Т рикраката Медуза е символът на Сицилия. Така се изобразяват трите региона на острова. Трудно е да се опишат първите впечатления от най-големия остров в Средиземно море, може би заради пороя очаквания, истории и митове.
Летището на Катания ни посреща с вятър и ситен дъжд, а вездесъщата Етна е скрита зад пелена от облаци. Въпреки това е приятно топло. Докато се придвижваме към ръкавите, за да си вземем багажа, група полицаи с белгийски овчарки ни оглеждат внимателно, а кучетата ни душат, търсейки наркотици или експлозиви. Самите полицаи са усмихнати и се забавляват с реакциите на пътниците.
Взимаме багажа и се отправяме към офиса на фирмата за коли под наем. Тук обаче се натъкваме на гигантска опашка от разнородни хора. Теглим билет и чакаме два часа. Тогава обаче започват разправиите, колата, която е оферирана за малко над 200 евро, трябва да бъде застрахована за още толкова срещу кражби и щети. Това никой не ти го казва предварително. Следва една шумна препирня от 40 минути и скупчване на поне 3-ма мениджъри, както и обяснението, че те всички са чисти италианци отгоре до долу и от север на юг, след като изразихме съмнение, че това надали е практика в Северна Италия. Нейсе, тръгваме с колата.
Катания
Самата Катания е изключително живописна, но повечето улици са позанемарени. Движението е безумно и от коли, и от хора. Почти навсякъде продават цветя, а розите са само по 50 цента бройката. Взели сме апартамент почти в самия център на града. В тази част паважът е от вулканични камъни. Тийнейджъри обикалят хаотично с мотори, успявайки да пушат и говорят по телефона с една ръка. Колите са очукани и се паркират кой където свари. Входните врати на къщите водят директно в дневната. Звуци и аромати изпълват въздуха. На всеки ъгъл малки таверни предлагат просеко за 3 евро и аперол за 5. Дюкяни и сергии преливат с домати, портокали и артишок.
Центърът на втория по големина град в Сицилия обаче е величествена гледка. Площади и дълги булеварди с барокови сгради, гъмжило от народ и вездесъщите туристи, които са навсякъде. За там ви трябват здрави крака, защото ходенето е много. Храната е безкрайно вкусна, салатите, пиците и пастата са от 8 до 15 евро, основните ястия са около 20-25. С петдесетачка двама души могат да вечерят. Стигаме до операта и паметника на Белини, на когото е кръстена. Слънцето се показва и разчиства облаците колкото да подчертае фасадите, а погледът се спира в издигащата се снага на Етна, емблемата на града. Вече уморени решаваме да вечеряме. Сядаме в малка тратория под свод от портокалови дръвчета и глицинии. Сервитьорите са със светкавични реакции и усмихнати до ушите. Опитайте паста „а а Норма“, която е местна рецепта и хубаво бяло вино.
На сутринта тръгваме към вулкана. На излизане от града прави впечатление неочаквано буйната зеленина, вездесъщите маслини, магнолии, незнайни храсти и огромни кактуси. Наближава обяд и решаваме да „разделим“ пътя с посещение в близкия търговски център. Там сядаме и за леко хапване и кафе. Барманът, който е с вид на модна икона, успява да прави сто неща. Прави еспресо на старомодна машина. Поглежда в чашата, резултатът не му харесва и плисва кафето в мивката. Прави ново в нова чаша и ми го поднася усмихнат: Прего, сеньор!
Навън вече е доста топло и тръгваме към кратерите на Етна. Шосето се вие по склоновете. Заснеженият купол на планината започва да расте. Минаваме през подредени вилни зони, градчета и села. Постепенно ландшафтът се променя и около пътя започват да се появяват блокове изстинала лава. Изкачваме се рязко, наоколо се появяват снежни преспи а под нас се разкрива гледката на целия залив на Катания.
Етна
Горната точка, докъдето може да се стигне с кола, е на около 2000 метра надморска височина. Там е и отправният пункт към кратерите на Етна. Комплекс от сгради и паркинги, както и кабинков лифт до най-високата част с основните кратери. Те пушат непрекъснато и над върха на планината винаги има бели облачета от дим. Казват, че в недрата му живее самият бог Хефест, или на латински Вулкан. Отдолу още по-надълбоко пък е заключен Енцелад и когато той се ядоса, земята почва да се тресе. Така древните са си обяснявали земетресенията. В това време на годината и без екипировка са достъпни само близките няколко кратера. Но това е напълно достатъчно, за да се добие представа за мощта на природата. Самата Етна често влиза в новините със зрелищни изригвания, като понякога изхвърля лава и нажежени скали на стотици метри височина.
Време е да тръгваме към Таормина. Продължаваме на север по крайбрежен път. Минаваме през десетки градчета, всички със свой облик и задължително във всяко има огромна катедрала. Вече е следобед и в един момент движението започва да става все по-интензивно. Дори между отделни, уж малки населени места се получават задръствания, а колите са навсякъде. Почти никой не използва клаксон. На хоризонта се появява висок хребет, който стръмно се спуска към морския бряг. Точно на върха му се вижда замък от времената на нормандските нашествия. Около него по стръмните скали са кацнали постройките на Таормина. Тя е перлата в короната на Сицилия. Според повечето посетители това е и най-красивото място на острова. Съвременният град е средновековно преустроено селище, основано, след като арабите разрушават древния град.
