И зменението на климата вероятно е допринесло за мащабното бедствие в Непал, като е ускорило топенето на ледниците, сочи анализ на международни климатолози. Експертите предупреждават, че подобни събития могат да се превръщат във все по-сериозен риск с покачването на глобалните температури.
Броят на жертвите на наводненията в Непал достигна 1365 души
Катастрофалното бедствие в Непал на 26 август е резултат от съчетанието на няколко фактора, сред които климатичните промени, геоложките процеси и екстремните метеорологични условия.
Според експерти от World Weather Attribution изменението на климата е допринесло за изтъняването на ледниците и размразяването на вечната замръзналост във високите части на Хималаите. Тези процеси вероятно са отслабили планинските склонове и са повлияли на последвалото срутване.
При бедствието масивна част от ледник и скални маси в района на планината Лантанг Лирунг се срутва. Последвалият поток от вода, лед и отломки се насочва надолу по течението и причинява огромни разрушения.
По данни, цитирани в анализа, над 1300 души са загинали, а повече от 5000 все още се водят в неизвестност.
Изследователите определят случилото се не като единично екстремно метеорологично явление, а като „сложна криза“, породена от взаимодействието на различни природни и климатични фактори.
БЛИЗО 5 МЛРД. ДОЛАРА: Това ще са средставата нужни на Непал да се възстанови
Един от основните фактори е дългосрочното изтъняване и отстъпване на ледниците вследствие на повишаването на температурите.
Според експертите атмосферното затопляне е повишило границата на замръзване – т.нар. нулева изотерма – във високите части на Хималаите с приблизително 100 метра на десетилетие.
Това означава, че ледът и вечната замръзналост в скалната основа са изложени на по-топли условия за по-дълги периоди. В резултат планинските склонове могат да станат по-нестабилни.
Професор Фридерике Ото, климатолог в Imperial College London, предупреждава:
„Без много по-бързи действия за преход към нулеви емисии от изкопаеми горива, неизбежно ще видим още бедствия от такъв мащаб през следващите години.“
Климатичните фактори обаче не са единственото възможно обяснение.
Според изследователите предишно силно земетресение вероятно е допринесло за отслабването на склона. Те посочват земетресението от 2015 г. с магнитуд 7,8, което може да е повлияло на стабилността на планинските масиви.
Учените подчертават, че конкретният принос на земетресението към бедствието все още не може да бъде потвърден. Въпреки това то вероятно е било един от геоложките фактори наред с климатичните промени и други процеси в планинската среда.
Метеорологичните условия непосредствено преди бедствието също са били необичайни.
Изследователите установяват, че юли и август са били най-топлите такива месеци в историята на наблюденията в разглеждания район.
Допълнителен фактор са били обилните снеговалежи през октомври и ноември на предходната година. Те са натрупали значителни количества вода и лед, които са допринесли за условията, предшестващи бедствието.
Професор Валтер Имерзел, планински хидролог от Университета в Утрехт, описва промените като фундаментални:
„Свидетели сме на фундаментални, необратими промени в хималайската планинска среда.“
По думите му изменението на климата, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, измества нулевата изотерма нагоре с приблизително 100 метра на десетилетие.
Така вечната замръзналост и скалната основа на голяма надморска височина са изложени на по-продължителни и по-топли периоди на размразяване.
Според учените най-голямата опасност произтича именно от съчетаването на няколко процеса - отстъпването на ледниците, размразяването на вечната замръзналост и продължителните периоди на необичайно високи температури.
Когато тези фактори действат едновременно, структурната стабилност на високопланинските склонове може да бъде нарушена, което увеличава риска от свлачища, срутвания и внезапни потоци от лед, вода и скални отломки.
Учените предупреждават, че дори при предприемане на незабавни мерки за ограничаване на глобалното затопляне, подобни събития могат да продължат да се случват в близкото бъдеще.
Причината е, че ледниците и вечната замръзналост на голяма надморска височина реагират на повишаването на температурите в продължение на десетилетия. Част от затоплянето, което вече се е случило, продължава да оказва влияние върху планинската среда.
Манджит Дакал, директор на Climate Analytics South Asia, определя мащаба на бедствието като сериозно изпитание за способността на Непал да реагира на климатичните и природните рискове.
Експертите подчертават, че ограничаването на глобалното затопляне остава ключово за намаляването на риска в дългосрочен план.
Според тях са необходими по-бързо и по-дълбоко намаляване на глобалните емисии, по-големи инвестиции в изследването на високопланинските рискове, по-добър мониторинг и системи за ранно предупреждение.
Сред приоритетите са още развитие, устойчиво на климатичните промени, както и международна финансова подкрепа за държави като Непал, които са сред най-уязвимите към промените във високопланинските райони.
На фона на продължаващото глобално затопляне посланието на учените е ясно: всяка допълнителна част от градуса има значение, а подготовката за климатичните рискове трябва да върви паралелно с усилията за ограничаване на причините за тях.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
