защото не сме се вслушали достатъчно в себе си. Всяка травма е предшествана от предупредителни знаци. Човек трябва да се вслушва в тялото и ума си, да обръща внимание на всеки сигнал, който получава. В онзи ден реших да действам срещу рутината – обикновено ставаш, участваш в състезанието и т.н. Възпитани сме да тренираме всеки ден, да изпълняваме задачата, за която сме там. Но аз намерих силата да кажа „не“, защото тялото ми не беше готово. Не бях болна, ала нямах желание да се състезавам. Гордея се с онзи момент. Изискваше се много смелост от моя страна да не карам.
- Петра Влъхова е готова да се завърне в Световната купа след 3 години отсъствие – какво можем да очакваме от нея?
- Много се радвам за нея, но не сме успели да поговорим, така че не знам точно как се чувства. Ала виждам широка усмивка и мисля, че тя е щастлива отново да бъде на снега. Разбира се, тя все още не е във формата, в която беше преди – невъзможно е. Тя е страхотен спортист, знае какво е необходимо за победата – а това е нещо, което не се губи, защото човек знае точно какви усилия е вложил. Петра бе победител и е голямо предизвикателство да стигне същото ниво, но ако е готова да работи здраво, всичко е възможно.
- Доколко на спорта му липсваха битките между Влъхова и Микаела Шифрин?
- Състезанието е състезание, защото искаме да виждаме различни атлети, нагласи, държави, екипировка. Именно това прави спорта интересен. Но в крайна сметка състезателният дух – който присъства в ума или тялото на всеки атлет – не се свежда до самото състезание. Става въпрос за процеса, който протича всеки ден: с хората, с които работиш и градиш успеха си, със самоанализа. Така че състезанието е нещо външно, но най-важното се случва вътре в самия спортист. Състезанието е шоу, но за да бъдеш добър, трябва да си в дълбок контакт със себе си.
- Шифрин реши да не участва в много слаломи тази година. Кой според вашите прогнози ще бъде фаворит за кристалния глобус?
- В момента единствената, която може да се конкурира сериозно с Шифрин, е Ема Айхер. Микаела напълно го осъзнава и затова се старае да вложи повече усилия в скоростните дисциплини, защото Ема е по-силна от нея именно в тях. Тя леко променя фокуса си спрямо слалома. Не че напълно ще се откаже от него, но виждам нещата малко като ситуация, в която много обичаш сладолед и го ядеш всеки ден – ако за няколко дни спреш да го консумираш, след това нямаш търпение отново да си хапнеш. Разбира се, тя иска да подобри уменията си в Супер Г и спускането. Така че, ако в края на сезона се стигне до оспорвана битка за глобуса, Микаела ще има нужните козове. Въпреки че е на върха от дълго време, тя продължава да бъде изпълнена с любопитство. В слалома стигна най-високото възможно ниво. По-нагоре няма накъде. Скоростните дисциплини са по-подходящи за зрели състезатели, каквато е тя. Ако тренира повече и допуска по-малко грешки, пак може да се изкачи на много високо ниво.
- Когато наблюдавате Айхер, кое ви впечатлява най-много у нея?
- Колко добре усеща плъзгането по снега. Тя успява да запази нещата прости, докато всички останали се опитват да ги усложнят. Запазва спокойствие и хладнокръвие – точно това ме радва толкова много. Ние често сами си усложняваме живота, а когато човек осъзнае, че животът всъщност е прост... Страхотно е да видиш такъв характер като Ема. Що се отнася до уменията ѝ – със сигурност има какво още да развива. Гигантският слалом е дисциплина, в която тя вероятно вече влага много усилия.
- Миналата година Ема притисна сериозно Микаела в битката за Световната купа. Ако сравним двете, има ли Айхер някакво предимство пред Шифрин за тазгодишната надпревара?
- Да, тя е по-млада. Това е най-голямото ѝ предимство. Що се отнася до уменията – не мисля, че там има предимство. Може би това ще бъде първата година, в която накрая наистина ще видим оспорвана битка за големия глобус.
- В момента в България имаме една звезда – Алберт Попов. Как виждате досегашния му път и какви са шансовете му занапред, предвид силната конкуренция в слалома?
- Той е страхотен скиор и се справя отлично. Проправя чудесен път за България, а уменията му в слалома са невероятни. Момчетата, които карат слалом, водят толкова оспорвана борба всеки път – за мен това е направо лудост. Дори не мога да си представя колко голяма е конкуренцията при мъжете в тази дисциплина. Вярвам, че Алберт може успешно да си съперничи с останалите и е чудесна реклама за българските ски. Надявам се, че през този сезон ще намери правилния баланс, защото по-младите натискат сериозно. В слалома според мен младостта е голямо предимство. Човек е по-... как да кажа, не мисли толкова много, не се натоварва излишно с всичко това. Слаломът е дисциплина, в която трябва да си наистина свободен – да освободиш ума си и просто да „се разтанцуваш“ по пистата. Движенията изглеждат сравнително лесни, но опитът винаги помага, така че се надявам той да успее да се качи на няколко подиума през този сезон.
