В навечерието на третия си сезон за Световната купа Лора Христова е заредена с ново самочувствие.
И няма как да е иначе, защото през август спечели цели три титли от световното по летен биатлон в словашкия център Брезно-Осърбле. 20-годишната ни надежда беше над всички в суперспринта, спринта и преследването. През март Лора донесе също сребърен и бронзов от европейското за юноши и девойки в Латвия.
„Тези успехи със сигурност ми дават увереност и добър старт, но в никакъв случай не съм се пренавила. Старая се да съм умерена в емоциите, с които ще подходя, да се усъвършенствам всеки ден и да взимам поука след всеки старт. Моята цел е да бъда успешен професионален биатлонист и винаги е било така“, признава пред „Телеграф“ Лора, която е поредният талант, изграден в прочутата Троянска школа.
Корени
Въпреки че е родена в София, Христова израства в Троян, където по нейните думи „всяко второ дете тренира биатлон“. Първата страст на Лора обаче е балетът, докато в 4-ти клас не е заведена от майка си Теодора на стадиона. Там момиченцето завинаги се влюбва в биатлона под напътствия на треньора си в местния клуб Аякс Цветан Цочев-Куршума. „Запалих се, защото биатлонът съчетава два коренно различни спорта и това го прави много интересен за мен. В семейството ми няма спортисти, но аз не съм помисляла за друго, откакто открих биатлона“, уверява Лора.
Нейната леля Богомила Христова разкрива, че племенничката й била смела и безстрашна от малка. „Освен това е много артистична, непрекъснато се записваше в различни роли и беше много изобретателна. Тъй като дядо й е застраховател, веднъж бързият й ум роди следната фраза: „Тихо, че сега ще застраховат Дядо Коледа“, разказва през смях Богомила и сериозно добавя: „Тя е моята първа племенница, слабост ми е и имаме много топла връзка, но без да я хваля, мога да кажа, че е много мъдра, осъзната и дисциплинирана за възрастта си. На нея винаги може да се разчита. Отговорна е за България, за българския спорт, мисли не само за себе си и отбора, а мащабно – за всички наши спортисти“.
Гордост
Двете лели на Лора и нейната баба по бащина линия – Теодора, са дошли да подкрепят своята гордост на церемонията, на която тя беше отличена от федерацията по биатлон. „Аз се грижа за нея, откакто беше на годинка – спомня си баба Теодора. - Успях да я науча на самостоятелност, да помага в кухнята. Може да готви всичко, даже аз я закачам: „Лорче, ти ме надсвири“. Майсторка е и на тортите, на баниците и на задушения гювеч по троянски“.
Лора с родителите си и брат си, който също е започнал с биатлон, но сега трупа успехи в баскетбола.
Бащата на Лора – Христо, се занимава със сушени плодове. „Даже създаде нов продукт: здравословни енергийни бонбони от сушена слива и парченца лешник, оваляни в кокос, които нямат никаква добавена захар. Много бих искала и аз да му помагам, но не ми остава време, защото съм целогодишно по лагери“, обяснява момичето, чийто по-малък брат Иван също започнал с биатлона, но сега се изявява успешно под баскетболния кош.
„Майка ми Теодора работи в Германия, но много често се прибира заради мен и брат ми – споделя Лора. - Това лято успях да отида на почивка при нея – в градчето Опенау в Шварцвалд. По принцип предпочитам планината пред морето, където за 3-4 дни ми омръзва. По тази причина бях скептично настроена към плувния курс от НСА, но тази седмица край Несебър много ми хареса. Може би, защото постоянно се занимавахме с различни спортове. Запознах се с доста нови хора и доста добре ми повлия. Трудно ми е да съчетавам биатлона с обучението си в НСА, но успявам да наваксвам“.
И досега националката живее в Троян, но когато се налага да остава в София, гостува на другите си баба и леля Цветанка и Нина. „Аз съм родена в София, но съм израснала в Троян, много го обичам, много ми е спокойно, имаме добри условия за подготовка“, отчита Лора.
Мечти
Към предстоящите стартове от утре до 3 декември в Йостерсунд (Шв) гледа с оптимизъм, разчитайки на новия национален треньор Мукшин и на този от предишната година Мирослав Кенанов. „Те дават спокойствие в отбора, може да разчитаме на тях по всяко едно време. Освен това с момичетата сме много задружни. За нас е важно да сме близки, да сме в добри отношения, защото отборът трябва да върви напред заедно. Определено Милена Тодорова (която роди дъщеричка на 30 октомври – б.р.) ще липсва, но се надяваме да се завърне с пълни сили“, пожелава си Христова.
Като всеки млад човек не крие, че социалните мрежи са важни за нея: „Комуникираме си чрез тях, но аз не им обръщам внимание, за мен е важна моята лична самооценка и хората, близо до мен, знаят каква съм всъщност и това е най-важното за мен“.
Това, че е красива, помага ли за нейната популярност като спортист? „За мен това е добър бонус, но не е най-важното – отговаря Лора. - Мечтая да постигна всички цели, които съм си поставила като спортист, а също да бъда удовлетворена от себе си и да имам здраво семейство. Е, най-съкровената ми мечта е да имам олимпийско злато, но за момента съм се фокусирала да надграждам всяка година“.
Най-трудният момент става
най-щастливият й в биатлона
През февруари 2022 г. Лора изживява едновременно най-трудния, но и най-важния момент в кариерата си. По време на световното за младежи и девойки в Солт Лейк Сити (САЩ) тя е дисквалифицирана в спринта заради техническа грешка на стрелбището и не стартира в преследването. „След този случай обаче започнаха най-щастливите ми моменти. Той ме накара много да се замисля и да променя нагласата си към състезанията. Безкрайно съм благодарна на съдбата, защото тогава тръгнах прекалено пренавита и притеснена. Вече съм си казала, че няма да гледам резултата, а просто ще се стремя да давам най-доброто от себе си“, обяснява Христова, която в САЩ все пак печели бронз с щафетата заедно с Валентина Димитрова и Стефани Йолова.
Колкото до най-щастливите си моменти в личен план тя споделя: „Те са семейството и приятелите. Ценя всеки миг с тях и това ме кара да се чувствам страшно щастлива и благодарна, че имам такива хора около себе си“.
Таня Манова
