В живота на Сара Младенова конкурсите за красота идват преди фехтовката, но голямата й любов все пак е спортът.
Затова никак не е случайно, че два дни след като беше коронясана за Мис България, се срещаме рано сутринта в залата. Въпреки че е заета да дава интервюта и по принцип тренира в родния си Шумен, Сара е намерила време за занимание на Националния стадион „Васил Левски“. Все пак още другата седмица й предстои турнир от Световната купа за девойки на рапира в Тимишоара (Рум).
„Печелила съм много първи места, но адреналинът от победата на Мис България беше по-голям. Неописуемо удоволствие. Родителите ми също са много горди, защото съм добра и в сферата на татко, и в сферата на мама. Следят обаче изкъсо случващото се с мен, за да ме предпазят да не стъпя накриво, за което съм им много благодарна“, споделя хубавицата с бадемови очи.
Баща й Младен Младенов, който е неизменен национален шампион на рапира цяло десетилетие, държи Сара да не пропуска тренировка и да се отнася сериозно към училището. Дъщеря му е 11-и клас, а догодина планира да кандидатства „Журналистика“ в Софийския университет. Там вече следва право брат й Любослав, също бивш фехтовач. В семейния спорт се изявява и по-малкият Георги, един от многото таланти от школата на Младен в Шумен.

Майката Соня е била манекенка, на чиято сметка са записани титли като Мис Варна, Мис Златни пясъци и Мис Славянка в Беларус. „Била е на 17 като мен, когато като ученичка в Техникума по облекло във Варна получила покана да работи за Пако Рабан във Франция, харесал я е на ревю. Ала срещнала баща ми и кариерата й минала на заден план. Никога не ме е подтиквала да тръгвам по пътя й, дори в последните дни около емоциите как ще ми се отрази тази титла не е на себе си и дори пропуши“, издава дъщерята.
Нейният първи досег с подобни конкурси е, когато 9-годишна става Мини Мис Североизточна България:

„Спомням си, че бях много щастлива, защото дотогава не бях заставала пред публика. Още не бях започнала с фехтовката.“

На първите си тренировки буквално ходела насила и плачела. Ала баща й се оказал по-настоятелен от нея и я задържал с уверението: „Ще ти хареса, ще видиш.“ „Явно е виждал потенциал в мен – отчита Сара. - Той ме научи, че нещата не стават лесно и е нужен упорит труд. Много пъти ми е идвало да спра, но той успяваше да ме мотивира, а пък аз исках да го зарадвам. Сега се чувствам по-силна от всякога, тренирам всеки ден и съм жадна за турнири, защото две години нямахме международни състезания.“

Сара (долу вляво) като Мини Мис Североизточна България.

 Сара (долу вляво) като Мини Мис Североизточна България.

Заради пандемията беше отменено и европейското за мъже и жени в Пловдив, за което националката също се беше класирала. За да поддържа силната си форма, тя бяга по 5-10 км в гората в Шумен, а баща й я следва с колата, за да я пази и надъхва. „На тези години нямам друга работа, освен да спортувам и да уча. В училище ти харесват един-два предмета, а фехтовката те поглъща изцяло. Ако ми остане време, чак тогава излизам. Отскоро имам приятел, но по принцип трудно се доверявам на някого“, споделя Младенова.

Покрай спорта се е научила на желязна дисциплина. „Никога няма да забравя как бяхме тръгнали на състезание в Германия със съотборниците ми от клуба. Летяхме от Виена и на няколко километра от аерогарата на връщане едно от момчетата установи, че си е забравило паспорта. Добре, че пътувахме с два буса и с единия, макар и със закъснение, хванахме самолета. Последва луд спринт, в какъвто си бях мечтала да участвам, докато гледах подобен на филм няколко седмици по-рано. Баща ми и момчето се върнаха за паспорта, така че се прибраха след два дни. Оттогава винаги се строяваме и си показваме всички документи, като аз и преди това съм си ги проверила сама няколко пъти. Водя си записки и в телефона“, обяснява Сара.

Макар фехтовката у нас да страда от хроничен недостиг на пари, Младенова вярва, че бъдещето пред този спорт е розово. „Имаме много добри треньори и деца, които със суперентусиазъм и амбиция идват в залата. На мен ми е много интересно да работя с тях и смятам, че ми се удава и те ме харесват. Самата аз съм взимала уроци от много специалисти на световно ниво и мисля, че мога да предам този опит. Дори помагам на 8-годишната ми племенница Савина, която е дъщеря на най-големия ми брат Петър.“
Най-ценното притежание на Младенова е естествената й красота:

“Не съм против хирургичните намеси, ако наистина имаш нужда от тях.

Моите устни са си големи и пак се бях изкушила малко да ги увелича. Добре, че не го направих, защото винаги естественото е модерно, а и така съм различна и се откроявам. Имам генетично хубава кожа и я поддържам с натурални продукти, същото правя и за косата си, която никога не съм боядисвала.“

Мис България 2021 Сара Младенова
Сара Младенова Сара Младенова Сара Младенова
12


Освен във фехтовката дългите крака и високият ръст й помагат за моделството. „За мен това е по-скоро хоби, макар че ми е приятно да снимам фотосесии и сега ме затрупаха с предложения да бъда рекламно лице. За един ден последователите ми в Инстаграм се увеличиха с 1000“, признава Сара, а относно промените, които я очакват, добавя. „За да вляза в стандартните мерки, ще трябва да сваля 3-4 килограма. Все пак имам мускулна маса, особено в краката, нещо типично за фехтовач.“
Сара е избрана за Мис Шумен още през 2019-а, когато за участие я записва бившият й приятел. Тогава „Мис България“ съвпада с важен за нея турнир в Австрия и тя не се включва в конкурса, което смята за мъдър ход. „Бях и много малка, а сега се чувствам доста по-уверена и наистина вярвам, че мога да осъществя каузата си и да вдъхновя повече деца да спортуват“, вярва Сара, на която догодина предстои да представи България на „Мис Планет“.
Сигурна е в едно. „Важно е човек как изглежда и външно, и вътрешно. Като си добър човек, това ти се изписва на лицето и ставаш още по-красив.“


Майсторка е на сладкишите

Макар много да обича сладкото, Сара го избягва. Тя обаче от мъничка е майсторка на сладкишите и дори готви по време на дълги лагери. „Майка ми прави много вкусни ястия, а аз - кексове, браунита, пудинги. Заради режима ми после не го пробвам, ама останалите ме хвалят – смее се момичето. - На тати също му се получава всичко, когато му дойде музата.“