Таормина
Нашият хотел е почти на върха на скалата. Гледката и към залива, и към Етна е неповторима. На рецепцията ни посреща усмихната сицилианска девойка с по чаша просеко. Като разбира откъде сме, се хвали, че първото й гадже е било българин и дори ходила на Слънчака с него. Това ме изненада. Настаняваме се и се спускаме по отвесни стълби и улички до централната улица. Таормина си заслужава славата. Улицата е пълна с народ. Средновековните паважи и тесни улички са изпълнени със скъпи бутици, джелатерии и барове. Донякъде напомня на Миконос. Тук всичко е изискано и скъпо. Кажи-речи всяка известна модна марка има магазин, има и такива, за които дори не сме и чували. Излизаме на терасовиден площад с гледка към вечерното море. Няма уважаващ себе си инстаграмър, който да не се е щракнал тук. В края на улицата пък са събрани почти на едно място магазини с най-скъпите часовници като „Патек“, „Одемар“ и „Ролекс“.
Другата местна забележителност е островчето Изола Бела. Можете да слезете пеша до брега или да ползвате кабинков лифт.
На следващия ден продължаваме към Чефалу. Междувременно обаче се отбиваме в Савока. Там е прочутият бар „Вители“, където е сниман онзи момент със сватбата в „Кръстникът“, а главен герой е Ал Пачино. Не мога да го пропусна.
Магистралата минава покрай Месина, където е и най-старият университет на острова, основан преди около 500 години. Нямаме време за Месина обаче. Пътят е доста. Островът е зелен и изключително планински. Асфалтовата лента минава през малки долини и директно пробива стръмни скални пасажи и хълмове. На моменти половинта от времето сме в тунели. Пристигаме в Чефалу надвечер. Умората си казва думата.
Чефалу
На следващия ден времето е страхотно за разходка. Чефалу носи името си от гигантската черна скала с формата на глава, която се извисява над града. В началото на главната улица ни посреща сергия с плодове. Взимаме си тарелка с горски ягоди и японски мушмули. Всъщност това дърво е почти във всеки двор на острова, но пък ми прави впечатление, че има много малко смокини. Така и не разбрах защо. И този град е пълен с туристи, но е някакси не толкова претенциозен като Таормина. Цените са забележително по-ниски. Шалче, което в Таормина струваше 300 евро, тук е 50. Дуомото пред катедралата обаче е зашеметяващо. Пълно е с кафенета и ресторантчета и зад силуета на църквата е изправена стената на черната скала. Самата катедрала е византийска, а мозайките са от времената на гръцката колонизация. Вече се влюбвам и в аранчината. Местна улична храна, която е топка ориз с различни подправки, изпържена в панировка и с формата на портокал, откъдето идва и името й. Струва само 3-4 евро и много върви с местната бира „Месина“. Чефалу има и прочут плаж. Той обаче е претъпкан от народ и го пропускаме. Сладоледът обаче е нещо, което не е за пропускане. Хиляди видове, цветове и вкусове. Цяла Италия е известна с това.
Чака ни обаче още път. Тръгваме на юг и пресичаме острова по средата. Крайната ни точка е Агридженто с прочутата долина на храмовете. Пътят отново започва да пресича долини и хълмове. Тук забелязвам вече, че почти всички села са по билата на околните височини. Още от древността и чак до ден днешен сицилианците гледат да строят на сигурно, далеч от нашествениците, които са опустошавали острова в продължение на хилядолетия. Пътят минава през историческата Калтанисета, град, свързан както с десанта от времето на Втората световна война, така и с истории за организираната престъпност от миналото. Като изключим подредените и старателно обработвани градини и плантации, най-разпространеното растение във вътрешността на острова е анасонът. Той е навсякъде и достига човешки ръст. На места старото платно на магистралата е отклонено и е реновирано, като бетонните подпори се изграждат наново. Опитвам се да не правя асоциация с нашите.
Агридженто
Самите храмове са от времената на гръцката колонизация. Наблизо е и първата колония Джела, основана от Емпедокъл. Комплексът е построен като акропол навътре от морето, за да има добра защита. На една от алеите местната управа е направила нещо като мемориал за тези, които са загинали в борба с мафията. На метални знаци се виждат имената на Джоани Фалконе, генерал Дала Киеза, Роко Киничи... След храмовете отиваме до град Агридженто. Там си купувам местния официоз „Ла Сичилия“. Продавачът ми го подава с думите: Това е култов вестник, господине!
Оставаме два дни в близкото крайбрежно курортче Порто Емпедокле. Плажът е безкраен, спокойствието е упояващо на фона на туристическите тълпи през последните дни. Тук идват предимно местни. Вечер се разхождат с новите си дрехи по плажната алея, пият аперол и ядат скариди. Младежки компании си наемат вили наоколо за уикенда. Идилично е.
Сиракуза
Последния ден сме в Сиракуза. Друга перла от сицилианското крайбрежие. Старата част е на полуостров, около който има пристанище със стотици яхти. Градът е средновековно бижу с живописни тесни сокаци, пиаци и катедрали, както и запомняща се крайбрежна алея. Оттук именно Архимед е запалил с огледало римската флота.
Тръгвам с впечатлението, че сицилианците са особени хора. Или ти се радват, или просто не ти обръщат внимание. Но едно нещо няма да видите. Няма киселяци и вирнати носове. Това явно е нашенски патент.
Иван Петрински
