Д ъщерята на баба Тонка – Петрана, е сполетяна от горчива лична участ. Тя се влюбва, забременява, прави аборт, а любимият й бяга зад граница. Тази история ви разказахме в предния брой на „Златно време“, а сега ще продължим с нея.
Никола Обретенов в униформа и цивилен.
В началото на ноември 1874 г. брат й Никола Обретенов и Никола Табаков са арестувани с обвинение, че са обрали къщата на Златен Керчу. Обретенов научава за драмата на сестра си в затвора. Кипи, чупи ръце от яд. „Храних го като съмишленик, а той ми се отплати, като се подигра със сестра ми и избяга от Русе по най-подъл начин", казва той за Михаил Греков. Именно той е човекът, прибрал бездомния Греков в дома си - "да живее и се храни с мене" - докато си подреди нещата. Без да подозира какви ще ги върши със сестра му.
Михаил Греков
Поради липса на доказателства на 5 декември 1874 г. Никола е освободен. Напразни остават "молби и предумвания" на Стамболов, Волов, Захари и други дейци да не напуска комитета. Обретенов тръшва печата, книжата, подава си оставката и хуква да убива Греков.
Магаре
Разочарован от поведението на Греков е и Ботев, който преди го е наричал „побратиме“. На 12 април 1875 г. Ботев лаконично съобщава на Драсов: "Греков на Азовско море в едно село оженен... Той бил голямо магаре".
Обретенов така и не успява да отмъсти за поруганата чест на сестра си. Времето лекува, но обидата остава да гложди. Той е твърде пестелив за борческото минало на Греков. Захари Стоянов, който вече е женен за сестрата на Петрана, защитава фамилната чест с присъщата му стихийна безпардонност и язвителност: "Познат шарлатанин в комитетските работи, Греков, човече от най-ниско дередже, злобато, глупо, подло, мракобесно, което би се съгласило на драго сърце да трампи гавазинът на руското консулство с цяла България. А шпионството му - то е нещо нечувано и невидено..."
Греков не остава длъжен, но му липсва темпераментът на Захари. За комитета в Русе пише, че съществувал само "проформа", а членовете му били "ограничени, с твърде слаба подготовка... интелигентни само по дрехи". За Захари специално отбелязва, че комитетската му дейност се свежда да слугува на Обретенов. За Никола лоша дума не казва.
Чета
През Освободителната война Греков води доброволческа чета към корпуса на генерал Циберман. След Освобождението заема различни административни служби в Ямбол, Сливен, Пловдив и София. Изглежда, че по това време враждата между него и Обретенов е позатихнала, защото като секретар на сливенския префект кани Обретенов да работи при него. На 30 януари 1897 г. Никола отговаря, че причина за неявяването му в Сливен е "бедността". През 1884 г. Греков, Костаки Пеев и Пантелей Набоков основават първата фабрика за сапун в Пловдив, но тя след три години фалира. След Съединението Греков е преследван като противник на Стамболов и емигрира за няколко години в Русия.
Мизерия
На старини Греков живее при изключително мизерни условия - получава поборническа пенсия от 80 лева. Изтощен до крайност, той пише в поредното си прошение до Народното събрание: "... година време откак не съм видял месо, сирене, масло, захар и др. съестни продукти, необходими за поддържане на човешкия живот. Силите ми отпаднаха и да ви кажа истината - наближава денят, когато един скромен труженик на освободителното и просветното поле ще затвори очи от най-тежката смърт - глада". Молбата му остава без последствия. И наистина предсказанието му се сбъдва - на 22 март 1922 г. в Пловдив Греков почива от хронично недояждане.
Ушива знамето на Червеноводската чета
Петрана Обретенова е едно от седемте деца на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова (Баба Тонка). Родена е около 1845 г. в Русе.
Тонка Обретенова (1812-1893)
Тя е била активна участничка в национално-революционното движение, като е служила като куриер на тайната поща и е ушила бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев.
Петрана Обретенова като революционерка и като стилна дама.
По време на Руско-турската война работи като медицинска сестра в болницата в Свищов. След Освобождението на България работи като учителка в градовете Оряхово, Враца, Тутракан и Лом. През 1926 г. се премества във Варна и завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе, за да подпомогне обучението на момичета.
Боян Драганов
