Б ългарската баскетболна суперзвезда Александър Везенков заяви, че няма да замине с конкретни очаквания за САЩ, но е наясно, че колкото по-бързо се адаптира към живота в Америка и към новия си отбор в НБА Сакраменто Кингс, толкова по-бързо това ще си проличи и на терена.
"Знам каква ми е силата и знам какво мога да дам на отбора. Очаквам да съм си аз, да се развивам, но не си слагам допълнително стрес и големи очаквания", заяви Везенков, който в компанията на президента на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков за първи път официално говори пред българските медии след осъществяването на трансфера си от гръцкия Олимпиакос в Сакраменто по-рано през лятото.
Символиката в общата среща с медиите на двамата е, че Александър Везенков ще наследи Георги Глушков, който е първият българин, играл в НБА, като представител на страната ни отвъд Океана.
"В последните дни опитах да се дистанцирам и да си почина. Решихме да отделим време за всички медии и благодаря, че сте тук", обърна се Везенков към журналистите, а Георги Глушков заяви, че дори не си спомня кога е имало по-хубава новина за българския баскетбол и българския спорт от трансфера на Александър Везенков в отбор от НБА.
"Голямата емоция беше в първите дни на юли. Тогава бяха най-емоционалните дни. Със сигурност договорът със Сакраменто е едно ново предизвикателство за мен. В момента правя това, което правя всяко лято, за да отида по-подготвен и да мога да се адаптирам по-бързо", добави баскетболистът, който потвърди, че първите сигнали за сериозен интерес от страната на Кингс са били в началото на декември миналата година, когато първо заместник генералният мениджър на американския тим е посетил Атина, за да наблюдава изявите му, а след това бе последван от 5-6 други представители на Сакраменто.
"Видях и как звездите на отбора говорят за мен. Цялата организация в Сакраменто е подобна на тази в Олимпиакос", каза Везенков по повод нещата, които са му харесали в отбора. Той разкри, че от момента на избирането си в драфта на НБА от Бруклин Нетс и при преминаването на правата му в други клубове от НБА само веднъж също е бил близо до трансфер там, но нещата не са получили.
"Просто си чаках момента. Исках, когато това се случи, да имам възможност да се развивам, а това лято всичко беше ясно. Раздялата с Олимпиакос беше много емоционална, защото там всички ме приеха много добре и може би една част от мен искаше да остане", не скри голямата си привързаност към вече бившия си гръцки клуб.
„Когато отидох в Барселона на 19 години не бях готов за Евролигата, нямах самочувствието, нямах базата, която изградих. Сега е различно, имам повече мачове на високо ниво, два пъти стигаме до Финалната четворка. Сега съм по-готов и по-зрял, и да попадна в такава ситуация, знам какво да направя. Да в НБА е трудно и атлетизмът е на високо ниво, но и Евролигата не е за подценяване - от 5 октомври започваш да броиш победите, а в НБА не е така".
„Националният отбор е въпрос на преговори. Също така дали ще се бори за нещо, защото в момента сме на два мача да се класираме за квалификации. Не знам как ще е ситуацията. Винаги, когато съм свободен, ще се опитам да играя, но е въпрос на преговори“, каза Везенков относно националния отбор.
„Още не съм си намерил жилище в Сакраменто, аз бях само два дни там. По-късно ще отида да свърша това и да се напасна. Време има за всичко, има за тренировки, за почивки, за дискотеки. Когато си на 17 не е важно къде ще отидеш на почивка, защото няма и да помниш, когато си на 30. Когато си млад, е време за тренировки“.
„Искам да играя в Ню Йорк, в Бостън - това са зали, които сме виждали само по телевизията. Да се докоснеш до тези играчи, до тези зали. Просто в Америка всичко е по-огромно. Това, което също спомогна моето решение, е фактът, че Сакраменто е отбор от плейофите - отбор, който побеждава, защото има разлика между силен отбор и последния отбор в НБА“.
„Няма сегашна звезда, която харесвам. Някога харесвах Дирк Новицки, а сега харесвам баскетболисти, играещи красив баскетбол. С Майк Браун си говорихме за нормални неща, за атмосферата, за личния живот - за всичко. Много е важно, че има българска общност в Сакраменто, а иначе в почти всеки отбор в НБА има много силни играчи. Да се изправя срещу ЛеБрон, Стеф, Янис и Йокич - това е нещо много хубаво. Когато бях на 19 и играх с легенди от европейския баскетбол се почувствах по същия начин. С Барцокас пък говорихме, беше сигурен, че ще успея. Той ми се довери, а аз трябваше да му покажа, че това е правилното решение. Той разбра, че НБА е важна стъпка в професионалния ми път“.
„Може да съм зарадвал три държави, но разочаровах цяла червена Гърция. Роден съм в Кипър, а за България и Гърция и Кипър се радвам, когато виждам знамената им. Не познавам много хора с три паспорта, но аз ги имам и трите. Когато феновете на Олимпиакос ме изпращаха, не видях злоба. Беше много трудно решение и бих поплакал, но това не са трудните решения в живота“.
„На баскетбола е хубаво, че влизат в залата и остават два, три часа там. Те са запалени по техните отбори, което ме накара да се чувствам много добре, но и много емоционално. Не можахме да се видим с Милутинов, всеки трябваше да си решава за себе си и се разбрахме решението на единия да не променя решението на другия“.
"Не сме се чували от дълго време със Стоичков, но ако графиците и на двамата позволят, може да се видим в САЩ. В Барселона той е легенда и никога няма да забравя как ме посрещна там", завърши Везенков.
