Н а старта мислех за Матео – преди година споделяхме хотелската стая тук. Още треперя, защото направих нещо лудо. Това бяха първите думи на Джовани Францони, по когото цяла Италия полудя в навечерието на Олимпийските игри в Милано-Кортина. След като изненада всички с победата на Супер Г във Венген, този уикенд той потвърди със страхотната си форма с триумф в митичното спускане в Кицбюел, където изпревари не кого да е, а Краля на Световната купа Марко Одермат. И Джовани веднага получи прозвището Малкия принц в родината си. Един мускулест и 183-сантиметров принц, на чиито плещи легна очакването на олимпийски медал в скоростните дисциплини.
„Съжалявам, че видях Одермат в това състояние – призна Джовани по повод на факта, че Марко се размина с дебютен успех в Кицбюел. - Сложих ръка на рамото му и го утеших: „Ти си най-силният, рано или късно ще успееш“. А самият аз си поплаках. От една страна, може да изглежда като слабост, но от друга, сълзите ми дават голяма сила. За човек като мен, който понякога е малко несигурен, вярата в себе си е от решаващо значение: това е голямата разлика в сравнение с последните няколко месеца. Трудно ми беше да се отпусна по време на състезания, но вече съм все по-уверен върху ските“.
Освен че стана едва четвъртият италианец, спечелил спускането в Кицбюел след Кристиан Гедина, Петер Фил и Доминик Парис, подвигът на Францони предизвика дълбоки емоции именно заради Матео Францозо. Неговият съотборник и приятел почина през септември по време на лагера в Чили, където падна тежко на главата си и получи оток на мозъка. 25-годишният Матео стана вторият елитен италиански скиор, намерил смъртта си по пистите само в рамките на по-малко от 12 месеца, след като шампионката на Италия в супергигантския слалом Матилде Лоренци (19) също се преби фатално на тренировка през октомври 2024 г.
„Франц винаги е бил основната ми подкрепа – казва Францони за приятеля си Матео. - Когато се присъединих към отбора, бях най-младият и почти никого не познавах, а той беше човекът, на когото се облягах години наред, защото ми даваше невероятен емоционален мир“.
Голяма опора за родения в Манерба дел Гарда Джовани винаги е бил и неговият близнак Алесандро, с когото също е бил в един отбор. Двамата започват със ските, когато семейството им се мести в селцето Каризоло в Южен Тирол.
Пробивът на Джовани на международна сцена идва през 2021 г., когато става световен шампион за юноши на Супер Г в Банско, където взима и сребро на гигантски. На следващата година в Панорама (Кан) той грабва юношеските титли в спускането и комбинацията. Дебютът му за Световната купа е на 20 декември 2020 г. в Алта Бадия, но през 2023-та във Венген той контузва сухожилието на крака си и се налага операция.
За принудителната почивка помъдрелият Джовани отчита: „Пропилях една година, започвайки отначало с Европейската купа и Световната купа. Може би щях да навляза в елита по-рано, а може би не. Тази травма ми помогна да израсна много като личност и като спортист. Преживях някои трудни моменти. Преди исках резултати веднага; ако не идваха, се ядосвах. След такава контузия се научаваш на търпение, научаваш се да разбираш кое работи и кое не. Сега се фокусирам върху това да правя каквото трябва, да се наслаждавам на състезанието и на факта, че мога да карам за Световната купа. Това ми помага да остана психически по-спокоен и в крайна сметка представянето ми се подобрява“.
Животът на Францони прави пълен кръг, защото именно във Венген на 16 януари дойде и първата му победа – в Супер Г, а на следващия ден той финишира трети в спускането. За еуфорията през последния уикенд неговият брат разказва пред „Кориере дела сера“: „Джовани ми се обади веднага след състезанието, което гледах на смартфона си. Спрях на улицата: „Хайде, Але, ела в Киц!“.
