З а един саможертвен акт на малцина български моряци, които на 30 май 1941 година спасяват от апокалипсис гръцкия град Пирея, все още се говори с половин уста. Тогава внезапен пожар избухва в трюмовете на товарния кораб „Княгиня Мария Луиза“, пълни с авиобомби и взриватели, патрони за голямокалибрена картечница, варели и тенекии с авиобензин. Обилна информация за драмата се съхранява в архива на Военноморския музей-Варна.
Предистория
На 1 март 1941 г. българското правителство е принудено да наруши своя неутралитет и се включва в Световната война на страната на Вермахта. Но само с логистична подкрепа.
Българското параходно търговско дружество разполага по това време с 9 товарни кораба, най-големият от които е близо 5500-тонният „Княгиня Мария Луиза“ с капитан Иван Томов. Корабите извършват снабдителни курсове за германските войски в Черно и Егейско море.
На 22 май 1941 г., натоварен с хранителни продукти, корабът „Княгиня Мария Луиза“ акостира в гръцкото пристанище Солун. По същото време там се намира и корабът „Бургас“. За по-малко от денонощие стоката е разтоварена, а хамбарите почистени. В очакване на следващите указания за плаване екипажите на двата плавателни съда се готвят да отпразнуват 24 май - Деня на солунските равноапостоли св. св. Кирил и Методий. Германското флотско командване „Юг“ издава разпореждане кораб „Бургас” спешно да приеме специален товар и отплава към Пирея. Става дума за взривни материали, както и варели и тенекии с авиобензин. Капитанът на „Бургас” Петър Абаджиев твърдо отказва да приеме товара, несъвместим за превоз по всички правила за транспортиране по море.
Хронология
След натиск от страна на немското командване тежката задача е възложена на екипажа на „Княгиня Мария Луиза” с капитан Иван Костов Томов. В първите три хамбара са подредени сандъците с тежки авиобомби, взривателите за тях и голямокалибрените патрони. В четвърти, пети и шести хамбар са разпределени варели и 20-литрови тенекии с авиобензин. Общо над 5500 тона товар. По пътя към Пирея капитан Иван Томов с тревога се замисля, че не е успял да отклони нареждането на немското командване с един курс да бъдат превозени три различни и крайно несъвместими за превоз по море товара!
На 28 май корабът бавно навлиза в пристанището на Пирея. Капитан Томов дава разпореждания за носенето на корабните дежурства в предстоящите товаро-разтоварни дейности. Нарежда на огнярите парната машина да бъде под налягане с готовност за движение по всяко време на денонощието. Германските карго офицери Густав Бльом и Йохан Кюнен, които придружават товара по време на пътуването, разпореждат да не се бърза с товаро-разтоварните операции. Решено е те да започнат на 30 май сутринта, след освобождаването на място - всички налични складове по кея са претъпкани с военна техника, оръжие и боеприпаси.
Бедствие
В 6.30 ч. на 30 май морякът на вахта Васил Илиев забелязва, че през покритието на последния шести хамбар на кораба се процежда гъст дим, появяват се и първите огнени езици. Целият екипаж веднага се включва в гасенето на пожара. Четири пожарни коли от Атина и Пирея охлаждат корпуса на горящия параход отвън. След по-малко от час става ясно, че пожарът не може да бъде овладян. Огнените езици пълзят към пети хамбар. Капитан Томов няма голям избор: корабът трябва да бъде потопен на място или да бъде отведен на безопасно разстояние от брега. За потопяването са нужни около 30 минути, а опитният капитан не е сигурен с колко време разполага. В това време идва и нареждане от немското командване на пристанището корабът да бъде извлечен извън района на пристанището. Ако се взриви на кея с близо 6000 тона боеприпаси, това би предизвикало верижна реакция и със струпаните в складовете на пристанището други хиляди тона боеприпаси. Човешката фантазия е безсилна да си представи истинските мащаби на такава катастрофа!
Експлозия
Капитан Томов издава най-трудната заповед в живота си: „На борда да останат само помощник-капитаните и машинистите за маневра! Всички останали - на брега! Сега! Веднага!“.
Два гръцки влекача поемат подадените въжета и горящият кораб се отделя от кея. Скоро от огнището се появява огромно малиновочервено петно. Целият корпус се тресе, но морският съд е вече извън акваторията на пристанището.
Последва поразяваща експлозия, след която над залива изгрява нереално ярка светлина. Две детонации разтърсват корпуса. Пламък като огнен смерч разкъсва кораба на две – за миг едната половина изчезва, разпиляна на хиляди късове, а другата е запокитена на дъното.
Поражения
Ударната вълна помита близките пристанищни съоръжения и подпалва италианския кораб „Албатрос“. Възпламенените в него боеприпаси засилват огнения смерч и корабът потъва бързо. За броени минути потъва и немският „Аликанте“, а румънският кораб „Жиул“ е повреден до степен, негоден за по-нататъшна експлоатация. Част от пристанищните складове, намиращи се най-близо до изхода на пристанището, са сринати.
Но най-важното е: гръцкият град Пирея, център на съхранената византийска култура, е спасен.
Вероятната хипотеза за пожара е умишлен саботаж, предизвикан от гръцки терористи.
Героите
В прегръдките на морето завинаги остават героите: Капитан ИВАН ТОМОВ - командант на кораба, капитан ГЕОРГИ БАБЕВ - І пом.-командант, ПЕТЪР ЧАРАКЧИЕВ - І механик, ГЕОРГИ КРЪСТЕВ - машинист ІІ ст., СТОИМЕН ЗАХАРИЕВ – радиотелеграфист, ГЕОРГИ ВИНАРОВ - машинист ІІ ст., ТОДОР СТОИЛОВ - пом.-готвач.
Единствен от борда на кораба остава жив вторият капитан Веселин Георгиев-Фоса и останалите на брега 32-ма членове на екипажа.
Капитанът
Иван Костов Томов е роден на 11 май 1897 г. във видинското село Антимово. Едва 16-годишен постъпва в Машинното училище при Флота на Негово Величество във Варна. Три години по-късно е удостоен да продължи образованието си в немското военноморското училище „Мюрвик“ в гр. Фленсбург. През 1918 г., по време на Първата световна война стажува на борда на немския линеен кораб „Фридрих дер Гросе“ и придобива боен опит на война по море. За изключителни заслуги е произведен предсрочно в първо офицерско звание. Владее перфектно немски, френски, гръцки и руски език.
През 1920 г. е произведен в чин мичман II ранг. Същата година сключва брак с Екатерина Михайлова – дъщеря на руски белоемигранти във Варна. Година по-късно семейството опитва да се установи във Виена, където се ражда дъщеря им Елена, след което младото семейство се връща обратно в България.
От 1931 г. Иван Томов е старши помощник в Българското търговско параходно дружество (БТПД). Първото му назначение е на кораба „Евдокия“, след това - на корабите „Бургас“ и „България“. Последният кораб под негово управление е параходът „Княгиня Мария Луиза“ - първия български океански кораб.
Плавателният съд е закупен от Франция под името „Феликс Фресине” през 1933 г. С внушителните си за времето размери - 107 метра дължина, разстояние между бордовете 14 метра и общ тонаж 5050 тона, корабът практически има неограничен район за плаване и е бил гордост за Българското параходно дружество.
Румен Жерев
