С инът й Антон управлява верига салони и солариуми из цяла Русия. От първия си брак с модела Юлиана той има синове Даниил (21) и Леонид, на 18.
Големият учи антропология в Харвард, а малкият върви по стъпките на Усманов, следва в МГИМО и мечтае за собствен ресторант. От септември 2008-а Антон е женен за значително по-младата от него Саша, която е известен интериорен дизайнер. Двамата се радват на син Ейтан и на новородената си дъщеричка. Антон редовно изнася курсове по учението Кабала.
В семейството ми няма момичета, но гимнастичките са моите дъщери, казва преди време Ирина Винер-Усманова.
Това лято беше най-тежкото в професионалния живот на Желязната лейди на руската художествена гимнастика заради липсата на титла от олимпийските игри. Винер така и не успя да преглътне блестящото представяне на нашите златни момичета и напълно заслужения им успех в Токио. Вместо да приеме с достойнство поражението тя реши да нарочи съдиите, с което само си навлече критики и дори присмех. В личен план обаче годината бе изключително щастлива за нея.73-годишната треньорка най-накрая се сдоби с внучка, след като досега имаше син и трима внуци.
Корени
Малката Зои е кръстена на майката на Ирина - Зоя Зиновиевна, която била специалист по уши, нос, гърло. Бебето е от втория брак на сина на Винер - Антон, когото тя ражда през 1971 г. Прочутата специалистка никога не разкрива името на първия си мъж, а на момчето си дава своята фамилия и първото име Натан, което по-късно е променено на Антон.
Причината е, че Винер произхожда от еврейско семейство от творческата интелигенция на град Самарканд (Узбекска СССР), което по-късно се мести в Ташкент. Бащата Александър е народен художник и участник във Втората световна война, а дядото - цигулар. Още от малка Ира показва музикални способности, ходи на балет и в театрален кръжок. Един ден съобщава, че мечтае да стане актриса, но прагматичната й баба спира нейния порив. След като от 11-годишна тренира художествена гимнастика и е трикратна шампионка на Узбекистан, родителите й я тласкат към медицинския институт, но в крайна сметка тя завършва със златен медал този по физкултура.
Именно в залата тя среща мъжа на живота си Алишер Усманов, майстор на спорта по фехтовка и 5 г. по-млад от нея. Ирина още тогава изпъква - първа в града си слага черен чорапогащник, мини пола и високи ботушки. Младият шпажист, вдъхновен за спорта си след прочитането на „Тримата мускетари”, се влюбва от пръв поглед, но не смее да си поговори с красавицата. Впоследствие Алишер, син на прокурора на Ташкент, заминава да учи в престижния Институт по международни отношения в Москва, където на улицата отново среща Ирина. „Тя ме мислеше за надут пуяк, но аз се оказах лудо обаятелен, изключително развит интелектуално и много добре запознат с женската същност. И тя не ми устоя”, нескромно разказва Усманов.
Любов
По това време Ирина вече сама отглежда сина си и отговаря за подготовката на олимпийския резерв в републиката. Когато Алишер се връща в Ташкент с диплома по международно право, той става сътрудник на Академията на науките на СССР и генерален директор на Външноикономическата асоциация „Съветски комитет за защита на мира”. В началото всички са против връзката на Усманов с по-голямата от него жена, но чувствата между тях явно са по-силни от всичко. В началото на 80-те е проведен шумен съдебен процес срещу част от златната младеж на града - 26-годишният Алишер заедно със сина на зам.-председателя на КГБ в Узбекистан и сина на министъра на селското стопанство са признати за виновни за получаване на подкупи в особено големи размери, мошеничество и групово разхищение на социалистическа собственост. Присъдата е 8 г. затвор, откъдето Усманов изпраща на Винер копринен шал - знак, че иска ръката й, а тя му оставя подарък, което означава „да”. През 1986-а той е освободен предсрочно за добро поведение и искрено разкаяние. По-късно Алишер ще обясни, че делото е изфабрикувано и той с приятелите му е станал жертва на вътрешен конфликт в ръководството на републиката, а през 2000 г. Върховният съд на Узбекистан се съгласява с тази формулировка и напълно го оправдава.
Възход
Междувременно с Ирина са се преместили в Москва, където през 1992-ра сключват брак, а Усманов, с когото нямат общи деца, осиновява Антон. Алишер е започнал бизнес с полиетиленови торбички и тютюн, а през 1990 г. се издига до директор на компания за телекомуникации. Милионите си натрупва също от газовия сектор и металургията. Признава, че пробива си в бизнеса дължи на стремежа да бъде отговорен към жената, която го е чакала 6 години и е поставила на карта собствената си репутация.
Самата Ирина през 2001 г. се издига до главен треньор на националния отбор, а от 2008 г. - и президент не всеросийската федерация. За да изгради имена като Алина Кабаева, Евгения Канаева и сестри Аверини, тя загърбва семейството си. Алишер обаче проявява разбиране и през 90-те, когато пари за спорт няма, той дава лични средства, а гимнастичките пътуват с частния му самолет. Докато Усманов, чието богатство вече се оценява на $16,4 млрд., е по дела в Лондон (става акционер във футболния Арсенал) или по света (от 2008-а е президент на Международната федерация по фехтовка), съпругата му спи в базата по художествена гимнастика в Новогорск или приютява отбора в къщата си. Макар че по думите й „я ревнува от нейния спорт”, Алишер построява за жена си Двореца на гимнастиката „Винер” в комплекса „Лужники”, който е във формата на лента и е открит лично от Владимир Путин. Ирина е член на Висшия съвет на неговата партия „Единна Русия”.
Въпреки своя личен успех Винер признава, че №1 в нейната класация е мъжът й. „Аз съм жена от Изтока и съм свикнала, че трябва да посрещам мъжа си на крака и със сведен поглед. На това уча и състезателките си - че семейството, мъжът и децата са главното, но на първо място е мъжът. Всичко това са съставките за щастието на жената, която пък изгражда мъжа по свой вкус. Винаги съм казвала на Алишер: ”Ти си гений, ти си велик”. И той стана такъв, преминавайки през много изпитания.Дори когато се отчайваше, аз му казвах, че е супер”.