И близнакът запалил колата и тръгнал от Мадона ди Кампильо, където е ски инструктор, когато не помага в семейния бизнес. „Винаги сме споделяли всичко, бяхме в една стая, докато не навършихме 10 години. Говорим си през цялото време, не всеки ден, защото имаме толкова много ангажименти. Но в такъв специален момент не можем да стоим разделени. Почувствах огромна радост. Все едно бях спечелил, въпреки че всичко е негово дело. Дори не мога да го опиша. Донякъде очаквах успеха му, съдейки по начина, по който караше и говореше през последните дни. Мечтата му беше да спечели точно в Кицбюел“, доволен е Алесандро.
Каква е тайната на брат му? „Умът му. Не казвам това, защото е той, но съм виждал малко спортисти като него. Решителен, фокусиран. Никога не съм успявал да управлявам психическата си сила така, както го прави той. Като дете го побеждавах и той се цупеше. После нещата се промениха, Джовани стана силен, аз спрях да се състезавам през 2019 г. Само преди няколко дни един приятел ми изпрати стартов списък от онова известно младежко състезание, в което участваше и Синер“.
Именно световният №2 в тениса пръв почнал да следва Джовани в Инстаграм. „Тогава аз му писах, а тогава той ме похвали, окуражи ме и ми даде номера си. Истински човек! Да получиш такова съобщени е невероятно зареждащо. Помислих си: „Уау, щом той ми е писал, значи наистина съм постигнал нещо“, призна Францозо, който също така е фен на Леброн Джеймс.
Алесандро си спомня: „След контузия понякога ми казваше: „Отказвам се, не е за мен. Не съм способен на нищо хубаво“. А аз му отговарях: „Спри да говориш глупости, един ден ще спечелиш всичко“. Бях 100% сигурен в това. С таланта си той беше добър във всяка дисциплина. Но никога не си е представял, че ще стане скиор спускач, искаше да печели в слалома. Той беше кльощав, аз съм по-силен. Но беше страхотен между вратите“.
Какъв човек е Джовани извън пистите? „Мързеливец – отговаря през смях брат му. - Обича тишината, да си стои вкъщи и да прави своите неща. Със сигурност не е купонджия. И е напълно отдаден на ските, на живота на спортист. Вкъщи имахме трудно възпитание, особено от баща ни. Свикнали сме да работим във всяка област, но родителите ни винаги са ни подкрепяли във всичко. Наследил съм решителността на татко и чувствителността на мама, която ме водеше по състезания като дете“.
Джовани прегърна първо именно разплаканата си майка Ирене и баща си Освалдо на финала в Кицбюел. „Те работеха толкова усилено, за да ми позволят да осъществя тази мечта, а приятелите ми бяха там и ме аплодираха в тази перфектна обстановка“, щастлив е скиорът, който иска да предава доброто в живота си нататък. На тържественото парти той се издокара в смокинг, а освен това плати за официални дрехи и на приятелите, „които дойдоха чак дотук“.
Сред най-щастливите хора бе и един от треньорите на скуадра адзура Лоренцо Гали: „Францони има класа, той е изключително силен, талантлив. Но той е и учтив, скромен човек“.
За доброто му сърце говорят и думите му по адрес на Матео Францозо. В Италия припомниха как Шарл Льоклер страдаше след смъртта на Жул Бианки, приятеля, който щеше да кара Ферарито на негово място, ако не беше претърпял трагичния инцидент на „Сузука“ през 2014 г. На прощаване с Матео Джовани сподели, че двамата са били рамо до рамо от първото до последното им спускане: „В моменти като този разбирам стойността на всеки аспект на живота, как един-единствен смях, прегръдка или плач могат да имат огромно значение, което често приемаме за даденост в ежедневието си“.
В Кицбюел Францони добави: „Тази сутрин, докато разглеждах социалните мрежи, видях видеоклип на песен, която гласеше: „Не мога да се откажа, дадох обещание на някого в небето.“ Слушах я отново и отново и си казвах, че мога да спечеля за него“.
