В ойната в Украйна напомни една стара истина - България привлича рязко интереса на Великите сили винаги когато в Европа стане напечено на бойното поле.
За жалост инвазията на Русия в държава, с която тя има сухопътна граница, а само Черно море я дели от нашата страна, върна историята с един век назад и постави България в положение, за което се смяташе, че е останало завинаги в миналото.
Путин плаши Запада с червеното копче!
Държавата ни отново е една голяма червена точка на геополитическата карта, където влияние и мощ мерят Великите сили. И в третата година, в която влезе войната в Украйна, този интерес е абсолютно очевиден. За щастие днес София не се колебае дали да бъде с Антантата или с Централните сили, със Съюзниците или с Оста, което прави геополитическите й задачи по-лесни. Нещо повече, сегашната ситуация може да донесе и доста плюсове за страната ни, стига козовете да бъдат добре изиграни.
Ех, Чърчил
Преди повече от сто години, в началото на Първата световна война, най-великият британски политик от новото време Уинстън Чърчил не само забелязва България, но полага неимоверни усилия да я привлече към Антантата.
Той правилно пресмята, че с младото царство на своя страна вратата към Балканите ще се отвори широко. Макар това да не се случва, защото България избира другия воюващ блок и това да е една от причините за неговата оставка като член на тогавашния английски кабинет, през Втората световна война Чърчил отново иска страната ни в своята колода от козове. Присъединяването към Оста предизвиква и огромното отмъщение на англичанина, в онези години вече премиер на Обединеното кралство.
Бомбардировките на британци и американци през Втората световна война съсипват София. Те също обаче имат цел - според историци Чърчил иска прогерманското управление в България да падне, преди Съветите да влязат у нас.
САМО ТОВА ЛИПСВАШЕ: Мишки изгризаха натовското оръжие на Украйна!
Това, както знаем, също не се случва. Но ето, днес двама британци, които съвсем неотдавна бяха премиери и се радват на изключителна световна известност, изведнъж проявиха интерес към България. Какъвто Великобритания не е проявявала към скромната ни балканска държава от Ялтенската конференция през 1945 г. насам. Това са лейбъристът Тони Блеър и консерваторът Дейвид Камерън.
Дежавю
Няма защо да си правим илюзии - причината е една и е същата - войната в Европа. Сегашната. Англичаните имат славата на „ястреби“ - в най-новата история те непоколебимо участват във всички битки, които според тях застрашават демокрацията, без увъртания и без много- много политическо шикалкавене. Имперското ДНК им дава усещане, че те са световни защитници на доброто срещу империите на злото. И ето днес за пореден път те искат да се уверят лично, на терен, кой от съюзниците им е наистина съюзник.
Тежестта на България, увеличила се за броени дни в системата на НАТО след избухването на войната в Украйна, не може да остане незабелязана от Лондон. Англичаните обичат да натискат и да искат толкова, колкото преценят, в международната политика. И новините заваляха. Първо на сцената абсолютно неочаквано изскочи Тони Блеър. След като управлява десет години Острова - от 1997 до 2007 г., и стана най-младият британски премиер и най- дълго задържалият се на този пост лейбърист, той се превърна в един от най-известните лобисти в света. Но не знаехме, че ще съветва настоящото българско правителство. През януари 2024 г. премиерът Николай Денков се срещна с Блеър на форума в Давос.
Бе съобщено, че Институтът за глобална промяна на бившия британски министър-председател ще бъде застъпник за българските приоритети. Блеър ръководи в този институт стотици експерти и реализира приходи от стотици милиони долари. Споделя, че той самият не взема там заплата, то не му й трябва. Той е високоплатен съветник, произнася речи и е председател на международния борд на банка "Джей Пи Морган".
