- Сашка, ходите ли често за процедури до Германия във връзка с проблема със зрението ви, след като през 2021 г. претърпяхте животоспасяваща операция?
- Да, на 6 месеца правя контролни прегледи.
- Тоест с времето се очаква то да се възстанови напълно и няма нужда от медикаменти.
- Не, няма.
- Нека сменим посоката на разговора. Сега отново ходите по участия. Хората не спират да ви викат на различни събития въпреки преживяното.
- Да. През годините любовта на публиката я имам. Благодаря за това с цялото си сърце!
- Кога беше последната ви изява в концертна зала?
- Беше през април във Фестивалния и конгресен център във Варна заедно с моите колеги. Вестник „Телеграф“ ги нарече „чалга бароните“. Там бяхме Мустафа Чаушев, Орхан Мурад с дъщеря си Сузанита, Екстра Нина, Бойка Дангова и аз.
- Липсва ли ви голямата музикална сцена?
- Тези халтури, кръчми никого не вдъхновяват, но пък хората там се отпускат и изживяват радостно сблъсъка с певци, които не са виждали отдавна. Но голямата сцена е мечта за всеки един изпълнител. Каквато всъщност миналата година беше за мен „Пирин Фолк“.
На Пирин Фолк 2023 с Юлиян Асенов.
Имам носталгия точно по това време. Миналата година на сцената на Сандански се появих в дует с Юлиян Асенов. Много хубава песен, божествено откровение – „Боже мили“. Той я написа. Имах късмета от първия ред да ме слуша самият президент. Изненадващо се появи на фестивала с огромна охрана.
- Юлиян ли се свърза с вас?
- Той ме откри по телефона на съпруга ми и ми изпрати песента. Научих я наизуст още докато бях в Германия. Прибрах се и я записах за 5 минути. Тя беше написана за моята съдба. Защото се пее в нея: „Боже мили (...), с теб преминах в огън и вода“. Ако не беше Господ и не ме държеше с двете си ръце, нямаше да се справя. Благодаря на Господ! Той обича всички!
- И ни дава изпитания.
- Имах честта да имам изпитание. Изпитанието е дар. Когато имаме такова трудно нещо в живота си, трябва да благодарим. Тогава ни докосва божественото съзнание. И той иска да види доколко сме силни. Разбрах, че имам потенциал не само да забавлявам, но имам и силата. Надявам се, че съм дала кураж на много хора, които се борят с различни заболявания, да побеждават.
- Ако не се дава кураж на другите, няма смисъл да продължават да се борят.
- Когато президентът пристигна, това беше легитимация на македонската музика в България. За първи път държавен глава присъства на този дългогодишен форум. И аз имах възможност да пея. Той беше на първия ред със своята прекрасна съпруга – Десислава Радева.
- Какво каза г-н Радев на съпруга ви?
- Той каза на съпруга ми: „Обещаваш ли да се грижиш за нея?“. Като държавна мисия. Това е мечтата ми, някой да ме подкрепи в този миг. Имам нужда от човек, който да бъде до мен. И Христо каза: „Обещавам, да“.
- Трогнахте много хора в публиката. Много се разчувстваха.
- Цялата публика стана на крака. Усетиха, че пея с много сърце. Публиката на Сандански е знак божествен, защото на тази сцена за първи път станах звезда. Появих се и публиката каза: „Това е песента, която обичаме – „Не мога да те забравя, Георги“. И оттам тръгна като вулкан, като водопад кариерата ми. Може би вече няма нужда да се явявам, защото взех максимален брой награди. И наградата „Свети Врач“ на кметството на Сандански за това, че съм от създателите на македонската песен на „Пирин Фолк“ и символ на фестивала с „Добре дошли в Сандански, приятели“ – пея тяхната песен.
- Хората оценяват това, което правите, и съзират, че сте истинска. Заговорихте доста пламенно за вярата. Тя винаги ли е била част от живота ви или я преоткрихте по-късно?
- Винаги е била. Още преди да стана известна ходех всяка събота в църквата „Свети Георги“ в Дупница. Явно по този начин светецът ми е станал закрилник и ми е дал вдъхновение да направя песен за него.
- Увековечихте в песен няколко български мъжки имена, като теглите чертата...
- Тайфуни с мъжки имена.
- А имате ли в ръкава си нови песни, които да ни представите?
- Имам желания огромни, но е свързано с финансови средства. „Спонсор“ не е точната дума. За изкуството трябва меценат – човек, който да инвестира в изкуството, да вярва в каузата на един изпълнител. Смятам, че с Божия помощ ще се получат нещата и в тази посока. Не искам обикновен спонсор, искам меценат.
- Не е идеята да се наливат някакви пари, а човек наистина да има усет, отношение.
- Искам да направя нещо много красиво. Още не ми е узряло в мисълта, но ще дойде и този момент. Патриотичната линия ми минава през мисълта. Виждам, че народът има нужда от малко патриотизъм. Да ценим нашето, да не раболепничим. Във фолка е това – преклонението пред съседската музика. Имаме достатъчно български композитори, които да направят страхотни хитове. Просто трябва да ги стимулираме да творят. Защо да откупим правата за някоя гръцка песен, като може тези пари да се инвестират в български композитори?!
- Сега дъщеря ви учи в Германия. Приспособи ли се там?
- Успява. Младо момиче е, научи немски. Възхищавам й се, защото за мен немският е много труден език. А тя го научи, все пак е мъничка.
С дъщеря си Христина-Елена.,
- И лесно попива. Като се преодолее езиковата бариера, другото е постижимо.
