- Г-н Делчев, знаем, че е много трудно да се правят прогнози докъде ще стигнат цените на горивата. Но, моля ви, обяснете на читателите ни как се формират и какви са данните, от които може да се съди за бъдещото движение на цените по бензиноколонките?
- Наистина е много трудно да се правят прогнози. Трудно е дори на водещите консултантски фирми, на водещите банки, те вече избягват да го правят. Ясно е, че причината е във войната между Иран и САЩ. Противно на предвижданията на американския президент войната не свърши нито март, нито април, вече 7-8 месеца продължава и не й се вижда краят. Докато тази война продължава, атаките срещу преминаващите танкери през Ормузкия проток, доколкото въобще могат да преминават, добавете и намесата на хутите по отношение на петролопровода към Червено море, цените ще продължават да са високи, рисковите премии за транспорт също ще растат, застраховките ще растат, както и навлото на корабите. Всичко това оскъпява целия процес – наемането на танкер, който трябва да навлезе в тези води, се е повишило 2-3 пъти. Вече се говори за над 1 милион евро на ден. Допреди няколко месеца беше 500 000 – 600 000 евро на ден. Значи транспортът също много оскъпява горивата. От началото на септември цената на суровия петрол се покачва рязко заради действията на воюващите страни. Ако вчера цената е била 108 долара, днес може да е 107, но такива разлики от един долар вече не се отчитат. По-скоро се молим да не надхвърли 110 долара за барел. Говорим за фючърси за доставка през октомври. Заради това се молим да не надскочи 110 долара, защото тогава и цените на дребно ще продължат да растат. В момента наистина ситуацията е непредсказуема. Заради това никой не може да направи в този момент смислена прогноза.
- А какво все пак задържа цените в този диапазон?
- В началото на конфликта имаше прогнози за цени от порядъка на 150 долара за барел. Но сравнително умерената политика на Китай наложи ограничаване на вноса, ограничаване на износа на техни рафинирани продукти. За щастие Китай спря да купува с този темп, което задържа цените на сегашните равнища.
- Много хора се питат защо при подобни стойности на суровия петрол преди години цените на дребно са били по-ниски. Моля ви за експертен коментар. От акциза ли зависи?
- Акцизът в България не се е променял. Принципно е некоректно да се сравняват цени на каквото искате. Например 2026-а с 2022-а. Некоректно е историческото сравнение – днес петролът струва 108 долара, а преди години при същата стойност цените на горивата бяха по-различни. При сегашната ситуация изключително много се оскъпява транспортът, както и застраховките на товарите. Рафинериите работят с по-големи маржове заради тази волатилна цена. Освен това имаме фактори около икономиката – инфлация, по-високи заплати и осигуровки. Виждате, че всичко поскъпва. Това обаче не е парадокс само за България. България продължава да е някъде на ценовото дъно в Европейския съюз. Има в Европа и държави с по-ниски цени. Но при тях или акцизите, или данък печалба е по-нисък. Заради това не бива да се прави сравнение с години назад, когато петролът е или по-евтин, или по-скъп. Много фактори са се променили.
- Защо в САЩ, Русия, Турция цените на горивата са в пъти по-ниски, отколкото в Европейския съюз?
- За Америка има поне два ключови фактора. Единият е, че това е икономика на колела. На автомобилни колела. Голяма част от стоките се транспортират с автомобили. Да не забравяме и фактора от частичните избори, които предстоят. И заради това традиционно там цените са много по-ниски. Но и много по-ниски са данъците. Да не забравяме, че САЩ са и много голям производител. Същото може да се каже за Русия – и субсидиран сектор, и тавани на цените на горивата. Но и двете държави са големи производители. Турция не е голям производител, но там автомобилният транспорт е ключов за цялата икономика. Допускам, че там нямат тези минимуми на акциза, който съществува в Европейския съюз.
- Как стоят нещата в Европейския съюз?
- В ЕС държавата участва в цената с между 40 и 60 процента – с данъците, които събира. При акциза има долен минимум и България е на този минимум. Държавите извън ЕС могат да свалят тези данъци до нула, ако преценят.
- Вече имаме лансирани идеи за компенсации у нас заради високите цени на горивата. Какви би трябвало да бъдат те според вас?
- Моето лично мнение е, че компенсации като раздаване на калпак, каквито предложения има, ще е безсмислена форма на помощ. Защото от нея на практика печелят по-богатите. Трябва да бъдат компенсирани целеви групи на базата на икономически критерии – нисък жизнен стандарт и на бедност, както се нарича. Нека да бъдат компенсирани само те – дали ще са 20 цента, дали 10 цента, това е въпрос на възможност на правителството.
- Това вече сме го играли под различна форма...
