- Миро, най-голямото музикално събитие у нас – Coca Cola The Voice Happy Energy Tour 2024, ще отбележи своя гранде финал тази неделя, на 15 септември, на площад „Батенберг“. Как премина това приключение за теб тази година?
- Надявам се след неделя да кажа, че премина без дъжд. Иначе енергията, атмосферата и емоцията, която всички изпитваме на сцената по време на турнето, е страхотна. И когато работиш с готини и позитивни професионалисти като екипа на турнето, то наистина се превръща в незабравимо приключение. Пожелавам си следващата година да имаме възможност да посетим повече градове в страната.
- Ще има ли нещо по-различно, което подготвяш за финала?
- За София винаги подготвям сет, в който се стремя да включа всичко актуално от изминалото лято и година. Слагам на първо място лято, защото много често, когато стартираме тура май-юни, някои от парчетата още не са излезли. А летните хитове се превръщат в такива за няколко седмици. Така че има едни 3-4 парчета, които в Пазарджик и Пловдив не съм пускал, защото просто ги нямаше, а сега не си представям сета без тях.
- Как избираш музиката – следиш публиката или предварително си подготвил какво да им пускаш?
- Винаги имам папка с музика, която актуализирам всяка седмица и я ползвам като основа за сета си. По-скоро го правя, за да не забравя парчетата, които искам да пусна. Но за мен е много по-важно да следя публиката, защото тя навсякъде е различна. Също така невинаги пускам в един и същ часови диапазон. Защото има разлика в това дали си на дневно парти от 14 до 18 ч. или от 1 до 4 сутринта.
- Разкажи ни за атмосферата зад кулисите на Coca Cola The Voice Happy Energy Tour 2024.
- Това, което много ме радва зад кулисите, е, че всички са много усмихнати, без излишна суета и натрапчивост, но пък с професионален подход към всичко, което правят. Доста е забавно, защото с една част от артистите си говорим за бебета, с друга за впечатленията си от партита из страната.
- С кого си най-близък от участниците? Работил ли си с някого от тях?
- В музикални проекти не съм работил с никого от тях досега, но това не означава, че няма да направим нещо заедно за в бъдеще. Може би най-много общувам с Торино от Торино и Пашата, а и се оказахме от един край двамата (т.нар. Дунавска равнина).
- Извън турнето как прекара лятото и остана ли ти време за почивка?
- Да. Последните години задължително намирам време за почивка, защото усетих какво е да „прегрееш“ преди няколко години и да ви кажа чувството не е приятно. Освен чисто физически почивката се отразява добре и на креативността, която за нас като артисти е много важна. Е, вече като родител почивката не е това, което беше, но пък, от друга страна, да видиш тази щастлива малка физиономия, която не излиза от морето е голямо щастие.
- Казваш, че все повече музиката ти звучи по гръцките бийч барове. По-различно ли се забавляват гърците?
- Всъщност по правилно е да питаме по-различно ли се забавляват българите по гръцките плажове? Защото на бийч бара, в който аз пусках, 90% от хората бяха българи, всички тези, които преди виждах на нашето Черноморие. Та българите не са по-различни, но гърците със сигурност се забавляват повече.
- „Когато има толкова много музика, че не можеш да я събереш в един диск, тогава правиш два.“ Откъде черпиш вдъхновение и мотивация за работа?
- Вдъхновение черпя от абсолютно всичко в живота. Особено когато съм някъде сред природата – море, планина или пък на път. Също така следя партита, концерти и артисти извън България, които страшно много ме вдъхновяват да гоня високо ниво на всичко, което правя. Но най-голямата ми мотивация са хората, които ме слушат навсякъде, и желанието ми да им дам все повече и повече.
- Къде най-често могат да те слушат феновете?
- В интернет или в колите си. Иначе на живо, в повечето български градове и клубове, които посещавам.
- Ако те върна назад в годините – как започна твоята кариера на диджей?
- Започна малко на майтап и без реална представа за професията. Но пък за няколко месеца се запали такава искра, която не е угаснала до ден днешен. Това се случи 1998 година в моя роден град Силистра в един клуб. Така започна всичко и имаше шанс да си остане там. Но на следващата година бях приет като студент в София и пред мен се отвори един нов свят, в който музиката, компютрите и интернет бяха ежедневие. Започнах да намирам музика в интернет в mp3 формат, програми за миксиране на музика и т.н. Правехме купони в Студентски град, в стаите и аз пусках музиката. Докато набрах смелост да си потърся работа като DJ през 2001 г. Останалото е много труд и упоритост.
- Кои са хората, с които работиш, и на които разчиташ в работата?
- Основните хора около мен са D-Trax, Mc P, Mc Mickey и Ани, която е букинг агент. Ние сме един екип, в който всеки има своята роля и работим заедно вече 11 години. Натрупали сме много опит и рутина, която ни помага да се разбираме с няколко думи.
- Какво ново подготвяте заедно?
- Буквално вчера завършихме един ремикс на новото парче на Графа, който се очаква да излезе до 10 дни. Също така подготвяме втория сезон на нашето ново парти Discotheque, с което ще направим един минитур в 12-13 града до края на годината. Продължаваме да работим и по няколко нови трака, които всички ще могат да чуят първо на нашите партита.
- За какво мечтаеше като малък?
- Като малък мечтаех да бъда някакъв успял спортист, може би футболист или лекоатлет. Бягах много бързо и никой не успяваше да ме размине. Но явно съдбата е имала друг план за мен. Хубавото е, че до ден днешен продължавам да мечтая и да гоня мечтите си.
- Освен музикант ти си и родител. Какъв баща е Миро?
- Може би трябва да попитаме дъщеря ми. Стремя се да бъда добър баща и да отделям максимално много време за нея, за нас. Да си баща на момиче е сериозна работа и отговорност, защото след време ти ще си шаблонът за мъжа, който тя ще търси.
- Какво пожелаваш на читателите на „Телеграф“?
- Да бъдат живи и здрави, да мечтаят и да сбъдват мечтите си!
Екатерина Томова
