Т рагична е съдбата на легендарната знаменоска от Априлското въстание Райна Княгиня и нейното семейство.
Родена на 18 януари 1856 година в Панагюрище, Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е учителка на младини, а после става първата българска акушерка. Тя е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски й предлага да ушие главното знаме за въстанието.
Райна Княгиня със знамето.
След него е заловена от турците и е подложена на тежки страдания - бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и е изпратена в Москва. След завръщането си от Русия Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище.
Брак
Васил Дипчев и Райна Княгиня свързват живота си през 1882 г. Дипчевият род също е един от най-старите в Панагюрище. Васил Дипчев е учител и подвойвода в Брацигово, участник в Априлското въстание. След въстанието се укрива и се прехвърля в Русия, където учи, и се завръща в България с руските войски. Бил е кмет на Панагюрище и депутат в Петото обикновено и в Четвъртото велико народно събрание. Семейството се мести в София след 1893 г. След убийството на Стамболов през 1895 г. Васил Дипчев е затворен в Черната джамия като краен русофил. Умира през 1898 г., три месеца след излизането си от затвора, в резултат на жестоките побои.
Деца
Райна и Васил Дипчеви имат петима синове, четирима от тях стават офицери от Българската армия – ген. Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и 6-те деца тя акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на „Майчин дом“ в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология. Райна Княгиня умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.
Иван
Най-големият й син - Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след това и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги.
Иван Дипчев
„При атентата в черквата „Св. Неделя“ през 1925 г., при страшния взрив върху главата му пада тухла, пробива черепа му. Спасен е с помощта на пластина, която носи до края на живота си. През 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1936 г. е пенсиониран с чин генерал-лейтенант“, разказва неговият внук Здравчо Здравчев. Поради спор с ген. Христо Луков, военен министър в един от кабинетите на Георги Кьосеиванов, ген. Луков се опитва да възстанови унищожената от Ньойския договор Българска армия. Ген. Дипчев е началник на канцеларията на Министерството на войната. Принципен и здравомислещ, той не може да се примири, че внасяме от Германия негодно оръжие, купено с народни пари, и вдига страшен скандал в министерството. „Дядо ми е бил много серт, но в този случай направо е излязъл от кожата си. Взел един стол и се опитал да го надене на главата на министъра“. След Деветосептемврийския преврат героят от бойните полета е арестуван като враг на народа, лежи в концентрационния лагер Богданов дол. След няколко месеца го изселват в Дупница. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. По онова време е действал Законът за изтребление на разбойничеството, съгласно който армията е изпратена да умиротвори т.нар. съпротивително движение и да предпази населението от убийци и мародери, разказва внукът.
Райна със синовете си и осиновената си дъщеря с внуче в ръце.
„След обир на пощата една от групите е заловена. Дядо ми изпраща арестуваните в Плевен под конвой, но при опит за бягство част от тях са разстреляни. По време на процеса дядо ми се държи мъжки въпреки тежкото си здравословно състояние, не проси милост, не се признава за виновен. Единствено майка ми от семейството е допусната до съдебната зала. Тя споменаваше, че от подсъдимата скамейка дядо ми казал: „Навремето ме изпращаха да преследвам разбойници, а тук разбрах, че съм се борил срещу комунизма“, разказва генералският внук. Иван Дипчев е осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в Ловешкия затвор. Гробът му не се знае.
Георги
Вторият син - Георги Дипчев, е роден през 1889 г. Завършва Морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.
Владимир
Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст.
Владимир Дипчев
На 10 октомври 1944 г. изчезва безследно на път за работа. Счита се, че е един от стотиците разстреляни без съд и присъда врагове на новата власт. През 1907 г., едва 15-годишен, четвъртият син Петър неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя.
Асен
Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. При атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната завършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.
Румен Жерев