- Аз не можах да я преодолея тази езикова бариера и ми тежи. Иска ми се да разбирам повече, но не разбирам. Всичко е с преводач, с мъжа ми.
- Той от много години ли работи в Германия?
- Той е от 40 години там. Повече е германец, отколкото българин. И говори много добър немски. Така са се стекли обстоятелствата, че и аз се озовах в Германия, но България е моята любов. Не мога да й изневеря.
- Вие сте призвана да бъдете тук.
- Аз съм си българка. И такава песен ми се пее. Патриотична, национално издигната. На „Пирин Фолк“ казах на хореографите на ансамбъла, че искам да пея на фона на българското знаме. Да пееш на този фон и отпред да бъде самият президент е сбъднат миг.
- Колко пъти сте пели на „Пирин Фолк“?
- Колкото е „Пирин Фолк“ като продължителност, толкова е и кариерата ми. Първата ми крачка беше тогава. 33 години е „Пирин Фолк“, 33 години е моята кариера като певица. Така че много дължа на македонската песен.
- От този край сте.
- Моят род са преселници от Кукуш. Това е баш Македония. Усещам се македонка. Даже съм изпяла песен: „Македонка вземи, южно вино в южна кръв гори“. Южна кръв в мен гори. Може би тази южна кръв ме правеше прекалено експлозивна и скандална. И понякога не ми е правила толкова добри услуги, но пък е темперамент, който се харесва от публиката, защото, когато правя шоу, го правя на макс.
- Кога намерихте смирението?
- Едва сега. Въпреки че съпругът ми казва, че все още не съм се смирила. Но в себе си намирам огромно смирение от това, което вътрешно бях – експлозия. Нямаше как някакъв емоционален коментар да мине през мен и да не изригна. Трябва човек да умее да контролира емоцията, защото без контрол може да се нарани. Имам едно огромно извинение. Искам отдавна да го поднеса към Нешка Робева. Мисля, че тогава не бях права, че й написах саркастично стихотворение. Тя заслужава само почит.
- За кой случай говорите?
- Тя каза, че не съм си научила тангото, когато танцувахме с Мон Дьо (в шоуто VIPDance през 2009 г. – бел. авт.). Аз реагирах: „Че аз не съм танцьорка“ и й написах едно стихотворение, което даже не искам да повтарям. Обидата, като се цитира, пак е обида. С една гумичка изтривам това нещо. С извинението си, надявам се, че го изтривам.
- Споменахте македонската кръв. Връщате ли се често в Дупница?
- Имам 81-годишен баща. Приличам на него визуално. Дълголетници ще бъдем, надявам се. Божа работа. Из псалм 91: „(...) който живее под покрива на Всевишния и пребъдва под сянката на Всемогъщия (...)“.
- Кой е най-ценният урок, на който научихте децата си?
- Не съм добър педагог, въпреки че съм завършила педагогика. Във възпитанието не съм корифей. Такава бях и като студентка. На държавния изпит имах 6 на теория, а на практика ми писаха 4. Казаха: „Много добре се изразявате, но не можете да управлявате децата“. Отидох на изпита нагласена като за сцена и децата толкова се впечатлиха, че не слушаха какво преподавам, а казваха: „Другарке, много са ти хубави обеците!“. Нямаше дисциплина и това повлия да нямам пълно 6 на държавния изпит. Теорията – изказана и научена добре, но животът е не само слова, а трябват и действия.
- А децата на какво успяха да ви научат?
- Мъдри са, казват много истини, които възрастните премълчават. Те са ми коректорите за всичко. Аз ги питам и те няма да ме излъжат, ако някоя песен не им харесва. От децата трябва да се учим на истина. Хората в живота си много послъгват, включително и аз. Даже прекалено съм послъгвала в какви ли не насоки. Но децата ме научиха да говоря истината и може би това е коренната промяна в мен – на пътя на истината съм.
- Кога осъзнахте, че е по-добре да бъдете честна, истинска с публиката, отколкото да показвате изградения си сценичен образ?
- Всичко ценно осъзнах точно във времето на изпитанието. 2020 г. започна всичко, цялата атака срещу живота. Това ме обърна към душата. Явно това е била целта на изпитанието. Когато забравим ценностите на душата, идва изпитанието, за да ни върне към истинското. В живота си, улисани в търсене на слава, успехи и материални блага, го забравяме и трябва нещо да ни разтърси. Изведнъж стъпваме на земята и разбираме стойностните неща. Дано съм преминала изпитанието! Моля се да съм взела поука от това, през което преминах, и да съм си извадила зрънцата истина. Да запазя тези светлинки и да продължа пътя си напред. Това е българският дух! Да паднеш и да станеш, това е вече победа!
- Тези преломни моменти, периоди на изпитания ни карат да прогледнем душевно.
- Видях много истини около себе си. Видях кои са истинските ми приятели. Ситото беше много тясно. Останаха 1-2-ма. За съжаление имаше много фалшиви герои около мен.
- С какво искате българите да запомнят не сценичния образ на Сашка Васева, а истинската Сашка?
- Извън сцената бих искала наистина да ме запомнят, за да служа за подкрепа в трудни мигове на хората, които преминават през изпитание. Искам да ме запомнят като силна жена. Силна жена с южна кръв.
Това е тя:
- Родена е на 12 октомври 1966 г. в Дупница.
- Завършва педагогика в Югозападния университет в Благоевград.
- Кариерата й започва на фестивала „Пирин Фолк“.
- Пее хитовете „Не мога да те забравя, Георги“, „Иване, Иване“, „Никола“.
- Омъжена е за Христо Бакърджиев, майка е на 2 деца – Христо-Никола и Христина-Елена.
Кирил Каймашки
