И ранската държавна телевизия предизвика фурор с твърдението, че WhatsApp събира потребителски данни и ги предава на израелските власти, призовавайки гражданите незабавно да премахнат приложението от телефоните си.

Обвинението идва във време, когато въпросът за поверителността в дигиталния свят е под световен контрол, а отношенията между Иран и Израел са изключително напрегнати.

WhatsApp бързо отхвърли обвиненията, подчертавайки, че използва силно криптиране от край до край, което гарантира, че само изпращачът и получателят виждат съдържанието на съобщенията.

В ерата на дигиталното наблюдение обаче почти никой не вярва в пълна защита, така че това твърдение предизвика допълнително внимание и подозрение сред потребителите по целия свят.

Въпреки че WhatsApp твърди, че комуникациите са криптирани и поверителни, експертите по киберсигурност предупреждават, че метаданните, данните за това кой използва приложението, кога и колко, не са защитени по същия начин. Именно тези данни могат да позволят наблюдение на потребителските навици и откриване на комуникационни модели, без да се има предвид съдържанието на съобщенията.

Професор Грегъри Фалко от университета Корнел посочва, че именно този детайл често се пренебрегва в дискусиите за поверителността. „Метаданните са като цифрови пръстови отпечатъци, те не разкриват какво сте казали, но показват с кого и кога сте говорили“, казва Фалко. Ето защо много потребители все още се чувстват неудобно да използват WhatsApp.

Друго голямо предизвикателство в дигиталния свят е въпросът къде всъщност се съхраняват данните. Голяма част от потребителските данни на WhatsApp се съхраняват на сървъри извън родните страни, което отваря вратата за потенциален достъп от чуждестранни правителства и компании. Това допълнително усложнява въпроса за доверието и контрола върху личната информация.

Експертите смятат, че държавите трябва да изискват локално съхранение на данни и тяхната обработка в рамките на своите граници, за да запазят суверенитета и сигурността на гражданите. „Дигиталният свят е глобален, но контролът върху данните трябва да бъде локален“, посочва Фалко, подчертавайки нарастващата нужда от регулации и правна защита.

Иран не знае

Иран и интернет цензурата, как гражданите заобикалят забраните?

Иран не е непознат със строгите мерки за контрол и цензура в интернет. По време на масовите протести през 2022 г. WhatsApp беше едно от първите приложения, блокирани от властите, тъй като служи като инструмент за организиране на протести. Въпреки официалните забрани, много иранци използват VPN и други инструменти, за да заобиколят цензурата и да останат свързани със света.

Тази практика показва колко важна е дигиталната свобода за жителите на страни с ограничен достъп до информация. И докато властите се опитват да контролират потока от информация, гражданите намират начини да преодоляват препятствията, проявявайки устойчивост и находчивост в дигиталната ера.

WhatsApp е част от технологичния гигант Meta Platforms, който е изправен пред нарастващ натиск поради проблеми с поверителността и защитата на данните на потребителите по целия свят. Обвиненията на Иран са само поредният пример за това как държавите все повече поставят под въпрос ролята и отговорността на големите технологични компании при контрола на личните данни.

В епоха, в която дигиталната сигурност и геополитиката стават неразривно свързани, компании като Meta трябва да балансират правата на потребителите с взискателния политически натиск. С изострянето на напрежението между страните, остава въпросът дали дигиталният свят ще се превърне в поле на конфликт или в пространство за диалог и защита на свободите.

*Източник: Kurir