Н а летище София е работил като радист големият актьор Иван Иванов, преди да се прочуе с филмите „Всичко е любов“, „Комбина“, „Лавина“ и много други.
На 16 декември любимецът на няколко поколения ще закръгли 70-годишен юбилей. Той е роден в Асеновград и там е завършил техникума по механотехника, като дипломата едва е закърпил с тройка. Кандидатства география, право, в школата в Симеоново, но навсякъде удря греда заради ниския бал.
Малко известен факт е, че през 1969 г.
Иван Георгиев Иванов става републикански шампион по джудо
Да се пробва за артист му хрумва на едно от нощните дежурства на летището. Колегата му Славчо му се жалва, че два пъти кандидатствал актьорско майсторство във ВИТИЗ, но все го късали. На третата година го приели и това амбицирало Иван: „Щом Славчо влезе, значи и аз ставам“. Взел материалите - монолози, басни, стихотворения, и кандидатствал. На майтап, но го харесали от раз. Проф. Димитрина Гюрова, която взела класа, разпитала първокурсниците защо искат да стават актьори. “Не знам... Случайно. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома да се кандидатства. Никъде не ме искат за нищо. А имам момченце на годинка“, промълвил тихо 23-годишният талант. Именно в неговия клас се запознава с друга бъдеща легенда на киното - Любен Чаталов, който ще му остане един от най-добрите приятели и до днес.
Киното започва да го кани, но му дават все малки роли - регистратор в „Еоломеа“ (копродукция с ГДР и СССР), съученик на Асен в „Сладко и горчиво“, младежът с компромата в „Защо плачат момичетата“, старши матрос Виденов в „Срещу вятъра“, Мишо в „Нощните бдения на поп Вечерко“, както и в „Големият товар“. Когато е в трети курс, на пробни снимки го вика големият режисьор Борислав Шаралиев.
Иван вече е на 27, но трябва да изиграе 18-годишния Радо
Именно това е героят, който преобръща живота му. След излизането на „Всичко е любов“ вече нищо не е същото - става любимец на публиката, а режисьорите започват да се надпреварват да го канят за главните роли в следващите си филми. Тогава Шарлето, както наричат режисьора, разкрива, че е решил да рискува по холивудския принцип - да вземе неизвестен красавец, който ще се хареса на зрителите, пред утвърден вече актьор. И направо уцелва десетката.
От 1983 г. става щатен актьор към Киноцентъра и влиза от филм във филм: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”... По два-три филма снима на година, а често се случва да снима и по два едновременно. След “Всичко е любов” ученичките се влюбват в него и лепят снимката му в лексиконите си, а след „Комбина” започват да му подражават и тийнейджърите - имитират го като поведение и особено като прическа. Всички момчета от един клас във врачанска гимназия се подстригват точно като героя му Вас.
На върха на славата си Иван Иванов се жени за колежката си Петя Силянова
с която са от един клас във ВИТИЗ. Сватбата е през юли 1983 г. в Созопол. Следващата пролет се появява синът им Стефан, който днес е известен като рапъра Wosh MC, печели последния „Биг Брадър“ през 2018 г. по NOVA. “Роди се Гетсби“ - казва на съпругата си актьорът, който отива да ги види в болницата от снимките на „Нощем с белите коне“. „Небе за всички“ е единственият филм, в който Иван и Петя се снимат заедно, макар да нямат общи сцени. Там той играе летец, какъвто е бил баща му, а такъв си е мечтаел да стане и той преди киното. В лентата участват все легенди като Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Коста Цонев, Антон Радичев, Анани Явашев и много други. Синът им също е наследил артистичен талант, но избра да се насочи към музиката. През 2009 г. снима документалния филм-изповед на баща му „Добре дошъл у дома“.