- Познавате добре Банско. Какви са впечатленията и спомените ви от нашия курорт, където постигнахте три втори места (на Супер Г, спускане и комбинация), едно трето и едно четвърто място?
- Да, познавам го. Много ми харесваше, защото трасетата бяха страшно технични. Супергигантският слалом и спускането бяха стръмни – условия, които изискваха добро каране и солидна техническа подготовка. Нужни бяха сериозни умения. Беше невъзможно да си бърз, без да си техничен. Аз бях доста силна в това отношение, когато супергигантският слалом или спускането ставаха технични, стръмни и трудни за каране. Всъщност за мен трудно е по-скоро, когато е твърде лесно, но трудно е и когато е стръмно – точно там проличават уменията на добрите скиори. Атмосферата е невероятна, винаги има много публика и толкова много фенове на ските! Имам страхотни спомени и те ще останат такива – в Банско постигнах едни от най-добрите си резултати.
- Минаха 10 години, откакто обявихте, че се оттегляте от спорта, като първоначално си взехте година почивка.
- Имах здравословни проблеми и затова намалих натоварването от работата си, не можех да продължавам така. Надявах се, че ще мога да се върна, но се случиха неща, за които дори не ми се говори, и те не протекоха така, както ми се искаше. Тялото ми бе наистина изтощено. През цялата си кариера съм участвала в състезания – никога не съм била контузена, не съм пропускал сезон или дори два месеца. Винаги бях в процес на подготовка и състезания – непрекъснато, още от 16-годишна. Чувствах се изключително уморена и вече не откривах онази искра в това, което правя. Осъзнах, че независимо дали ще се върна или не – това няма да промени нищо в кариерата ми. Щастлива съм. Приключих с един от най-добрите си резултати на световно – два златни и един сребърен медал. Това бе най-доброто ми постижение на голям форум.
- Промени ли работата ви като коментатор начина, по който възприемате собствената си кариера?
- Да, забелязах, че навремето нямаше толкова много социални мрежи. Беше по-скоро като обикновен албум – качваш някоя снимка и това е. За днешните спортисти ситуацията е различна, защото спонсорите изискват много – трябва да присъстваш онлайн, да публикуваш това, да публикуваш онова... Марсел Хиршер беше първият, който имаше човек до себе си, занимаващ се с това, и той успя да постигне дълготраен успех. Като коментатор виждам, че самият процес на подготовка остава същият, но проблемът е, че денонощието има само 24 часа. Ако използваме тези часове за следобедна почивка и си лягаме в 22 часа вместо да висим в Инстаграм до 23, ще почиваме повече и ще показваме по-добри резултати. Смятам, че това отнема твърде много енергия и внимание – не само от състезателите, но и от треньорите. Всичко се превръща в някаква видеоигра, всичко е на екрана, а когато караме ски, се спускаме по склона. Когато гледаш екрана, възприятието е друго – виждаш един вид огледално отражение, не си в самото движение. Социалните мрежи по-скоро влошават спортните постижения. Не се развиваме, а по-скоро вървим назад, макар че има примери, при които това все още не се случва.
- Исках да ви попитам и за случая с бельото (през 2012 г. швейцарският отбор подаде жалба, че цялото ѝ термобельо с пластмасови елементи ѝ осигурява аеродинамично предимство пред конкурентките. Въпреки че то успешно премина тестовете, ФИС препоръча състезателите да не го ползват. Докато бе на лидерската позиция на Супер Г в Кортина, Тина показва спортния си сутиен, на който пишеше „Не е ваша работа“ – б.р.). Как гледате на това сега, предвид факта, че равенството между половете все още е толкова сериозен проблем – както в света на спорта, така и в обществото като цяло?
- Всичко е въпрос на наука, а науката се развива. Това е нормално – стига да се спазват правилата, нали? Случаят с бельото бе един от ключовите в кариерата ми, защото чрез него изразих ироничното си отношение към ситуацията и към начина, по който се отнесоха с мен. Процедурата не беше правилна, така че единственото, което можех да направя, бе да се пошегувам и да покажа, че аз съм човек със собствени позиции. Винаги съм била много срамежлива и не бях готова да споделям мислите си – изпитвах срам, страх или притеснение. Но ако искаш да печелиш в спорта, трябва да бъдеш открит. Това научих. И този момент се оказа повратна точка за мен – помогна ми да стана по-открит човек, а също и да се науча да запазвам спокойствие.
