Ф раньо фон Алмен е луда глава не само на пистата, но и в живота. Профилите в социалните мрежи на двукратния световен шампион от Заалбах са пълни с негови спиращи дъха снимки в мотокроса, а освен това е правил двойно задно салто на ски за гигантски слалом. „Харесвам екшъна, вече съм скачал с парашут и от 10-метрова кула със задно салто“, изброява швейцарецът.
При дебюта си на световното любителят на заледените трасета стана най-младият шампион в спускането след германеца Хансйорг Таушер във Вейл ’89, наследявайки на трона сънародника си Марко Одермат. И всичко това в сезона, когато Фон Алмен направи пробива си за Световната купа, в която вече има пет класирания на подиума, сред които е първата му победа – на Супер Г във Венген на 17 януари.
Куриозното е, че в навечерието на сезона перспективата изобщо не изглежда толкова розова, тъй като при „лични“ обстоятелства Франьо контузва тежко коляното си през септември. Следва принудително 6-седмично възстановяване, заради което пропуска лагера на сняг в Чили. Успява да запази спокойствие, защото вярва, че добрите тренировки тепърва предстоят. Това съчетание между безразсъдство и нехарактерна за възрастта му мъдрост е запазената марка на 23-годишния алпиец. Едва на 2 г. се качва за първи път на ски в прохода Яун в родния си кантон Берн. Издръжливостта му е тествана от съвсем малък, защото се налага да се прибира сам от училище до къщата на родителите си. "Почти винаги съм овладявал това доста стръмно, 3-километрово изкачване на велосипед", разказва Фон Алмен. Неговият приятел от детинство Кевин Вьолти добавя: „Франьо и аз често карахме един до друг на задните колела към прохода“.
Макар още 16-годишен да показва силни резултати в ските, той се подсигурява и обучавайки се за дърводелец. „Много рядко плача. След завръщането ми от световното за юноши през 2022 г. бях почетен за моите три сребърни медала, фитнес залата в родния ми Болтиген беше пълна, бях трогнат и почти имах сълзи в очите“, спомня си Франьо, който в своите интервюта винаги е до болка откровен.
Когато бил тъжен, той търсел близостта на майка си Сусана. „Вечер или през почивните дни обаче често ходех да помагам на татко, който имаше фирма за изкопни работи и ферма. За съжаление той почина неочаквано преди 6 години. Бях млад и ми беше много тежко, смъртта на баща ми явно ни извади от релси. След това моята ски кариера също беше застрашена, не на последно място поради финансови причини”.
След като Курт Фриц фон Алмен внезапно умира на 62 г., някой предлага на сина му да събере средства за следващия сезон с кампания в интернет. Благодарение на свои фенове и приятели момчето се сдобива с нужните 16 000 швейцарски франка. „Вярата на хората в мен ме промени. След този сезон успях да вляза в националния отбор“, спомня си Франьо, който винаги е оцелявал на ръба на риска.
„Веднъж се катерех с баща ми и наши гости, когато един камък падна на 30 см от мен. Беше истинска буца и сърцето ми биеше невероятно силно. Веднага разбрах, че ако имаше удар, нямаше да оживея. Често съм имал късмет и когато карам ски, на няколко пъти едва не съм излитал от пистата. Падането ми във Венген беше всичко друго, но не и безобидно – и въпреки това си тръгнах, сякаш нищо не се е случило“.
Фон Алмен никога не е напускал бащиния си дом. „След смъртта на баща ми къщата ни стана твърде голяма за майка ми и тя по-късно се изнесе. Сега живея тук с брат ми Килиан (имат и сестра Мелани – б. р.), той е 7 години по-голям, но се разбираме добре и му помагам с багера или в транспортната фирма“, обяснява Франьо, който прекарва много свободно време в работилницата си и реставрира стари коли. Особено горд е със своя Голф 1, който наследява от чичо си Тео. Мечтата му е един ден да участва с мотоциклета си в ендуро състезание, организирано от спонсора му Ред Бул. „Ерзберг-Родео“ отдавна е на върха на моя списък със задачи. Но тъй като рискът от контузия на това събитие е значителен, вероятно ще мога да го направя едва след ските“, въздъхва талантът, който миналата година все пак провел тренировка с ендуро състезатели и след половин ден вече се справял доста добре с мотора.
В себе си Фон Алмен харесва носа си, но не и краката, деформирани от тесните ски обувки. Големият му недостатък обаче е хъркането. „Толкова съм шумен, че никой от Белия керван не иска да споделя стая с мен. Така че се наслаждавам на самостоятелна“, шегува се пред „Тагес Анцайгер“ Франьо, чиято лична цел е да подобри френския си, за да не се излага, когато дава интервюта на този език в родината си.
Попитан защо някой би искал да е негов приятел, Фон Алмен отговаря през смях: „С мен можете да преживеете много и не само разумни неща. Освен това рядко съм в лошо настроение. Все още имам същите приятели от училище, така че не всичко съм правил погрешно“.
Колкото до това какъв е смисълът на живота за него, младежът признава: „Това е най-трудният въпрос, който някога са ми задавали. Може би е в изграждане на свое собствено нещо и оставянето му на следващото поколение. Не става въпрос само за материалното, но преди всичко за ценностите, които отстоявате. Бих искал да имам семейство един ден. Има ли Бог? Вероятно има нещо там, но дали е Бог? За мен е важно всеки да вярва в това, което смята за правилно. Когато загубите рано баща си, автоматично поставяте под въпрос определени неща. Ясно ми е, че не всичко е предопределено. Държим живота в собствените си ръце“.
Таня Манова
