М ладият актьор Иван Станчев вече представи своя авторски моноспектакъл „Свирка“, вдъхновен от собствения му опит като футболен рефер с доста плашещи случки. Заклет привърженик на Локо Пловдив, чийто юноша е, но също и на лондонския Арсенал, в днешния „Мач Телеграф“ са откровенията – футболни и театрални, на пловдивчанина в подкаста на вестника - „МачКаст“.
„Извадиха ми оръжие. В спектакъла казвам, че ми опират на слепоочието, но в действителност въпросният човек стоеше зад мен, вдигна си фланелата и показа, че има пистолет.
Каза ми: „Вдигай го тоя флаг, защото иначе ще те гръмна и ще те излежа!“.
Той застана до мен, един дебеличък чичо, на един пуст стадион. Аз до края на полувремето вдигнах страшно несъществуващи засади“, признава си Иван Станчев, чиято кариера като тъчрефер приключва на 21-годишна възраст.
„Когато бях съдия, тъй като съм от Пловдив, Георги Кабаков вече започваше да свири в „А“ група. Аз вече попадах на мачове от „В“ група, но имаше много напрежение. Грешките се търсят винаги в съдиите. Имаше натиск. Много омраза се лееше към нас, дори на детски мачове. Не се чувствах защитен. Може би не повярвах докрай в себе си“, отчита Станчев.
Младият актьор и бивш съдия се оказа и бивш комшия на легендата на Локо Пд Аян Садъков. „Имах късмета да познавам Аян Садъков. Той беше в другия вход и съм приятел със синовете му. Повечето момчета в блока бяха от Локо Пд, а други – от Ботев Пд. Първоначално бях привърженик на Левски заради баща ми. Когато бях 9-10 годишен, исках да се разгранича от баща си, не напук, но да съм конкуренция и така станах от Локо Пд. Помолих чичо Аян да ме закара на първата ми тренировка. Бях заедно със сина му и бях трети клас. Беше много хубаво, пуснаха ни на големия терен. Отказах се обаче, може би и рано, заради което сега съжалявам. Колкото до Аян Садъков, той беше изключително достоен човек. Голям мъжкар. Понякога беше крив и строг. Веднъж без да искам, играейки пред блока, счупих огледалото на неговата кола. Той имаше едно БМВ, мисля че беше трета серия. Тогава беше много престижна кола, 2000 г. Жена му, с много любов я споменавам, караше една „Корса“. По това време всички останали бяхме с Жигули, Фиати. Откачи се огледалото, но въобще не ми се скараха. Бяха такива хора – знаеха, че играем футбол. Само ми казаха: „Иване, ти ли беше?. Трябваше да ни кажеш, защото докато шофирам ми увисна огледалото“. Аз си признах. Много хубав човек беше Аян Садъков, мъчно ми е че си отиде твърде рано от тази болест, от която се разболяха много спортисти“, казва още Иван Станчев.
Той призна, че е бил на финалите за Купата на България през 2019 и 2020 г., които бяха спечелени от любимия му Локо Пд съответно срещу градския съперник Ботев Пд и ЦСКА. „Емоцията беше уникална. С Ботев нямаше още ковид, стадионът беше пълен. Аз гледам да съм обективен човек и за феновете на Ботев мога да кажа: „Знам, че сте повече от нас!“. Може би бяха 3 към 1. Около 15 000 бултраси бяха на стадиона. Ние бяхме в един сектор около 5000. През 2019 г. Ботев играеше по-добрия футбол, обаче на финала нашият отбор полетя. Тотално си изгубих гласа, сякаш забравих, че ще имам представление след 2 дни. Крещях като луд. Имам един приятел, който е от Ботев. Той също е актьор, но и певец. И когато пеят фенските песни, той ги пее в тон. И това звучи много смешно. Разказа ми, че докато пее, към него се обърнал друг привърженик и му казал: „Ти подиграваш ли се?“. Аз също не се пестях, драх си гърлото и нямах глас няколко дни. Много хубаво усещане. Бях с един приятел, който ми беше капитан в школата на Локо Пд. Той се отказа заради контузия. Голът на Ален Ожболт беше много красив, емоцията беше страхотна. През 2020 г. също беше много емоционална. Тъкмо бе ударил пандемията, но пуснаха хора за мача. Исках да бием ЦСКА, играта им не вървеше. Сякаш имаше нещо магическо в играта на Локомотив за Купата на България. Жалко е, че след това не капитализирах тези успехи, да надградят през следващите години. Мениджмънтът и управлението на клуба не е това, което на мен ми се иска. Това е от много години. Много кадърни момчета имаше в школата, а почти никой не стигна до първия отбор. Мисля, че само двама. Веселин Марчев от моя отбор успя да направи кариера. Той беше много добър. На 11 години играеше с двата крака. Праскаше шутове от по 20-30 метра... Тогава базата беше много лоша, ние тренирахме на асфалт“, спомня си още Станчев.
Актьорът си припомни и как е гледал Тодор Неделев още като дете. „Аз когато бях съдия и свирих, той понеже е с 3 години по-малък от мен, тъкмо изгряваше. Понякога, дори и да си съдия, ти прави удоволствие да гледаш някои играчи. Така беше с Неделев, с неговия ляв крак, с паса му, с шута му. Тогава от едната страна беше Неделев, а от другата Аян Садъков-младши. Двамата левичари, една и съща година. На Неделев кариерата му тръгна, докато Айо се контузваше, за съжаление. Кариерата на Неделев е успешна. Сега играе повече в Лудогорец, при Георги Дерменджиев. Но можеше да постигне повече“, казва Иван Станчев. Той продължава да играе футбол, но сега се е запалил по бокса.
Следващото издание на „Свирка“ е на 11 декември в бара на „Топлоцентрала“.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
Мач Телеграф