Така или иначе фигура от ранга на Блеър само може да помогне на обърканата вътрешна ситуация в България. Интересно е обаче кой е дал идеята за това сътрудничество. Една хипотеза - Лондон иска нещата тук да вървят гладко, атлантическата ни управленска коалиция да не се разпада, за да продължи страната ни да бъде лоялен партньор в НАТО за украинския конфликт.
В случай на рокада по върховете в София геополитическият залог би бил твърде висок. А и самият Блеър обяснява пред „Файненшъл таймс“ , че хората от института му работят в страни, където усещат, че има някакъв ефект от дейността им.
Подсигуряване
Но за всеки случай Короната изпрати в София и действащ член на правителството. Само месец и половина след договорката с Блеър у нас се приземи външният министър Дейвид Камерън. И той е толкова известен по света, колкото е политическият му съперник лейбърист. Дейвид също има рекорд - единственият консерватор след Маги Тачър, избран за втори премиерски мандат. Той е на този пост от 2010 до 2016 г.
18 страни от НАТО ще отделят 2% от БВП за отбрана
Фактът, че може да се обади по телефона на всеки важен политик в света, накара министър-председателят Риши Сунак да го покани да стане външен министър на Великобритания. Сегашният момент в света не предполага вътрешнополитически усуквания и сблъсъци и британците са достатъчно обиграни държавници, за да го разбират. И така, идвайки в България в средата на февруари, Камерън бе брутално откровен: „Ако се разреши на Путин да превземе една държава, той няма да спре дотам”.
Войната в Украйна, помощта и миграцията бяха темите му тук. Впрочем той бе у нас през 2015 г. като премиер на гости на тогавашния си колега Бойко Борисов пак заради мигрантския проблем. И още по-интересно, при сегашната среща между двамата Борисов не постави под съмнение бъдещето на евроатлантическата коалиция в София. Макар ние да си знаем, че не е точно така. Инстинктът на Борисов обаче му подсказва правилно, че чужденците не трябва да се съмняват в българската натовска лоялност.
Защото сме абсолютно по бели гащи, а от ден на ден възелът в Украйна се заплита, Черно море става все по-несигурна зона, а риториката на Кремъл - все по-настъпателна. А цената на българското геополитическо положение и участие ще расте всеки ден, особено ако рязко ескалира напрежението в Черноморския басейн.
Замяна
Британският интерес към България като че ли замени десетилетния на Франция, която водеше Великите сили у нас в три десетилетия от началото на прехода, а и в годините на социализма. Разбира се, и днес най-висшите френски държавници не пропускат да изявят подкрепа за евроатлантизма ни, но някак поданиците на краля ги засенчват. Може би нямат достатъчно доверие на Макрон...
Извън Европа моторът на алианса не е спирал да показва ценната стратегическа позиция на България, но там пък неяснотата е твърде голяма с оглед на това кой ще управлява Белия дом след изборите през ноември. Доналд Тръмп, който има големи шансове отново да влезе там, вече пусна бомбата - който не плаща достатъчно в НАТО, Щатите няма да се чувстват длъжни да го защитават, както изисква чл. 3 от Вашингтонския договор.
Това е стара болка на Тръмп, защото макар всички държави съюзници в пакта да трябва да отделят по 2 на сто от БВП за отбрана, реално това се случва само в някои страни. Но украинската криза вече променя и тази ситуация. През 2024 г. рекорден брой държави от пакта - 18, ще достигнат тези нива.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев каза неотдавна, че и България ще бъде сред тях.
"Господин Тръмп е в предизборна кампания и позицията му е напълно разбираема. Всички страни са поели такова задължение още на срещата на върха през 2014 година, т.е. преди 10 години и фактът, че някои още не са постигнали тези 2% е обезпокоителен. Всички заедно трябва да поемем бремето” , коментира Тагарев.
Той съобщи също, че към 2026 г. е планирано да се отделят 2,4% от БВП за отбрана. Така поне да сме по-спокойни, че Тръмп няма да ни отреже от атлантическия чадър, ако стане пак президент.
Михайлина Димитрова
