А рхеологическо изследване, последвало пожара в катедралата "Нотр Дам" в Париж, установи, че при строежа й за първи път са използвани метални скоби, съобщи АФП.
Тайните за строителството на катедралата започнаха да излизат наяве след почти пълното й разрушаване и колосалния проект за реставрацията й, който все още е в ход.
Строежът на "Нотр Дам" започва през 1160 г. и завършва почти век по-късно.
Учените напомнят, че това е най-високата сграда, построена по онова време, със свод, който достига 32 метра.
"В края на краищата още не знаем как точно се държи тя и как нейните строители са дръзнали и успели да изградят толкова тънки стени на такава височина", каза пред АФП археологът Максим Л'Еритие от университета Париж-8, ръководител на изследването.
При липсата на документация, която е "наистина много оскъдна (...), има само паметник, който може да говори", продължава той.
Така разрушенията от пожара от 15 април 2019 г. разкриха железните скоби и значението им за конструкцията на катедралата. Някои от тях се появяват още в началото на пожара, а други - когато камъкът се поддава на топлината на пламъците. След това реставрационните работи предоставят неочаквана възможност на специалистите да проучат по-добре паметника.
В катедралата вероятно има повече от 1000 скоби с различен размер, от 25 см до 50 см, като теглото им достига до няколко килограма. Те свързват камъните на стените на кораба, колоните, стените на галериите или корнизните елементи.
"Това е първото наистина масово използване на желязо в готическа катедрала, при това на много специфични места", смята археологът, който е специалист по средновековна история.
Използването на скоби е известно още от Античността - както в Колизея в Рим, така и в гръцките храмове. Но те са били използвани, за да се задържат на място големите каменни блокове на долните етажи, преди да бъдат построени горните етажи.
При "Нотр Дам" е използвана "една много по-динамична архитектурна концепция, при която се приема, че зидарията може да се движи, и че могат да се упражняват сили в определени посоки", казва Л'Еритие.
Първите строители на катедралата използват скоби от самото начало при изграждането на галериите в началото на 60-те години на 12-и век. Това техническо нововъведение е възприето от техните наследници при изграждането на горните части на стените.
Използването на скоби като в "Нотр Дам" по-късно се възприема при строежа на катедралите в Соасон (Северна Франция), а след това в Шартр и Бурж (Северна и Централна Франция).
Оттогава обаче никой не е обръщал внимание на тяхната роля. Архитектът Виоле-Льо-Дюк, който реставрира "Нотр Дам" през 19-и век, забелязва използването на скоби в корнизите. Специалистите ги виждат в галериите, но не знаят как да обяснят наличието им поради липсата на време да ги изследват. Максим Л'Еритие дава за пример един голям американски изкуствовед, който "не знае какво да мисли".
Реставрацията на катедралата дава нови възможности за изследването й, защото по нея работят около 200 учени.
Екипът, ръководен от археолога, анализира подробно състава на желязото в скобите. И като изследват примесите, учените успяват да определят, че то идва от поне шест различни места.
Специалистите се опитват да определят произхода му, за да разберат по-добре пазара на този материал през Средновековието, както и каменоломните, от които произхождат камъните. Същото правят и тези, които взимат проби от горите, за да търсят химичните елементи, които се откриват в овъгления дървен материал.