След падането на комунизма всички щатни артисти като него в Киноцентъра са уволнени
Момиче от личния състав му предлага да го уреди на работа в хлебозавод, което той приема за обида и заминава в Америка при приятел, където едва издържа около 2 месеца. Там работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета. Тогава има късмета да попадне във филма на Джон Мактирнън „На лов за Червения октомври“, където играе съветския матрос Симеон. Там Иван си партнира с Шон Конъри и Алек Болдуин, но въпреки това не можа да осребри участието си и да добие статута на важен второстепенен артист в сериозни и смислени продукции, снимани по света и у нас.
В началото на 90-те се опитва да продължи работата си в стойностни проекти като „Живот на колела“ на Димитър Аврамов, където е бригадирът на автобазата Борис Бръмбъров и „Гори, гори, огънче“ на Румяна Петкова като доктора. После участията му в родни продукции се разреждат доста - играе бос на мутрите в цели два филма - „Трафик“ на Ивайло Джамбазов и „Асистентът“ на Илия Костов. После е Пацо в „Стъклени топчета“ на Иван Черкелов, а Джамбазов го снима в кримката „Наблюдателят“, където е напористо ченге, борещо престъпността. В поетичната импресия на Михаил Мелтев „Чуй звездите“ бе дядото, в „Едно дете в повече“ на Чавдар Гагов бе босът, а в „Другият наш възможен живот“ на Румяна Петкова като емигранта Лъчезар се събра в нов дует - след „Лавина“, с Ваня Цветкова - ватманката, докато в сериала „Неочакван обрат“, еп. 3 „Комар, молец и плъх“ на Станислав Дончев се представи като униформен полицай. Последната му БГ роля е в сериала на Анри Кулев по сценарий на Станислав Стратиев „Врабците през октомври“ през 2007 г.
Началник-влак на Жан Клод ван Дам
През 1995 г. Иван Иванов играе вътрешния министър Хюго в българо-френския сериал „Новите приключения на Арсен Люпен“ на Филип Кондройер, в епизода „Шерлок Холмс се намесва“. През 1998 г. снима в „Кървав спорт 4“ при Елвис Рестейно и като Цезар направляваше с хладен поглед кървавите мелета, вихрещи се под купола на храма “Св. Александър Невски“, превърнат за нуждите на продукцията в арена на бойни турнири. В „Пратеникът на кралицата“ на Марк Ропър бе Клаус, а в „Извън контрол“ на Боб Мизйоровски е като партньор на Жан-Клод ван Дам - началник на влака, заплашен от вирусната атака. Разписва се и като Рийборн в „Мрачна светлина“ на Бил Плат. В „Космическа обсада“ на Робърт Стад е доктор Бейкър. След това бе съдията в „Сако и Венцети“ на италианския постановчик Фабрицио Коста. Участва отново като съдия и в „Последният господар на Балканите“ на Мишел Фавар. Оттогава отказва упорито снимки в каквито и да било продукции, но прави две изключения. През 2012 г. се снима във филма на Борислав Колев „Стоичков“, а през 2019 г. в петия епизод на „Острието на тримата“ от втория сезон на популярното тв фентъзи, копиращо енергията на „Игра на тронове“ - „Аванпостът“, в който под режисурата на Орси Нейджипал, където Иван Иванов е брадат лечител.
Ромео в театъра, дублира Белмондо
Преди да го назначат на щат в Киноцентъра, Иван Иванов е работил в два театъра - Младежкия и Военния. На армейската сцена прави една от емблематичните си театрални роли - Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Иван Добчев. Режисьорът го взема и за шута в „Животът е сън“, след който получава орден „Св. св. Кирил и Методий“. Зрителите помнят и гастролите му в телевизионния театър - най-запомнящото му участие е в постановката на Павел Павлов „Испанци в Дания“(1982), както и в „Истината! Само истината!“ (1981) на Даниел Ал и „Лукреция Борджия“ (1981), отново на Павел Павлов. Актьорът се изявява и като майстор на дублажа в БНТ и bTV - на Белмондо в „Клетниците“ и на Киану Рийвс в „Разходка в облаците“, на сериалите “Масада“ и „Беглецът“. Последните години се проявява като поет и разказвач в книгите му „Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Седем часа разлика“, „Добре дошъл у дома“.
Лео Богдановски
