В ярно, че околопразничната превъзбуда допуска всичко - спонтанни прегръдки, гушкане, еуфория, суетня, но прекалеността в тези изблици е понякога непоносима.
Следват въздишките и прехласванията по малките деца, където липсата на реципрочна реакция ги прави невинни жертви на излишно внимание и престараване. Нашенците са склонни да демонстрират любов на всяка цена, като почти никога не става ясно къде са границите за това, харесва ли се на родителите, най-вече на самото дете. Подложено на тази свръхлюбезност, горкото дете се чуди откъде са му дошли тези ръце, които разрошват косите му, щипят бузите му и уста издаващи нечленоразделни звуци, минаващи за бебешки. „Да го нащипеш и го намачкаш“ пък си е български патент пожелание за дете, което не е налично за да бъде въвлечено в съответните действия. Да го нащипеш и намачкаш на мен лично ми звучи като благороден терор, който роднините трябва да пресъздадат на детенцето, което сигурно току-що се е наспало и папкало.
И пак - една донякъде уродлива гледка се припознава тази, в която трябва да приведеш хорските желания спрямо детето, в действие. Чакай мами, сега да те намачкам от името на леля Босилка от зарзаватчийницата, от чичо Богомил и от баба Лалка, с която пътувах в тролея.
Не зная откъде произлиза този табиет, дали съдържа толкова искреност, колкото се показва или е от нямане какво да се каже. Според мен - неравноделни части от двете, кога на правилното, кога на неправилното място. В случай, че Рашко, така да кръстим мнимия герой на този материал, се сблъска челно с комшийката, лелката от детската градина, електротехника и всички искащи да го нащипят и намляскат, трудно ми е да си представя „радостната“ реакция, която ги очаква.
Радостта по едно дете трябва да бъде придружена с естетика и мярка, за да не бъде сметната тя за самоцел на първо място и след това за несъобразена спрямо вкусовете на родителите и обществото. Защото днешните родители биха искали повече дискретност за рожбите си и ако допускат внимание, загриженост и радост, те очакват това да се случи достатъчно дискретно.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
