В секи българин знае името на войводата революционер Хаджи Димитър. Малцина са обаче онези, които дори са и чували за неговата майка. А тя не заслужава да остане забравена, тъй като животът й е не по-малко вълнуващ от този на нейния героичен син.
Маринка Асенова е потомка на известния хайдутин Желязко Палабоюка от с. Пъдарево. Точната й година на раждане не е известна, но се предполага, че е 1809 или 1810. Когато е на 20 години, се омъжва за сливенския търговец Никола Асенов, на когото ражда 10 деца: седем синове и три дъщери. Към които се прибавя и осиновеното сираче Велика, за което Маринка и Никола приемат да се грижат. Бъдещият революционер и войвода Димитър е петото поред дете в семейството. Изхранването на 13 души не е било лесно за търговеца Никола Асенов, който се занимавал с изработване на молитвени килимчета за османците. Очевидно обаче „бизнесът“ му ще да е бил доста печеливш в онези години, тъй като семейството дори успява да отиде на поклонение до Божи гроб и да се върнат като хаджии.
Злато
През 1852 г. хаджи Никола се отправя за Узунджовския панаир с двама от големите си синове Христо и Петър. На връщане от панаира обаче синовете тайно напускат баща си и заминават да се бият за свободата на остров Крит. След потушаването на въстанието те са заловени и вкарани в турските затвори. Когато научава за това майка им Маринка, без да губи време, пъха няколко тежки кесии с жълтици в пазвата си и сама тръгва да ги търси и освободи. Цели две години са необходими на неуморната майка, за да успее да ги открие в затворите в Атина и Пирея, но накрая златото отваря вратите на тъмницата и синовете й излизат живи на свобода. Едва успяла да се отърве от това нещастие, съдбата нанася на Маринка нов немилостив удар.
Майката на Бенковски отказва да го откупи
През 1859 г. двама от синовете – Кръстьо и Иван, са убити от турците. А друг от синовете й, Димитър след като убива сливенския кадия Али ефенди, се налага незабавно да напусне Сливен, преди да бъде арестуван. Това е второто убийство на турчин, което Димитър извършва. Няколко години по-рано той с приятели причаква и наказва турския шпионин - българина Костаки. Сестрата на бъдещия войвода Тяна по-късно пише: „То неговото не е едно, не са две. И дургите ми братя бяха юнаци, ама батидимитровото направо не е за изказване.“
След като напуска града под Сините камъни, Димитър събира една малка чета, на която е войвода. След това се присъединява към дружината на стария хайдутин Стоян войвода.
След като не успяват да арестуват Димитър, турците в Сливен задържат баща му и братята му Тодор и Георги. Тримата са изпратени на заточение. Налага се майката за втори път да сложи кесиите със злато в пазвата си и да тръгне да освобождава най-свидните си хора. Първо се отправя за Одрин, където е затворен съпругът й. Докато пристигне обаче, той е преместен в Цариград. И тя се отправя към османската столица. Със специално писмо до българските първенци в Цариград Маринка успява да стигне чак до великия везир, пред когото пада на колене и проси милост за живота на съпруга си, който никога не е бил душманин на султана. Вероятно тук в употреба са влезли и кесиите със злато, защото още преди Маринка да напусне приемната на везира, съпругът й вече е освободен и двамата се връщат обратно в родния Сливен.
Четата
През 1868 г. Хаджи Димитър Асенов и Стефан Караджа влизат в българските земи, а в четата е и братът на Димитър, Тодор. И двамата братя загиват в сражения в Балкана. В четата искал да влезе и още един от братята Асенови, Христо. Брат му Димитър обаче го спира с думите: „Един от нас трябва да остане жив. Родителите няма да понесат смъртта на двама от синовете си.“ Какво е било в сърцето и душата на Маринка Асенова, изгубила синовете и съпруга си, едва ли може да бъде описано.
ЛЕТОПИС: Сватба с любимата затрива войводата Кръстю Асенов
По време на Руско-османската война от 1877-1878 г. Маринка Асенова развива активна обществена дейност. Тя обикаля Сливен и района, събира дрехи, храна и помощи, които раздава на нуждаещите се семейства. Като не прави разлика между българи и турци. Един ден при нея идва туркиня, която я моли да й даде парче хляб за нея и децата й. След като я разпитва, хайдушката майка разбира, че в града има 27 бедни турски семейства, на които никой българин не иска да даде и трошичка хляб. Това предизвиква гнева на Маринка. „Моите деца дадоха живота си да се освободим от турската власт, а не да морим сега от глад бедните турци и техните деца, които не са били наши врагове и през цялото време са страдали не по-малко от нас от произвола на управниците“, заявява тя на новата градска управа и успява да издейства храна за мизерстващите мюсюлмански семейства. Които се хвърлят в краката и целуват обувките й в знак на признателност.
Разбойници
Скоро след това Маринка Асенова още веднъж се намесва да помага на мюсюлмани. Това се случва, след като познат мюсюлманин й се жалва, че български разбойнически чети обхождат турските села, като заплашват мюсюлманите и ги карат да им харижат имотите си, а след това ги убиват. Това силно възмущава майката на Хаджи Димитър, която незабавно се отправя към коменданта руснак: „За тази ли свобода синовете ми дадоха живота си? Вместо турски башибозук да имаме, сега български башибозук. Наредете на вашите солдати незабавно да спрат тези грабежи“, настоява тя. Впечатлен от нея, руският комендант изпраща въоръжени отряди, които да разгонят и унищожат разбойниците.
ЛЕТОПИС: Обезчестена и изоставена – тъжната участ на Петрана
Когато в края на 1877 г. към Сливен се насочват отстъпващи турски войски, майката на Хаджи Димитър организира оттеглянето на част от населението на града към пещерите Змееви дупки. Последният удар, който съдбата нанася на Маринка Асенова, е свързан със смъртта на съпруга й Никола в 1878 г. След Освобождението тя отива сама до с. Аджар, където според една от историите е бил погребан синът й Димитър, взема костите му и ги отнася в Сливен, където те са опети отново и са препогребани. Няма никакви сигурни доказателства, че това са костите на Хаджи Димитър, но това все пак е някаква надежда за осиротялата майка. В годините след Освобождението Маринка хаджи Асенова участва в организираните чествания от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В един от случаите тя е изнесена до връх Бузлуджа на ръце от младежите родолюбци. А през 1885 г. Захари Стоянов използва присъствието на Маринка за надъхване на хората за бъдещото Съединение на Княжество България и Източна Румелия.
В края на 1878 г. Маринка Асенова е посетена от Анастас Бендерев, който в спомените си пише: „Заварих майката на Хаджи Димитър, една свята жена, която с отпуснатата й от Пловдивския комитет пенсия от 100 франка беше отворила трапезария за 30 бедни деца.“
Синовете на Райна Княгиня гният по лагерите (СНИМКИ)
Маринка Асенова умира през 1888 г. Според една от потомките на рода Асенови, д-р Нина Костова, майката на Хаджи Димитър умира от инфаркт няколко дни след като посещава гроба на сина си на връх Бузлуджа.
Иван Първанов