- Имаше такива мерки по време и след ковид пандемията. Но тогава много се затрудняваше работата на операторите – в случая бензиностанциите. Моето мнение е, че не трябва да бъде на калпак. Вероятно индустриалците ще ми се разсърдят, но опитът показва, че субсидирането на определени икономически отрасли не доведе до намаляване на цените за крайния потребител. Така че търговците би трябвало да си носят търговския риск, да си го управляват както могат, да си повишават цените така, както го правят в цяла Европа. Важното е, ако трябва, да се субсидира от държавата крайния потребител – физическо лице.
- Г-н Делчев, какво според вас означава непосилност на цената на горивата? Означава ли, че ако дизелът надхвърли 2 евро за литър, ще трябва да се задейства държавата с някакви компенсации?
- Признавам, че не мога да отговоря на този въпрос. Въвеждат сложни критерии, за да мотивират непосилност, но как ще се изчислява, как ще се прилага този критерий, няма отговор.
- Какво време е необходимо, за да се отразят по-високите цени на горивата на цените на основните стоки и услуги? Например бензиностанциите веднага реагират, като видят колко ще струва суровият петрол и обявяват по-високи цени. Но по веригата неведнага търговците вдигат цените на стоките, например на хляба?
- Трябва да знаете, че бензиностанциите не вдигат веднага цените си на дребно. Например търговският директор вижда, че петролът е поскъпнал с 3 долара за барел, това не означава, че ще вдигне веднага цената на горивата с 2 или 3 евроцента. Не може да го направи на един много конкурентен пазар. Ако го направи предварително, а след това цените се сринат, няма да има как да продаде продукцията си. Ако отворите графиката на цените на суровия петрол в рамките на деня, ще видите колко е сложно движението – нагоре- надолу. Вчера е бил 108 и нещо, днес е паднал на 107, утре ще се качи и т.н. Всеки ден варира. Бензиностанциите не могат на всекидневна база да отразят това колебание. Те отразяват тенденцията. Ако два-три дни върви нагоре, ако търговецът на едро вдига цената, тогава се променя и крайната цена на бензиноколонките. Тоест минават няколко дена, преди да се отрази тази промяна.
- Какво обаче се случва на пазара? Чисто икономически как стоят нещата?
- Търговците виждат колко е процентът като тежест в разходите им от горивото. Може да бъде например 10 процента. Моето наблюдение е, че повишаването на цените не е заради толкова високите стойности на горивата, а е чисто психологически. Намерили са начини да вдигнат цените. Но когато цените на горивата вземат да падат, никой не намалява цените на стоките и услугите, които предлага. И така петролът чисто психологически се използва като обяснение за по-високите цени. А после, като падне петролът и горивата, никой не връща цените назад.
- Последен въпрос. Г-н Делчев, какво е състоянието на „Лукойл Нефтохим Бургас“? Има ли необходимите запаси от суровина, как работи в момента? Нали Групата на „Лукойл“ е член на вашата асоциация...
- Според информацията, която имаме, доставките са осигурени за месеци напред. Не е добре за потребителя, когато цените вървят нагоре. Но по-страшното е, когато няма суровините на пазара. Не очаквам шоково поскъпване. По-скоро ще е постепенно в някакви ограничени размери.
- Знаем, че нашата рафинерия не купува петрол от сорта „Брент“...
- Вижте, „Брент“ е нещо като бенч марк. Бургаската рафинерия купува от различни места – от Средна Азия, от Северна Африка, дори от Южна Америка. „Брент“ обаче е нещо като контролен за Европа. Нищо, че нашата рафинерия не го използва. Но когато цената на „Брент“ се повишава, расте успоредно и цената на руския „Уралс“, вдига се цената и на лекия суров американски петрол, на кошницата на ОПЕК. Важното е да имаме запаси. Между другото няма спад на потреблението у нас. Данните сочат, че спрямо същия период на миналата година няма спад в потреблението на горива в България.
Това е той:
- Андрей Делчев е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
- Специализирал е в Гърция (1984, “Конституционно право на Гърция”), Франция (Париж, 1991, “Защита на конкуренцията”), Англия (1994, “Реформа на публичната администрация”)
- До 1990 г. работи в Софийския районен съд като съдия, а впоследствие и като председател на съда
- От 1991 г. до юни 1997 г. е началник на правния отдел на Министерския съвет. Участвал е в създаването на практически цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 000 акта на седем правителства – проектозакони, постановления и решения
- Бил е директор на група за управление на проектите по ФАР в Министерския съвет
- В продължение на 7 години е председател на Борда на директорите на Balkan Holidays International – най-големия български туроператор, с дъщерни дружества в дванайсет държави от Европа и Северна Америка
- Изпълнителен директор е на Българската петролна и газова асоциация
Пламен Енчев
